Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Излишна смъртност покрай COVID-19 - руснаците това не ги интересува

"Те не се замислят по въпроса, защото знаят твърде малко" Снимка: iStock
"Те не се замислят по въпроса, защото знаят твърде малко"

Руснаците като че ли не показват особен интерес към това как правителството им се справя с пандемията от коронавирус, въпреки че страната регистрира изключително високи нива на излишна смъртност през изминалата година.

Броят на починалите в тази така наречена излишна смъртност възлиза на повече от 337 хил. души към края на 2020 г.

Това е най-високото число в Европа и съотнесено с броя на населението в Русия я поставя на пето място в света по този показател.

Само през декември миналата година, докато поредната вълна на заразата помита руската здравна система, а Кремъл се колебае дали да налага втора масова карантина, държавата регистрира с 63 на сто повече починали отколкото през същия период за 2019 г.

Въпреки това проучването на Център "Левада" - руска неправителствена социологическа агенция - показва, че у руснаците няма голямо притеснение от случващото се, камо ли паника. Излишната смъртност не е и сред аргументите доверието в руския президент Владимир Путин да върви надолу.

По мнение на експертите безразличието може да се обясни с липсата на достатъчно информация за излишната смъртност в контролираните от държавата медии. Те предпочитат да се концентрират върху икономическите последици от пандемията и негативното въздействие на локдауните върху бизнесите.

Други специалисти смятат, че силният страх, който владееше хората при навлизането на заразата, е отстъпил пред досада и умора по темата.

Сергей Белоновски, социолог към руския Център за стратегически проучвания, не е съгласен с тази теза и смята, че причината е информационното затъмнение.

"Руснаците не се замислят по въпроса, защото знаят твърде малко", посочва Белоновски. Той допълва, че статистиката е ужасяваща, но малцина са запознати с нея. За излишната смъртност не се говори по телевизиите, където цензурата на Кремъл е особено тежка, а от друга страна най-голям процент руснаци се информират именно от там.

Официалната статистика за починалите от коронавирус е далеч от реалните цифри, а смъртните случаи се публикуват с огромно забавяне във времето, за да се създава впечатление за по-ниска дневна смъртност. Така статистиката за смъртността се тушира като потенциален източник на обществено недоволство.

За декември например Русия отбелязва средно по 548 починали от коронавирус на ден. Официалните статистики, публикувани този февруари обаче, показват, че за декември всеки ден е имало по 3000 смъртни случая.

Друго проучване, направено на база данните от 77 държави по света, показва, че в Русия се наблюдава едно от най-големите несъответствия между регистрираните починали от COVID-19 и общия брой починали дневно.

"Това е най-ясният показател каква е цената на човешкия живот", казва Белоновски.

Докато в много европейски държави смъртните случаи от коронавирус са над 90 на сто от дневната смъртност, в Русия процентът е едва 15. Страната бива изпреварена по този параграф от държави като Беларус, Египет, Казахстан и Узбекистан. Общото е, че това са група държави със съмнителна свобода на медиите и държавни репресии над гражданското общество.

Руските държавни медии никак не бързат да съобщават негативни новини като излишна смъртност, а по-възрастното и консервативно население се информира именно от тях. Цели сегменти от руския народ в пълно неведение за повишената смъртност в страната.

От Център "Левада" отбелязват, че мнозинството от руснаците смята, че Москва се справя "прилично" с пандемията и със смъртността от вируса - по-зле от Европа, но пък по-добре от САЩ и Южна Америка например.

Други приемат, че Кремъл нарочно съобщава висок брой починали, за да накара хората да си стоят по домовете.

Има го и културният феномен на руснаците, които често се интересуват повече от икономическата, отколкото от епидемичната обстановка.

Дори и при протестите след присъдата на Алексей Навални мнозина излизат по улиците на големите руски градове не толкова заради опозиционера, а защото са недоволни от икономическата ситуация в страната и от липсата на обезщетения заради COVID-кризата.

Белоновски посочва, че дори и през ноември и декември, когато препълнените болници не могат да бъдат скрити, голям процент руснаци продължават да се притесняват повече от финансовите последици от пандемията, отколкото от смъртността ѝ.

Причината е проста - щетите от заразата често изглеждат абстрактни и далечни, ако човек не познава засегнати от вируса. Финансовите проблеми обаче са далеч по-осезаеми.

Някои руснаци все още нямат починали в семейството, но за сметка на това са загубили работата си или заплатата им е била чувствително намалена. По време на първата вълна на пандемията 60 на сто от руските домакинства съобщават за загуба на доходите. В същото време, уточнява Белоновски, само 14 на сто казват, че са загубили някой близък.

Трудно ще излезеш на протест за излишната смъртност, когато има толкова много други поводи за недоволство.

От Център "Левада" уточняват, че Русия не е единствената държава, която си позволи голяма излишна смъртност в опит да остави икономиката си отворена.

Това, което обаче остава крайно притеснително, освен загубените човешки животи, е информационното затъмнение и фактът, че на управляващите в Кремъл за пореден път не им се търси отговорност за лъжите.

Най-четените