Със сигурност сте били на едната от двете страни в тази ситуация. Колесниците удрят земята, и след кратък миг на колебание пътническият салон се озвучава от аплодисменти.
Понякога са почти бурни, понякога по-колебливи и откъслечни, но при полет от и до България ги има почти по правило.
Ако приемем анкетата на Wizz Air за меродавна за летенето изобщо, вероятността да сте сред ръкопляскащите е сериозна - 70 на сто от българите го правят - и съответно да смятате, че това е най-естественото нещо на света.
Нищо че на фона на редица други нации всъщност аплодисментите на борда са изключение и нещо странно и необичайно.
И точно защото те - обичайно западняците - не аплодират пилотите и кабинния екипаж, че са си свършили работата, за някои от нас това поведение е почти срамно.
Напомня на усещането за роднините от село, които, дошли в града с бохчите и потурите, се излагат на всяка крачка, защото не се вписват. И излагат и новоизлюпения гражданин, на който му иде да се скрие вдън земя, така че никой да не вижда кръвната му връзка с тези безпросветни селяндури.
Селско ли е действително ръкопляскането в самолета и излага ли ни то пред чужденците?
Ако сложим знак на равенство между провинциализъм и ориенталско, балканско и свързания с близкото ни аграрно минало манталитет - да.
Те ни нашепват две неща:
Първо, че бакшишът е важна част от обществено-икономическите отношения.
И второ, респект към училите и образованите, към владетелите на трудно достижими и обясними за простия народ професии като учители, лекари, адвокати и пилоти.
••• Коментар за благодарностите към някои от тях:
Естествено, днес висшето образование е масово, а "старите" елитни професии не са нито толкова престижни, нито толкова недостижими.
Традицията за почитане, дори благоговеене пред уменията им обаче още я има. Както и тази за оказване на благодарност за свършената за нас работа под формата на пари или подарък - този обичай има дълбоки корени, предавани от поколение на поколение.
Като аплодираме пилота за успешния полет, ние хем отдаваме почит на уменията му - почти му казваме "евала, майсторе"; хем му благодарим че не е разбил самолета и ни е превозил живи и здрави, т.е. даваме му бакшиш.
Голите аплаузи нито се ядат, нито се пият, но ако авиоиндустрията нямаше толкова строги правила за сигурност, нямаше да са изключени полети, на които пътниците да събират плик с пари "за почерпка".
Но точно защото не могат да го правят, се стига до най-чистата форма на благодарност, а и най-искрената - ръкопляскане. И вероятно доста от аплодираните пилоти и хората от кабинния екипаж оценяват подобаващо тази практика. Винаги е приятно да ти кажат "благодаря" и да оценят труда ти.
Затова и нищо в този обичай не е нито лошо, а още по-малко осъдително.
Да, германци и британци може да не аплодират пилотите, нито пък да носят бонбони на лекарите само защото си вършат работата.
Но ние сме българи и няма причина да се срамуваме от точно този си самолетен обичай.
В него има нещо задушевно, сплотяващо и импулсивно. И със сигурност отстрани не изглежда толкова селски, колкото ни се струва на нас. Просто поредната културна особеност. Учудващо, но не и неприемливо поведение.
Най-малкото защото тази наша културна особеност, за разлика от куп други, не пречи на никого, не създава конфликти, нито лошо име, и е последният повод за национален срам. И защото няма нищо срамно в това да се страхуваш от летене, да летиш по-рядко или да пътуваш по-малко.
Но ако ръкопляскането ви дразни и ви докарва леко снобарското възмущение на космополита, видял света, се сетете за Китай.
Там имат обичай да хвърлят монети в двигателя на самолета за късмет.
••• И не само:
