Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хулиганите се завръщат - Русия и гордостта от уличните тарикати

Сериалът "Слово пацана" се радва на огромна популярност в страната във време, когато все по-често се говори за "пацаните" като за герои, които защитават руските национални интереси. Снимка: Wink Start
Сериалът "Слово пацана" се радва на огромна популярност в страната във време, когато все по-често се говори за "пацаните" като за герои, които защитават руските национални интереси.

В последните години Русия до голяма степен беше забравила за явлението "пацан". Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. обаче този стар уличен термин, появил се в разговорната реч някъде през 80-те, отново се появи.

До голяма степен причина за това е хитовият сериал на местната ТВ Старт "Слово пацана".

Пацан в един по-общ смисъл може да се преведе като уличен хулиган и описва онези момчета и млади мъже, които израстват на улицата в Русия и след това захранват с жива плът тежките мафиотски войни, обзели страната през дивите години на 90-те.

Появил се малко повече от две десетилетия след култовия "Бригада", "Слово пацана" връща зрителите към края на 80-те и възхода на уличните банди. Сериалът е създаден по едноименния роман на Роман Гараев, който описва т.нар. "Казански феномен", при който столицата на република Татарстан бива разцепена между враждуващи престъпни банди.

Шоуто описва атмосферата на несигурност и нестабилност, която води до това много млади хора да намират пътя си към мъжеството през уличните групировки, отхвърляйки законите и правилата за приличие.

За повечето зрители в Русия "Слово пацана" е начин да се върнат назад към зората на престъпните групировки, когато те тепърва придобиват жестоката си сила, която само няколко години по-късно ще плаши не само страната, но и голяма част от света.

Успехът на сериала идва в един момент, когато "пацаните" правят своеобразно завръщане в общественият живот на Русия.

До голяма степен до към 2008 г. и края на втория мандат на Владимир Путин те бяха вече изчезващо явление. Войната между групировките в руската мафия беше затихнала под тежкия държавен юмрук, а онези главатари и пацани, които не бяха загинали, намериха своите нови места в легалния (или поне полулегалния) бизнес, но също така и в политиката.

Днес някои депутати от Държавната дума и ректори на университети могат да проследят миналото си до уличните банди.

Идеологията на пацаните обаче не е напускала културата на Русия, тъй като през нея и през легендите за насилието на уличните банди мнозина в страната възприемат как властта трябва да бъде налагана.

Това не е особена изненада. Поколения руснаци са научили някои от най-важните си житейски уроци по улиците на градовете, в които са израснали, и в битките между съперничещи си квартали.

В тези своеобразни войни за територия между тийнейджъри се преподава идеята, че всяка слабост, независимо дали ще говорим за проява на емоции, някакво оплакване, или въобще каквото и да е извън стандартите за мачо мъж, се наказва.

Кадри от сериала "Слово пацана" Снимка: Wink Start
Кадри от сериала "Слово пацана"

В тази философия на мръсните междублокови градинки и калните улици крайната цел винаги е била една - да предизвикваш достатъчно страх, за да не те предизвикват околните.

Именно страхът тук замества уважението - кой може да те тормози и кой можеш ти да тормозиш. Затова и сред такива младежи бившите престъпници успяват лесно да си спечелят уважение, учейки ги на "номера" и на "занаят".

Според правозащитника Валери Абрамкин в момента всеки четвърти руски мъж е бил задържан или лишаван от свобода.

Това означава, че затворническата култура, с нейния романтизиран образ на престъпника, с песните ѝ и специалния ѝ жаргон, намира плодородна почва, особено в градските квартали на работническата класа.

Не е изненада до какви резултати води това - страната е на първо място в Европа по нива на домашното насилие, а идеята за насилието като средство за решаване на проблеми е общоприета.

Всичко това е и причина в Русия толкова добре да се котират образи като този на президента Владимир Путин или покойния вече олигарх и лидер на наемническата групировка "Вагнер" Евгений Пригожин.

Вторият сам е бивш престъпник, който през годините успява да изгради могъща бизнес империя, а в последните години от живота си е благодетел и ръководител на собствена частна армия, служеща на интересите на Кремъл.

Директният и дори на моменти просташки говор на Пригожин му спечели широка подкрепа сред мнозинството от руснаците, преди в крайна сметка той да загине на борда на катастрофирал самолет.

Колкото до Путин, още от самото си влизане в голямата политика той се свързва с образа на пацан. Пред журналисти говори как като млад е бил хулиган и лошо момче, а не пионер, а в едно от първите си интервюта въобще е категоричен, че всеки, който се изправи срещу Русия, ще умре в рамките на три дни.

През 2004 г. покрай терористичния акт в Беслан, при който загинаха 385 души, от които 344 цивилни, руският президент коментира, че терористите и техните поддръжници се възползват от слабостта на Русия.

"Слабите биват бити. Някои биха се опитали да вземат даже храната от чиниите ни, докато други ще ги подкрепят и ще им помагат", коментира тогава Путин в най-добрите традиции на руската улична култура.

Когато 11 години по-късно той обявяваше решението Русия да се намеси в гражданската война в Сирия, също направи коментар, свързан с хулиганското си минало.

"Преди петдесет години улиците на Ленинград ме научиха на правилото: Ако битката е неизбежна, трябва да удариш пръв", заяви руският лидер тогава.

От началото на войната в Украйна насам този афинитет на властта към миналото на пацаните се засилва, като министърът на отбраната Шойгу, както и други политици периодично използват препратки към уличната култура.

Това се отразява и в обществото - подкрепата за президента остава висока, а похвали към него за специалната военна операция идват дори от средите на престъпните групи.

"Путин показа, че няма да търпи глупости от никого. Такъв тип човек получава уважение, както на улично ниво, така и в международни отношения", коментира член на подземния свят пред журналистката Светлана Стивънсън от Moscow Times.

По думите ѝ в момента образът на уличния пацан се е превърнал в ключова фигура в руското общество по време на войната, измествайки акцента от хулиган в герой, който брани родината.

С оглед на това как Кремъл изпразни затворите в страната, за да подхранва "специалната военна операция" с жива сила, това изглежда логична трансформация.

Сега част от мобилизираните престъпници се връщат у дома, помилвани от президента, а от родината им се очаква да ги посрещне като герои.

Ако това се случи наистина, то Русия ще се запъти със сигурни стъпки към нов бум на насилието и престъпността. Когато героизираш хулиганите и престъпниците, това е най-логичният развой на събитията.

Дотогава остава надеждата, че жестоката съдба на героите в сериала "Слово Пацана" ще напомни на руснаците, че насилието поражда само и единствено насилие и болка.





 

Най-четените