Има ли какво да спре Доналд Тръмп по пътя му към Белия дом?
Това е въпросът, който мнозина в САЩ, а и не само, си задават след първите две победи на бившия американски президент на първичните избори за номинацията на Републиканската партия.
Отказването на губернатора на Флорида Рон Десантис след вота в Айова и обявената от него подкрепа за Тръмп оставиха единственo бившия посланик на САЩ в ООН Ники Хейли като претендент за номинацията на републиканците за същинските президентски избори през декември.
Самата Хейли, която освен опита си в ООН е била и губернатор на щата Южна Каролина, е умерен политик с професионално отношение и позиции, изградени върху стабилна основа от идеи и политики.
Също така обаче е жена от индийски произход, чийто образ бледнее пред гръмкия, шумен и тотално безпардонен Тръмп, който е свикнал да говори в абсолютизми и да обещава неща, за които повечето хора обясняват, че са невъзможни.
Хейли сигурно ще се бори до края, но масово анализаторите са категорични - тази битка е предрешена.
Още от избирането си за президент през 2016 г. бизнесменът започна да гради по-широката си база от поддръжници в Републиканската партия, а редица политици сами му идваха на крака, за да търсят неговата подкрепа. Така в момента в редиците на републиканските конгресмени мнозинство са тези, които са верни на бившия държавен глава.
Тръмп е любимец на онази част от избирателите на американската консервативна десница, които смятат, че в културно отношение (а и не само) страната им е избягала твърде далеч от традициите си в желанието си за политическа коректност.
Това обаче не е неговата голяма сила.
Тя е, че към момента именно той е човекът, който може да обедини партията зад гърба си и да я поведе към успех в битката за Белия дом.
А там на своя страна бившият президент ще има един важен фактор - недоволството на американците от управлението на Джо Байдън.
От администрацията на действащия президент се хвалят с добри икономически показатели за последната година и за целия мандат на Байдън, но през тези няколко години откакто той е на власт Америка беше ударена от сериозна инфлация. Междувременно Вашингтон харчи сериозни средства под формата на помощи и оръжия за Украйна и Израел.
Мнозина американци усещат собствените си икономически възможности силно намалели, а опитите на правителството да им обясни, че страната всъщност се намира в чудесно икономическо положение, предизвикват повече гняв, отколкото благодарност.
Заплатите в САЩ не напредват със същите темпове, с които се увеличават цените, и това засяга мнозина, особено в ключовите демографски групи, на които Демократическата партия разчита традиционно - млади, цветнокожи хора от градовете.
Всичко това води до създаването на по-широко усещане за "загуба на почва под краката", както пише анализаторът на "Ройтерс" Джеймс Олифант.
Според него голяма част от американците се чувства по този начин заради проблеми с два от крайъгълните камъни на американския живот - възможност за собствено жилище и достойно заплащане, което да предоставя комфортен живот.
В допълнение идва и високият мигрантски натиск по южната граница на страната - фактор, който се отчита като една от водещите теми преди изборите, особено сред избирателите на републиканците.
Самият Байдън "се радва" на исторически ниски нива на одобрение, съизмерими само с последните години от мандата на Доналд Тръмп. Разликата сега е, че Тръмп не е действащ президент и са минали почти четири години, откакто той плашеше прогресивно настроените избиратели.
Вместо това големи групи са облъчвани с идеята за неспособността на действащия президент - не само като политик, но и като човек.
От противниците си Байдън е представян активно като "сънливия Джо", "дядо Джо" и други подобни прякори, като периодично се намеква за възможността държавният глава всъщност да страда от деменция или друго подобно състояние, ограничаващо мисловните му способности.
Това може и да е само пропаганда, но е такава, която работи.
Самият Байдън със своите лапсуси и на моменти странно и необяснимо поведение помага за утвърждаването на този имидж.
Другият сериозен проблем пред него е синът му Хънтър, който е изправен пред два съдебни процеса - за данъчни престъпления и за незаконно придобиване на огнестрелно оръжие.
Въпреки всичко това - напредналата възраст (82 години), липсата на достатъчно популярност, съдебните проблеми на Хънтър, Джо Байдън продължава да упорства, че той ще е кандидатът на демократите.
Ако преди 4 години Байдън изглеждаше като спокойния, компромисен кандидат на левицата в САЩ, който може да внесе помирение в разделеното американско общество, днес усещането е, че той не е изпълнил тази си роля.
Американците са все така разделени и насъскани едни срещу други, а Доналд Тръмп се възползва от това, яхнал вълната на гнева със своите провокативни коментари.
Бившият президент също има редица съдебни проблеми преди изборите, но ако всеки друг кандидат би потънал под този натиск, той се възползва от ситуацията.
Тръмп представя делата като "лов на вещици", себе си като жертва на преследване на "либералния елит", а цялата ситуация - като битка за бъдещето на Америка.
Макар той потенциално да може да получи огромни присъди от всичките обвинения срещу себе си, експертите са на мнение, че това най-вероятно няма да се случи, тъй като все пак става въпрос за бивш президент на САЩ.
Около делата срещу Тръмп има доста неясноти и тепърва по тях ще се вземат решения.
Решение за дисквалифицирането му от изборите обаче може да вземе само Върховният съд, в който в момента доминират прорепубликански настроените съдии, което означава, че шансовете Доналд Тръмп да бъде изваден законово от надпреварата са доста ниски.
Всичко това говори, че бившият президент на САЩ има пред себе си всички шансове да се завърне обратно в Белия дом след един мандат почивка. И твърде малко препятствия по пътя могат да го спрат.
Световните лидери вече се притесняват за това какво може да означава нов мандат на Тръмп начело на Америка за НАТО, глобалната политика, войната в Украйна, ситуацията с Тайван и войната на Израел срещу Хамас.
Отговорът е, че с Тръмп човек никога не може да бъде сигурен. За лидери като Володимир Зеленски и новия президент на Тайван Лай Чин-те е добре да започнат да градят стратегиите си за свят, в който най-сигурният им глобален партньор може да стане в пъти по-непредвидим.
