Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ГРУ - дългата ръка на Русия в търговията с оръжия

Руските служби все още почитат сталинисткия подход към предателите Снимка: Getty Images
Руските служби все още почитат сталинисткия подход към предателите

Чехия усилено разследва експлозията в склад за боеприпаси в село Врбетице от 2014 г.

Междувременно обаче започват да изскачат забележителни факти за начина, по който руските служби ГРУ са действали по онова време и каква точно роля са изиграли тогава.

Първо, разследващите установяват, че именно ГРУ стои зад организацията на двете експлозии.

При тежките експлозии в склада загиват двама души, а от чешката полиция дори предполагат, че атентатът е трябвало да стане на българска територия, а не на чешка. Подобно подозрение изрази и настоящият министър на вътрешните работи на Чехия - Ян Хамачек. Част от същата операция е било и отравянето на Емилиян Гебрев, което обаче не протича по първоначалните планове.

Крайната цел е да се наруши каналът за доставка на оръжия към Украйна, но по мнение на чешките служби същите лица, замесени в тази схема, са и част от екипа, отговорен за отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

Но всъщност корените на тази операция могат да бъдат проследени до 28 септември 1956 г., когато в офиса на търговеца на оръжие Ото Шлютер в Хамбург. Целта е смъртта на самия Шлютер, само че по време на атентата загива само неговият асистент, като случилото се се приписва на организация, наречена "Червената ръка" и силно свързана с Източна Европа и Русия.

Година по-късно избухва бомба в автомобила на Шлютер и убива майка му, както и дъщеря му.

Едва в онзи момент мъжът се отказва от оръжейния бизнес, сред който е и задачата да доставя оръжия на алжирските бунтовници от Националния фронт за освобождение. Но тъй като други германци не преустановяват доставките си, атентатите на немска територия продължават. Така например бомба, заложена под седалката на друг автомобил в Хамбург, избухва и убива друг търговец на боеприпаси.

Швейцарският бизнес партньор на жертвата пък е убит малко по-рано в Женева от отровна стрела, изстреляна от помпа за велосипедни гуми. Междувременно норвежки кораб, натоварен с динамит за Националния фронт за освобождение потъва край пристанището на Хамбург след експлозия на бомба, прикрепена за неговия кил.

Всеки от атентатите е свързан с Червената ръка, като първоначално се приема, че организацията е съставена от френски заселници, преместили се в Северна Африка, които са крайно недоволни от развитието на конфликта в Алжир. Впоследствие става ясно, че Франция провежда серия от операции, които да попречат на потока на оръжия към Алжир.

Действията на Париж включват премахване на ключови пунктове за доставка на боеприпаси, сред които се оказва и корабът на пристанището в Хамбург. Ясно е, че Франция се опитва изцяло да елиминира Германия като източник на оръжия за Изтока.

В наши дни точно по този начин Чехия описва начина, по който ГРУ действа.

Така се стига до подобна комбинация от атентати и (опити за) убийства, които да секнат доставките на оръжия към Украйна, сред които са експлозии в оръжейни цехове като този в Чехия и опитите за отравяне на бизнесмени като Емилиян Гебрев. ГРУ възприема тактики, които наподобяват френските, за да се борят с предполагаемите "врагове на държавата".

Затова и се смята, че подходът на руските служби датира още от 50-те години на XX век. Французите са се целили в немските дилъри на оръжие, а руските шпиони провеждат подобни операции в съседни държави.

Така например служителят на ГРУ Иван Щьолков - ветеран от Втората световна война - изпълнява серия от подобни задачи в Австрия заедно със съпругата си и разказва за тях в собствени мемоари.

Той признава, че с Надежда действат като двойка, но из Европа има поне още четири семейства като неговото. "Основната ни задача е да елиминираме предателите", категоричен е Щьолков, който допълва, че през годините много руски семейства са се отказали от тази работа.

Той уточнява, че методите на "ликвидация", както я нарича, са непроменени от години.

Щьолков обяснява в своите мемоари, че обикновено се уговаря да се види с жертвата си близо до водоизточник, за да може целта веднага "да отплува с рибките". Когато дойде точният момент, съпругата му Надя застрелва обекта с нейния пистолет със заглушител. Преди това му подава сгънат лист хартия и докато жертвата го отваря с любопитство, Надежда стреля.

Шпионинът признава, че никога не се е замислял особено за работата, която върши с жена си. Единственият случай, в който изпитва колебания, е защото се среща с мъж, за когото знае със сигурност, че не е предател.

Когато се връща в Съветския съюз, той развива кариерата си във военното разузнаване и спомага за съставянето на легендарните "специални сили" към ГРУ. В наши дни се приема за един от патроните на това подразделение на руските специални части. Фокусът на самите части все пак се изменя през годините.

Той преминава от операции в Афганистан и локални конфликти през 90-те и постепенно стига до подривна дейност от всякакво естество, далеч от представата за комфортно съществуване на разузнавачите някъде из западния свят.

Въпреки това ГРУ намира с лекота нови и нови кадри.

В Съветския съюз след Втората световна война службите водят до това саботьори и убийци като Щьолков да стигнат до високи постове в специалните сили, докато в Русия на Путин агенти като Анатолий Чепига, замесен в отравянето на Скрипал, преминават от работа на бюро към работа на терен като атентатори.

И точно както техните предшественици, днешните оперативни служители не задават излишни въпроси за естеството на работата си, въпреки че може би имат някои оплаквания за лошото планиране от страна на началниците си.

По този начин ГРУ се превръща в омагьосан кръг, пълен с хора, които не са си променили светогледа от 50-те години и до ден-днешен и почитат сталинисткия подход за елиминиране на предателите.

Най-четените