В късните часове на 23 януари, млад софтуерен инженер стои пред изхода "Заминаващи" на летище Пулково в Санкт Петербург, в очакване на полета си за Минск. Оттам Виктор Филинков планира да се прехвърли към Киев, където живее съпругата му Александра. Така и не успява да стигне до нея.
23-годишният мъж е заграден от мъже, които се представят за агенти на Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Русия, и е отведен в тъмносин микробус.
Филинков описва това, което преживява през следващите 5 часа, като сесия с изтезания, приключила с вкарване в килия и повдигане на обвинения, които могат да му донесат присъда от 10 години затвор.
Руснакът е обвинен в съучастие към терористична организация по дело срещу деветима млади мъже от Санкт Петербург и Пенза (на 630 км разстояние от Москва). Някои от тях се самоопределят като антифашисти или анархисти, други просто имат общи познати в съответните общности.
Според ФСБ задържаните са планирали въоръжен бунт, целящ "подтикване на народните маси към още по-голяма дестабилизация на политическата обстановка". ФСБ твърди, че групировката се нарича "Сеть", т.е. "Мрежата".
Всички материали по делото за засекретени, което означава, че подробностите от разследването са неизвестни. Оскъдната изтекла информация описва сценарий, който е толкова фантастичен, че звучи неправдоподобно.
Според ФСБ, Филинков и заговорниците са планирали да взривят серия от бомби преди президентските избори в Русия през март 2018 г. и да повторят удара по време на Световното първенство по футбол, което започва на 14 юни.
Една от целите на предполагаемите бомбени атаки бил и мавзолеят на Ленин на Червения площад в Москва.
Правозащитни организации, приятели и поддръжници на подсъдимите наричат предполагаемия сценарий "фикция" и твърдят, че младежите са станали обект на брутални изтезания в ареста. Смятат, че офицерите от ФСБ сами са си измислили версията за "Мрежата", за да впечатлят началниците си в навечерието на домакинството на Световното първенство. Очаква се в Русия да пристигнат половин милион чуждестранни туристи, а мачовете ще се гледат от милиарди зрители по цял свят.
Близките на арестуваните смятат за абсурдни обвиненията срещу тях. За заинтересованите от анархистката идеология революцията е напълно естествено да обсъждат революцията като политически процес. Самата идея, че задържаните формират структурирана криминална групировка, още повече - за извършване на държавен преврат - е смешна и срамна"кагебистка" нелепица, казват те.
Адвокатът на Филинков - Виталий Черкасов - напълно отрича идеята, че младите мъже са опитвали да съборят руската държавност. Той припомня историята от 30-те години на ХХ век, когато специалните служби на Сталин "разкриват" всевъзможни групировки, набедени за врагове на държавата. Хората биват арестувани и екзекутирани, а десетилетия по-късно се разбира, че са осъдени без вина. Сравнението е преувеличено, но самата идея за прибирането на хора от улицата и измъчването им с цел самопризнания за предполагаема терористична дейност, едва ли щеше да съществува, ако не стъпваше на базата на полицейските тактики от преди век.
Когато адвокатът на Филинков го посещава в предварителния арест, младият мъж сваля панталоните си и показва дясното си бедро, което се оказва покрито с десетки кръвоизливи и белези от прогорена кожа, останали след серия от удари с електрошок. Филинков твърди, че веднага след ареста агентите на ФСБ са го отвели в поликлиника за преглед. Причината не е свързана със загриженост за здравословното му състояние. Филинков смята, че прегледът е трябвало да установи дали тялото му може да издържи на предстоящите мъчения.
Когато го връщат в микробуса, един от агентите му поставя белезници и плетена маска върху лицето, а друг започва да го удря с тежки юмруци. Филинков изпада в паника, а в този момент тялото му е разтърсено от първия електрошок.
В следващите 5 часа микробусът на ФСБ обикаля в околностите на Санкт Петербург, а в каросерията Филинков е подлаган на побой и електрошокови удари. По-късно той описва преживяването си в дневник: "Задаваха ми въпроси. Ако не знаех отговорите, ми пускаха ток. Ако отговорите ми не съвпадаха с очакванията, ми пускаха ток. Ако се опитвах да помисля или да формулирам отговора си, ми пускаха ток. Ако забравех какво са ми казали, ми пускаха ток".
Филинков е посетен в ареста и от две доброволки на комисията за граждански мониторинг в Санкт Петербург - Екатерина Косаревская и Яна Теплицкая. Показва раните си и пред тях, разказва им и още подробности за преживяванията си зад решетките - един от агентите на ФСБ, които са го измъчвали в микробуса, пристигнал в килията му и започнал да се извинява за употребата на сила ("Нали знаеш как е, и на мен не ми харесва тази работа"), докато му внушава, че заплахата за живота му съвсем не е приключила ("Може да те преместят в още по-лош затвор, където ще те пребият до смърт и никой няма да разбере").
Косаревская и Теплицкая изнасят случая с изтезанията на Филинков пред медиите, а оттам делото за "Мрежата" се превръща в кауза на правозащитниците и независимите журналисти в страната. Майките на няколко от другите арестувани момчета също твърдят, че синовете им са подлагани на мъчения в ареста.
26-годишният Игор Шишкин изчезва в края на януари, докато разхожда кучето си в Санкт Петербург.
Шишкин има приятели сред антифашистките и анархистки кръгове в града. Занимава се с управлението на онлайн-магазин за храна за вегани. След два дни в неизвестност Шишкин се оказва в затвора, със същите обвинения като Филинков: членство в терористична организация - т.нар. "Мрежа".
Делото срещу него се гледа при закрити врати, никой от журналистите не е допуснат до арестанта. Близките му успяват да забележат белези под очите на Шишкин, въпреки че полицаите го отвеждат с качулка и маска, която покрива голяма част от лицето му. Косаревская и Теплицкая подозират, че целта на маскировката е да се прикрият следи от физически тормоз. Двете доброволки настояват да го посетят в затвора, където виждат белезите от побоя и насиненото му отекло око.
Шишкин им казва, че се наранил по време на тренировки. Питат го на какво се дължат белезите от изгаряния по лявата му ръка - отговаря, че не си спомня какво се е случило. Не го притискат с повече въпроси. Нито Шишкин, нито адвокатът му подават жалба срещу затворническия персонал.
28-годишният Иля Капустин също е арестуван в Санкт Петербург в нощта, в която Шишкин изчезва. Петима мъже в черни дрехи и маски на лицата го причакват до дома му и без да кажат нито дума, го хвърлят на пода в чакащ наблизо микробус.
Разпитват го за един от колегите му, който е задържан по-рано по подозрение в притежание на барут. Капустин е имал лошия късмет да позвъни по телефона на приятеля си, докато ФСБ го арестува. Това кара агентите да го заподозрат в съучастие.
Когато по-късно го арестуват, му задават въпроса защо е търсил приятеля си по телефона. Капустин изпада в шок, след като му обясняват, че е заподозрян в тежко престъпление. Казва им всичко, което знае - т.е. нищо - но те продължават да вярват, че крие информация за заговора и започват да го подлагат на токови удари. Заплашват, че ще го изхвърлят в гората, ще му счупят краката и ще го оставят да умре от студ. Три часа по-късно го откарват до централата на ФСБ в Санкт Петербург. Там Капустин е подложен на официален разпит, който преминава в нормален тон, без заплахи или физическо насилие. Когато обаче е оставен за кратко сам с един от агентите, той го заплашва, че ако не проговори, ще има "втори рунд".
Най-накрая агентите откарват Иля Капустин в дома му, където провеждат обиск, разхвърлят книги и дрехи. Настояват да им даде паролите за телефона и лаптопа си - той отказва. В този момент един от агентите на ФСБ му намеква, че могат да скрият незаконен боеприпас в апартамента му и да го подведат под отговорност.
На следващия ден Капустин отива в медицински център, където лекарите освидетелстват белезите по тялото му, следите от белезници по китките му и хематомите по раменете, коленете и лицето. Капустин разказва за преживяванията си пред журналисти и подава официална жалба срещу ФСБ пред полицията.
Юридически, той не е заподозряно лице, а само свидетел. Има право да напуска територията на Русия, затова през февруари бяга към Финландия и иска политическо убежище. Все още очаква отговор на молбата си.
Следователите в Санкт Петербург отказват да разгледат жалбата му за физическия тормоз. Обявяват, че Капустин е оказал съпротива при арест и че агентите на ФСБ са били в правото си да му пускат ток. Но и да не бяха - следите от изгаряния по корема и слабините му били "ухапвания от акари".
Случаят "Мрежа" не успява да привлече особено голям обществен интерес в Русия извън левичарските и активистки среди. Масовото възприятие за анархистите е свързано с агресия и подозрителност, а предразсъдъците са достатъчно силни, за да не будят интерес към подробностите от съдебния процес.
Арестите обаче карат мнозина от левите активисти в Русия да се боят за бъдещето си. Десетки души са напуснали страната през последните месеци. Без съмнение, Русия има причини да се притеснява за сигурността си по време на Световното първенство по футбол, особено като се има предвид историята на атентатите от ислямисти и терористи, свързани с ИДИЛ.
Преди всяко важно събитие руските власти издават официални директиви до службите за сигурност, в които нареждат да се осигури обществения ред в страната. Така някои служители или звена във ФСБ решават да демонстрират активност и самоинициатива, като предотвратяват предполагаеми заговори срещу властта в замяна на похвали от администрацията, повишения или отпускане на по-голям бюджет. Държавата иска да вижда определена картина, а службите я осигуряват, казва адвокатът на Виктор Филинков.
