Ако всичко беше постарому, полетите от Западна Европа за Румъния следващия уикенд щяха да са пълни с хора, които се прибират у дома за Великден.
Политиците в страната обаче отправят ясно послание към емигрантите в чужбина: "Не идвайте".
"Обръщам се към румънската диаспора извън страната: Обични мои, не се прибирайте у дома за празниците тази година", заяви президентът Клаус Йоханис в емоционално обръщение в началото на април, като определи думите си като "необходими, но изпълнени с тъга".
Логично, идващите от чужбина мигранти са заплаха за страната, където в момента има 6 633 случая на коронавирус, а починалите са 332.
Ето защо след съобщението си властите предприеха още по-крути мерки и забраниха полетите от Западна Европа.
Преди време стана ясно, че "пациент 0" в страната е италианец, който отишъл на почивка със семейството си в Румъния и донесъл вируса със себе си.
Първите случаи в страната въобще имаха връзка с Италия, където от 1999 г. насам се оформя най-голямата румънска диаспора - по данни на Италианския демографски институт на Ботуша през 2019 г. живеят 1 207 000 румънци.
Това е и причината преди Румъния да забрани полетите, всеки пристигнал на летището да бъде транспортиран до хотелска стая, където да прекара 14 дни под карантина.
Не всички обаче са късметлии - някои от новодошлите са били наблъскани заедно в маршрутки, а след това откарани в споделени стаи, което повишава риска от зараза, пише Politico.
Резултатът са изпочупени мебели, хвърлен през прозореца боклук и накърнени хотелиери. В момента около 25 000 румънци са под карантина.
В задния двор на румънския парламент обаче се взимат решения, които засягат обратната страна на монетата - сезонните работници.
Само на 9 април 2 000 души са се качили на чартърни полети от летището в Клуж, за да заминат за Германия.
Сцените на скупчени на терминала хора предизвикаха обществено недоволство в страната, където вирусът отне живота на 300 души само в неделя, пише Balkan Insight.
Причината: агрикултурата в Западна Европа е застрашена от историческа по мащабите си катастрофа, ако няма кой да отиде и да събере сезонните плодове и зеленчуци, които няма да изчакат кризата да отмине.
Макар че Румъния удържаше фронта и забрани на хората си да се излагат на риск, на 4 април премиерът Лудовик Орбан издаде заповед, с която премахва ограниченията над търговските полети до горещи точки на заразата с COVID-19.
Той определи този компромис като "неприемлив", но се оправда с това, че "усвояването на тази работна сила [в Румъния] днес е почти невъзможно".
И въпреки това властите, специалистите по човешки ресурси и чуждестранните работодатели са обвинени от мнозина в застрашаването на човешки животи.
"Тези хора действат от отчаяние", казва Сорин Фаур, експерт по човешки ресурси и основател на консултантската служба HR Academy, базирана в Букурещ. "Те нямат друг шанс."
Германия премахна ограниченията за пътуване на работници мигранти и заяви, че се нуждае от 80 000 души през следващите два месеца, за да се гарантира, че рафтовете на супермаркетите няма да останат празни.
Италианска земеделска организация пък скоро заяви, че 15 000 румънци ще пътуват до региона Венето в североизточната част на страната, която е една от най-силно засегнатите от COVID-19.
Испания, друга тежко засегната страна в Европа, също подготвя указ, с който да позволи на фермерите да наемат 150 000 работници.
Европа като цяло се нуждае между 800 000 и милион сезонни работници всяка година, така че пандемията идва във възможно най-лошия момент за селскостопанския сектор.
Румънският национален статистически институт обаче заяви пред BIRN, че няма данни за броя на сезонните работници в селското стопанство или техния принос за икономиката, което прави оценката на тяхната работа дори по-трудна.
Заради мерките, строгия граничен контрол и драстичното ограничаване на въздушния и сухопътния транспорт, някои компании се опитват да адаптират своите стратегии за набиране на персонал към създалите се обстоятелства.
"Сега се фокусираме върху хората, които вече са емигрирали в Германия", заявява пред BIRN агент по набиране на кадри от компанията Qbis.
Според него вече има достатъчно хора, които са "заседнали" в Западна Европа, няма как да се приберат и са останали без непосредствени доходи. Тъкмо към тях се обръщат и фирмите, които търсят работници за селскостопански труд.
Този процес обаче повдига друг въпрос: за цената на човешкия живот. Посланието, което богатите страни отправят, е, че поддържането на икономиката е достатъчно да оправдае риска за здравето на хората от по-бедните държави.
Фаур обаче гледа на ситуацията от друг ъгъл: според него това е признание от страна на Европа за важността на техния труд, чиято стойност най-накрая ще стане видима.
