Какво събуди странните "зомби пожари" в Сибир посред зима

От много време насам чуваме и разбираме за различни природни аномалии. Всички знаем, че околната среда се изменя, но без пряк ефект върху ежедневието ни, историите за това просто остават като заглавия в новинарския поток.

За съжаление обаче този лукс е на път да изчезне, а климатичните промени все по-често оказват директно влияние върху живота ни.

Последното доказателство за това са нетипичните горски пожари, които бушуват в отдалечени части на Сибир. И то посред зима.

През последните седмици жителите на Томпонския окръг в Република Якутия са свидетели на странен природен феномен, наречен от учените "зомби пожари". Те не се влияят от температурата и продължават да горят от ноември насам дори при екстремно ниски температури от -50ºC.

Видео кадри от края на януари ясно показват активни пламъци, които тлеят и през зимата, създавайки опасност за разпалването на огнища при първи признаци за затопляне на времето.

Местни жители, цитирани от The Siberian Times, споделят, че огънят тлее в обширна област, съвпадаща с местата където бушуваха опустошителните пожари в Сибир от миналото лято.

"Огънят в момента гори близо до същите селища, които пострадаха тогава", споделя Иван Захаров, който първи разпространява видеата с кадри от необичайното явление. "Летните пожари просто не са спирали да горят."

Причина за феномена е съчетанието на високи температури и безводие с леснозапалима почва, доминирана от торф и бавно разлагащи се растения и мъх. Веднъж разпален, торфът, подобно на въглищата, може да тлее под сняг и лед в продължение на месеци, а след това да се разпали отново в неудържима стихия.

През лятото на 2020 г. най-големият и най-студеният географски регион в Русия бе засегнат от може би най-тежките горски пожари в своята история. Това се случи след продължителен период на изключително горещо и сухо време, каквото е непривично за тази част на света.

Мащабът на огнищата бе толкова голям, че димът от тях можеше да се види от космоса.

Докато някои от пожарите бушуваха в отдалечени и изолирани райони, други застрашиха населени места като арктическия град Черски и засегнаха пряко Плеистоценския парк - научноизследователски център с насоченост към намаляване на последиците от парниковия ефект.

"От десетилетия не е имало горски пожари, които да достигнат толкова на север", казва Никита Заимов, учен и директор на парка.

Това се дължи предимно на рекордно високите температури, които бяха измерени през 2020 г. Тя се оказа най-горещата в цялата 130-годишна история на редовно метеорологично наблюдение в Русия, а най-сериозната аномалия бе измерена именно в арктическите части на Сибир, където средната стойност на годишната температура се оказва със 7 ºC по-висока от обичайната за региона.

В крайна сметка става така, че необичайно високите температури в Сибир създават един кумулативен ефект, при който миналогодишните пожари захранват тези от следващия сезон и могат да доведат до мащабни и дългосрочни щети за околната среда. Учените се опасяват, че целогодишните пожари могат да предизвикат разтопяване на вечните ледове в Арктика, отделяне на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата и повишаване на морското равнище.

За съжаление обаче зомби пожарите не са единственият поразителен пример от Сибир за последиците от климатичните промени.

През септември миналата година местни журналисти разкриха огромен кратер с дълбочина 50 м. Въпреки, че прилича на резултат от бомба, всъщност той се получава вследствие на изригване на метан и въглероден диоксид, отделени при разтопяване на постоянната ледена обвивка на почвата в Арктика.

Това не е първият подобен кратер. От 2014 г. насам учените са намерили общо 16 подобни дупки, образувани от естествени изригвания. Тази от края на 2020 г. е номер 17 и вероятно е най-голямата и почти сигурно няма да бъде и последната.

Изследвайки я учените се надяват не просто да разберат по-добре процесите, причинили взривовете, но и да прогнозират къде в бъдеще могат да се появяват такива явления.

Експлозиите може да представляват риск за местните хора, които разказват, че са чували взривовете или виждали пламъци там, където новите кратери са се образували.