В продължение на години датската министърка по въпросите на миграцията Ингер Стьойберг беше определяна като причината мигрантите да избягват Дания.
Със своите остри изказвания и още по-остри политики, целящи да принудят чужденците не толкова да се интегрират, колкото да бъдат асимилирани, не веднъж и два пъти червенокосата министърка предизвикваше бурни коментари и обвинения в нарушаване на човешки права и ксенофобия.
Сега тя обаче се изправя пред рядко предизвикателство - заради нея за пръв път от 26 години насам беше назначен съд за импийчмънт, в който датските депутати трябва да преценят дали Стьойберг е виновна по обвинения в нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека.
Макар в днешно време, особено след мигрантската вълна от средата на миналото десетилетие, идеята за универсалните човешки права да звучи някак далечно, Европейската конвенция за правата на човека е един от основните документи, които стоят в сърцето на Обединена Европа - своеобразен морален устой, който да дава смисъл на законите на едно демократично общество в ЕС.
Обвиненията срещу Стьойберг са насочени срещу една специфична нейна заповед от 2016 г., с която всички двойки, пристигащи в Дания, за да търсят убежище, в които единият партньор е под 18 години, трябва да бъдат разделяни.
Гласуването в датския парламент, наричан Фолкетинг, постигна сериозно мнозинство. От общо 179 депутати 139 гласуваха "За" започване на процедура по импийчмънт, докато само 30 бяха против.
Самата процедура по импийчмънт тук не представлява точно това, което сме свикнали в американската и дори българската практика (доколкото у нас се говорило за импийчмънт).
С решението на Фолкентинга се инициира създаването на специален съд, в чиито правомощия е да съди единствено бивши или настоящи членове на правителството за действия, потенциално нарушаващи законите или международни спогодби, докато са били на власт.
В състава на Съда по импийчмънт попадат 15 съдии от върховния съд и 15 назначени членове от датския парламент. Тази институция е създадена още през далечната 1849 г., като до момента е заседавала по пет дела, последното от които се води през 1995 г.
Тогава бившият министър на правосъдието Ерик Нин-Хансен беше осъден на четири месеца затвор условно, след като бе признат за виновен отново в нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека заради опита му да блокира бежанци от Шри Ланка да доведат в Дания и семействата си. Това е едната от общо две осъдителни присъди, издадени от Съда по импийчмънт досега.
Стьойберг беше министър дясноцентристкото правителство между 2015 г. и 2019 г., подкрепено от популистка консервативна Датска народна партия.
Като ресорен министър на въпросите на миграцията тя въведе над 100 нови ограничения за пристигащите в страната бежанци от страни в Близкия изток и Северна Африка, като се прочу в цяла Европа с твърдото си, безкомпромисно и на моменти граничещо с ксенофобията отношение по въпроса.
През 2016 г. тя прокара закон, който изисква от всички лица, пристигащи в Дания, за да търсят убежище, да предадат личните си ценности като бижута и злато, за да помогнат на държавата в издръжката им.
Междувременно Стьойберг също така правеше всичко по силите си, за да отклонява мигранти и бежанци от страната си. Един от ходовете ѝ дори включваше това министерството ѝ да плати за реклами в ливански вестници, които да отказват бежанците от идеята да потърсят по-добър живот в Дания - нещо, което предизвика критики от страна на Агенцията на ООН за бежанците.
Може би най-спорното ѝ решение обаче беше именно въпросното разделяне на пристигащите в страната двойки, където единият партньор е непълнолетен (или непълнолетна, както е в повечето случаи).
На практика, докато са под опеката на датските власти в центровете за предоставяне на убежище за пристигащи от страни на военно положение, тези двойки биват разделени. Според прокурорите също така тя в 4 отделни случая е подвела парламентарните комисии, информирайки ги за свои решения.
По собствените ѝ думи Стьойберг не е направила нищо нередно, дори напротив, според нея действията ѝ по въпроса с разделянето на двойки, търсещи убежище, е "единственото политическо и хуманно нещо" за борба с принудителните детски бракове.
"Представете си, че пристигате в страна като Дания, страна на равенство, като младо момиче, жертва на принудителен брак, и откривате, че вместо да ви даде възможност да се освободите от принудителния си брак, държавата ви принуждава да останете заедно център за предоставяне на убежище", коментира тя пред парламента по време на обсъждането за това дали трябва да се въведе процедура по импийчмънт.
Според назначена от парламента временна комисия обаче разделянето на двойки в центровете за убежище е "очевидно незаконно", а още при въвеждането на мярката нейните подчинени са я предупредили, че това противоречи на законите.
Самата мярка е засегнала общо 32 двойки, пристигнали в Дания, от които 23 действително са били разделени, преди мярката да бъде анулирана месеци след въвеждането ѝ. Досега всички жени в тези двойки са дали показания, че доброволно са влезли в брак със съпрузите си.
Един от примерите, които събраха най-много внимание тогава беше на младата сирийска двойка Алнор Алван (26 години) и 17-годишната му съпруга Римаз Алкаял. Двамата бяха разделени за 4 месеца, преди съдът да постанови събирането им. По времето, в което двамата са разделени, Римаз е бременна.
Разпитите както на националния омбудсман, така и на специална комисия стигат до заключението, че раздялата на двамата е незаконна. Двата органа излизат с позиция, според която е нужно да се прави индивидуална оценка или консултация със засегнатите - нещо, което е било пренебрегнато в тези случаи, с което се стига и до нарушаване на човешките права на двойките.
"Става въпрос за нейната отговорност. Дали всъщност е инструктирала администрацията си да извърши незаконно действие и дали е знаела, че това разпореждането ѝ противоречи на закона", обяснява пред Би Би Си Йенс Ело Ритер, професор по конституционно право в Копенхагенския университет.
Според него политическа кариера на Стьойберг също виси на косъм, тъй като ако бъде призната за виновна, тя може да загуби мястото си в парламента, при което депутатите трябва да гласуват дали да ѝ бъде позволено да се кандидатира отново за народен представител. Макар тя да беше министър от Либералната партия, в момента е независим депутат, а датските либерали бяха от тези, които подкрепиха решението за започване на дело за импийчмънт.
"Ако прочетете заключенията на следствената комисия, които са разгледали много, много внимателно този случай, те са доста ясни. На тази основа бих бил по-изненадан да видя оправдателна присъда", коментира проф. Ритер.
Според политическия анализатор и главен редактор на A4 Medier Кристиан Мадсен подобен случай е наистина важен и интересен за цялостната датска демокрация. По думите му, макар и силно разделяща фигура, Инегр Стьойберг е силен политически играч, който има немалък брой верни последователи.
Освен подкрепата на традиционното националистическо дясно крило, по думите му, тя има един почти-Тръмповски елемент в себе си, който привлича хората, настроени срещу елитите, срещу политическото статукво, осигурявайки и сериозна видимост в социалните медии.
В началото на тази седмица Стьойберг пусна и новия си сайт, който срещу месечен платен абонамент предлага достъп до ексклузивни видеоклипове и седмични бюлетини с нейните възгледи за това, което тя нарича "политическата си борба за датските ценности".
Според Мадсен за нея ще е от огромна полза ако процесът по импийчмънт бъде излъчван по телевизията, защото така тя ще може да разпрати още по-силно послание.
"Съобщението, което изпраща, е, че тя ще бъде глас на политическата арена след този процес, без значение как ще завърши той", коментира още експертът.
