За шестте години, откакто пристига в Дания, Билал Тамам се чувства вече "интегриран на 100%" - той управлява собствена фирма за премествания и хамалски услуги, а децата му имат за приятели датчанчета.
Самият Билал не гледа назад към родната си Сирия, от която е избягал като част от голямата мигрантска вълна в средата на миналото десетилетие. Само че на бежанеца и на всички други, които споделят съдбата му в Дания, може да се окаже, че скоро трябва да си търсят нов дом или по-лошо - да бъдат принудени да се върнат в родината си.
Властите в Копенхаген взеха решение да отнемат разрешенията за пребиваване на сирийските бежанци, тъй като според тях поне в част от Сирия вече няма риск за бежанците, а войната почти е свършила.
Правителството на Дания вярва, че обстановката в близкоизточната страна се е подобрила и напук на критиките (а те не са малко) държи на позицията си.
"Дадохме на сирийците да се разбере, че разрешението им за пребиваване е временно и че може да бъде отменено, ако нуждата от защита изчезне", обяснява министърът за имиграцията Матиас Тесфайе.
Според Тесфайе, чийто баща е етиопец, в страната повече не трябва да се допускат никакви кандидати за убежище.
В момента на власт в Дания са Социалдемократите, които по принцип винаги са имали по-меко отношение към миграцията. Техният сегашен лидер - Мете Фредриксен - на изборите през 2019 г. заложи на много по-твърда и категорична реторика по въпроса, типична повече за дясната Народна партия, отколкото за леви формации.
Първоначално тя и екипът ѝ анонсираха политики по отношение на гетата, лансирайки законопроект, според който до 10 години в днешните "проблемни квартали" хората "с незападен произход" трябва са не повече от 30%, вместо сегашните 50%.
Сега на ход е новата мярка, която цели да върне в родината им онези сирийци, които са родом от районите около Дамакс, смятани от датското правителство за вече сигурни. Става дума за около 500 души, а Билал и семейството му са сред тях.
Бежанецът е категоричен, че и сега Сирия е също толкова опасна за него, колкото е била и преди няколко години, когато решава да избяга. Всъщност днес е дори по-опасна.
"Тези от нас, които напуснаха, са считани за предатели", казва той пред Financial Times. А това режимът на Башар Асад да те смята за предател и да те хване значи почти сигурна смърт.
Според данни на медията почти 33 000 сирийски бежанци и техните семейства живеят в Дания, като те представляват една много малка част от общо 5,6 милиона, които бягат от родината си след началото на кървавата гражданска война в страната през 2011 г. По-голямата част от тях остават в съседни държави като Ливан, Турция, Йордания и т.н., но една немалка част се насочва към Европа.
Това предизвика мощна вълна на миграция, в която не само сирийци решиха да потърсят по-спокоен и сигурен живот в подредената Европа.
В момента имигрантите съставляват около 9% от населението на Дания, а дебатът около имиграцията отдавна е приел силни политически краски, като основните партии се състезават в това кой да предложи по-строги закони и ограничения, включително такива, които позволяват държавата да конфискува пари и бижута от мигранти.
Бежанците като Билал Тамам, за които се смята, че не са лично застрашени от режима на Башар Асад, трябва да подновяват разрешението си за пребиваване всяка година. През 2019 г. обаче правителството отмени защитата, предоставена на всички сирийци, когато войната започна.
Датският апелативен съвет по въпросите на бежанците взе решение, че сигурността в и около Дамаск се е подобрила достатъчно и е престанала да съществува необходимостта от защита на хората, "които не са индивидуално преследвани, но имат разрешение за временно пребиваване, дадено въз основа на общите обстоятелства".
Или казано с други думи - тези хора трябва да си ходят от Дания или да се пробват да останат там, но по каналния ред за всеки чужденец от държава извън Европейския съюз (ЕС).
Така в момента датските власти преразглеждат документите и на 350 души, идващи от Дамаск и околностите му, като това се случва от 2019 г. насам. Темата обаче предизвиква по-сериозно внимание, след като 19-годишната Ая Абу Дахер се появява по телевизията да говори за проблема. Самата тя е отлична ученичка, за което свидетелства и директорът на гимназията ѝ в Нюборг, където тя учи, но въпреки това властите ѝ съобщават, че изтеклото ѝ през януари разрешение за пребиваване няма да бъде подновено.
Така че когато Ая се появява по телевизията, на нея ѝ е трудно да сдържа сълзите си, когато на перфектен датски пита какво точно е сбъркала, та държавата се опитва да я изгони. И така успява да разчувства зрителите.
Но не и строгия министър Тесфайе, който скоро след това обяснява, че няма да се правят изключения, само защото някой се е появил по телевизията и е говорил емоционално.
Парадоксът идва от факта, че Копенхаген формално не признава режима на Башар Асад за легитимен.
Така, както споделя пред Al Jazeera проф. Мартин Лемберг-Педерсен, занимаващ се с изследвания върху миграцията, от една страна Дания казва, че Асад е брутален диктатор, който убива и преследва сънародниците си, но от друга сега иска сирийските бежанци, бягащи от същия този диктатор, да се завърнат у дома, защото около Дамаск вече било спокойно.
Тъй като не поддържа отношения със сирийския режим, правителството на Дания подхожда по друг начин. Онези бежанци от Сирия, чиито документи не са подновени, но те са отказали да се завърнат обратно в родината си, биват настанявани в "центровете за връщане". В момента в такива центрове живеят около 50 сирийци.
Те нямат право нито да работят, нито да учат в Дания. Просто получават храна по три пъти на ден, а според адвокат Нилс-Ерик Хансен, специализиран по проблемите на миграцията, властите използват центровете като трик да накарат задържаните там да подпишат документ, с който заявяват, че доброволно ще се завърнат в родината си.
Според министерството на имиграцията около 250 бежанци са се завърнали доброволно в Сирия през 2019 г.
По-интересното е, че в понеделник осем от 12-те експерти, цитирани от датската имиграционна служба като автори на доклад, обявяващ Дамаск и района около него като безопасни зони, категорично се разграничиха от това заключение. Позицията им беше цитирана в съвместно изявление, публикувано от Human Rights Watch.
"Това решение използва нашите свидетелства пред датската имиграционна служба за доклад за Дамаск, но ние не разпознаваме нашите виждания в последващи правителствени заключения или политики, както и не смятаме, че политиката на Дания спрямо бежанците отразява напълно реалните условия на терен", се казва в изявлението.
Според Сара Каяли, водещ изследовател на Human Rights Watch за Сирия, решението на датските власти е взето на база факта, че в района на Дамакс вече не се извършват въздушни удари, след като сирийското правителство завзе по-голямата част от териториите в едноименната провинция.
По думите ѝ обаче все пак е съвсем ясно, че Сирия далеч не е безопасна за завръщане за бежанците, тъй като самата обстановка не се е подобрила, а режимът продължава да задържа безразборно граждани, да извършва малтретиране на затворници и др. Тя допълва, че рискът за живота на депортираните обратно бежанци продължава да е налице.
Всички тези експерти и активисти призовават датското правителство да преразгледа позицията си по въпроса с отнемането на разрешителни за пребиваване. Критики дойдоха и от страна на чуждестранни партньори като САЩ, като държавният секретар Антъни Блинкен, който предупреди, че не е в интерес на хората, които в Сирия може да бъдат преследвани и дори убити.
Не е ясно дали други европейски държави ще последват хода на датчаните.
Сирийците съставляват най-високия дял на търсещите убежище в ЕС от 2013 г. насам. Докато Швеция и Обединеното кралство също отбелязват, че части от Сирия сега вече са по-малко опасни, Дания стана първата, която на практика действа в посока връщане на бежанци в родината им.
Междувременно Билал Тамам е категоричен, че ще направи всичко, за да остане в Дания. След като е избягал от Сирия пеша и е пътувал с лодка през опасното море, той се е хващал на всякакви работи, само и само за да успее да се установи. Три години след пристигането си успява да вземе и семейството си, а сега малката му дъщеря расте повече като датчанка, отколкото като сирийка.
Страната е станала негова нова родина, а хората в Дания - негови сънародници. Поне той така го усеща. И е готов да се бори за това.
