Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Френският президент vs. френският премиер: Макрон под сянката на по-популярния си подчинен

Има малко съмнение в това, че президентът иска да посочи нов министър-председател. Макрон дори е наясно кой трябва да върши работата: самият той, поне на практика, ако не и поименно. Снимка: Getty Images
Има малко съмнение в това, че президентът иска да посочи нов министър-председател. Макрон дори е наясно кой трябва да върши работата: самият той, поне на практика, ако не и поименно.

Ще се отърве ли скоро френският президент Еманюел Макрон от популярния си министър-председател - Едуар Филип? Наистина ли обмисля да се откаже от президентския пост и да се яви отново на избори, както гласят слухове по темата? От Елисейския дворец се подиграха с тази идея - но едва след като оставиха историята да циркулира почти цял ден.

Това дава основание да се направи опит да се предскажат намеренията на Макрон от това, което той и други са казвали - или са премълчавали.

Има малко съмнение в това, че президентът иска да посочи нов министър-председател. Макрон дори е наясно кой трябва да върши работата: самият той, поне на практика, ако не и поименно.

Френският президент знае, че да бъде преизбран на изборите след две години ще е една много тежка битка. Нито един френски президент не е успявал да си осигури втори мандат, откакто Жак Ширак успя да го постигне с победа над Жан-Мари Льо Пен през 2002 г.

Постигнатото от Макрон през първите три години на власт - над 800 000 нови работни места например - ще бъде заличено от рецесията, която се очаква да се стовари върху Франция след коронавируса. Финансовият министър Бруно Ле Мер очаква 11-процентов спад в брутния вътрешен продукт на страната през 2020 г.

Макрон знае, че ще бъде обвинен за всичко, което се обърка. Заради това иска да бъде директно свързан с - и с повече контрол над - всичко, което правителството направи правилно.

Думите по време на телевизионното му обръщение от 14 юни намекват, че планира да е по-ангажиран лично през последните две години от мандата си: "Ще се изправя в битката заедно с вас... Ще се впусна... Ще се посветя...". Той призова за "преоткриването" на Франция - една по-загрижена, по-екологично ориентирана, но и по-трудеща Франция.

Всичко това представлява проблем за партньорството на Макрон с френския министър-председател. Филип не е човек, който лесно може да бъде пратен на резервната скамейка.

Ако Макрон поиска да поеме юздите на правителството, както в голяма степен направи и предния президент - Никола Саркози, той ще трябва да замени Филип с по-лесен за управление и отстъпчив човек, който ще позволи да бъде избутван настрани (във Франция премиерът се назначава от президента).

Вторият тур на местните избори на 28 юни няма да е от полза на президента. Резултатите за партията на Макрон вероятно няма да са добри, което ще изисква някаква промяна в управлението след това. Но Филип, кандидат от общинска листа на тези избори, почти сигурно ще грабне победата в Льо Хавър, където беше кмет, с което ще осигури на партията на Макрон една от вероятно малкото ѝ победи.

А остава и сериозният шанс Филип да се оттегли от премиерския пост след изборите следващата седмица, макар че това не е напълно сигурно.

Може да изглежда налудничаво да искаш да разкараш популярен министър-председател. Но популярността на Филип се превърна в част от проблема.

Франция се справи сравнително добре в ограничаването на коронавирусната пандемия - нито перфектно, нито зле. И въпреки това гласоподавателите, както и голяма част от медиите в страната вярват, че представянето на страната е било ужасно. Те обвиняват правителството. Или по-конкретно - те обвиняват Макрон.

Няколкото лоши решения обаче бяха взети от Филип и министрите в кабинета. Някои от по-значимите постижения са на Макрон. Решението да се забави налагането на строги мерки, т.нар. локдаун, за да се проведе първият тур на местните избори през март беше на Филип, въпреки позицията на Макрон. Същото важи и за решението да се изостави системното тестване, а маските да бъдат определени като ненужни за обществото.

Решението за по-ранно разпускане на мерките на 11 май? То беше на Макрон, въпреки желанието на Филип и много медицински специалисти. Въпреки това в случая президентът нацели - повече от месец по-късно във Франция няма признаци за втора вълна от инфекции или смъртни случаи заради COVID-19.

Що се отнася до пробива в преговорите с германския канцлер Ангела Меркел за общ дълг на Европейския съюз за финансиране на възстановяването след коронавируса, тук заслуги има финансовият министър Бруно Ле Мер, но повечето са отново на Макрон.

Въпреки всичко това скорошни проучвания на общественото мнение показват, че одобрението за премиера Филип нараства до 57 процента, докато за Макрон е около 41 процента (което в сравнение с предшествениците му не е зле).

За това има и други причини - крайнолевите и крайнодесните ожесточено мразят Макрон. Но и други французи, които не са толкова отдадени на идеологии, го намират за студен, арогантен и неубедителен. Той получава солидни между 20 и 30% подкрепа сред проевропейския център, но подкрепящите го са най-вече рационални и подкрепата им е свързана с изпълнението на определени условия. Мразещите го от своя страна го ненавиждат със страст. Да кажат, че подкрепят Филип е друг начин да направят мръсно на омразния си президент.

Снимка: Getty Images

Не може да се отрече обаче, че това с колко Филип води пред Макрон е безпрецедентно - едно своеобразно отказване от президента, дори да не е резултат от замисъл на самия Филип.

Това френски премиер да е популярен, докато неговият "шеф" - президентът, не се радва на подкрепа, е равносилно на противоконституционен акт в двуглавата система на управление, която Шарл дьо Гол вкарва в действие преди 61 години.

Предполага се, че министър-председателят е като заменима броня, която поема недоволството на електората, докато президентът остава сравнително незасегнат.

Тази система не работи добре от години - със сигурност не и откакто референдумът на Жак Ширак от 2000 г. изравни президентския мандат с парламентарния изборен календар. Макрон, подобно на Франсоа Оланд преди него, посочва това като друга причина за трудностите пред себе си.

Концепцията на дьо Гол има за цел да позволи на френския президент най-доброто от двата свята: власт без подробните ежедневни отговорности. В ерата на социалните медии и новини в 24 часа от денонощието, този модел е обърнат.

Президентът бива обвиняван във всичко, като същевременно има ограничен ежедневен контрол върху действията на правителството му - или по-точно върху правителството на министър-председател. Дори Макрон да се разбира добре с Филип, екипите около тях често влизат в противоречие.

Франсоа Фресоз, коментатор в "Монд", твърди, че най-близките съветници на Макрон се оплакват, че около Филип е изградена "дълбока държава", която бави или се противопоставя на идеите, които идват от президентския екип.

Сходно оплакване направи самия Оланд в наскоро издадената си книга "В отговор на демократичната криза". По думите му е време позицията на министър-председател във Франция да бъде премахната и да се подходи към американската система, в която президентът е този с изпълнителните правомощия и е глава на собственото си правителство.

Макрон обаче няма време за това. Може обаче да направи онова, което направи и Саркози, и да избута настрани своя премиер. Каквото и да предприеме, ще бъде риск. Трябва да избира между отстраняването на много харесван министър-председател и това още две години да е в сянката на своя по-популярен подчинен.

И може би там се крие отговорът. Френският президент не е типът човек, който обича да е под чиято и да е сянка.

Най-коментирани

Най-четените