Това лято сутрините на тинейджъра Симоне Рома ще съпроводени от изгарящо желание, че не му се ходи на работи.
От миналата година той е помощник-пицар в един от най-търсените ресторанти в центъра на Мадрид и до съвсем скоро е харесвал ежедневните си задачи. Предлагали са социални контакти, добра заплата и възможност да почива по график.
С настъпването на лятото обаче му е все по-трудно да облича униформата и да приготвя пици за клиентите, защото температурите тръгнаха рязко нагоре. В средата на юни Испания бе обхваната от гореща вълна, която направи работата край пещта за пици на Симоне изключително трудна.
"Понякога жегата е толкова силна, че ми е трудно да дишам", разказва младежът пред BBC.
Симоне няма да е единственият, който с мъка ще практикува професията си в Испания това лято. През последната седмица градусите удариха рекордните 44 градуса, а три града в страната - Мадрид, Кордоба и Севиля обявиха червен код за опасни горещини.
Положението е толкова сериозно, че от хуманитарната организация Human Rights Watch също се включиха в следенето на овладяването на испанските жеги.
В скорошен доклад централата на организацията предупреди, че живеещите в Испания са изправени пред риска за физическото и психическото си здраве и дори пред смъртни случаи заради екстремната топлина.
"Прекарвам целия си ден в леглото без дрехи и с включен вентилатор на максимална степен, но пак изпитвам трудности да дишам и през цялото време съм ужасно изморен", споделя 62-годишният Фернандо Юсета от Барселона, който страда от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и миналата година е претърпял две трансплантации.
Заради случаи като този на Фернандо министерството на здравеопазването ще предложи следващата седмица пакет за спешна помощ при горещини.
От ден на ден зачестяват новините за хора, които не могат да дишат нормално в резултат на топлината и властите основателно се притесняват, че ще се стигне до серия от инциденти със задушаване от жега.
Пакетът, който здравното министерство предстои да предложи за гласуване, включва откриване на т.нар. климатични убежища за възрастни хора, хора с хронични заболявания и майки с деца.
Планира се още увеличаването на охладителните центрове по най-натоварените градски точки и информационна кампания в медиите и социалните мрежи, която да уведоми испанците как да се свържат с правителствените власти, ако почувстват, че животът и здравето им са застрашени от адските горещини.
Междувременно правителството на Педро Санчес прие редуциране на учебните часове до обяд, за да може в часовете на силния пек децата да са у дома. По телевизионните канали и радиата редовно тече предупреждение за опасните температури, което призовава испанците да не напускат домовете си.
Грижата за здравето на хората обаче е едва първото от предизвикателствата, с които испанските власти трябва да се справят, докато трае горещата вълна.
Едно от най-големите притеснения на кабинета Санчес е, че топлото време ще доведе от епидемия от горски пожари, които създават сериозни проблеми на страната в последните две години.
Само през май тази година горещата вълна в Испания предизвика горски пожари, които изпепелиха 80 000 декара в област Естремадура. Обхватът на природната стихия наложи спешното евакуиране на 600 души, а в гасенето на огъня се включиха повече от 500 пожарникари - цивилни и военни, 6 самолета и 8 хеликоптера.
При посещението на Естремадура миналата година премиерът Педро Санчес за пореден път посочи, който важно е да се планират дългосрочни стратегии за последствията от климатичните проблеми, защото в противен случай "умират хора".
След миналогодишните пожари в Испания загинаха близо 2000 души, а над 265 000 хектара земя бяха опустошени от пламъците.
За да ограничат щетите тази година испанското правителство издаде указ, който задължава отделните административни райони в страната да създават автономни планове за справяне с огнената опасност.
В разработките задължително се посочват броят на противопожарните автомобили, с които разполага всеки регион, числеността на персонала, качеството на оборудването, както и планът за действие в периодите, когато има най-висок риск от пожари.
Но огънят не е единственото препятствие, което се задава за страната заедно с горещините. Това лято Испания е изправена и пред сериозен проблем с недостига на вода заради все по-топлото и по-дълго лято.
Исторически високите температури и настанилата се суша доведоха страната до най-ниското ниво на вода за всички времена.
Според данните на правителството, за последно актуализирани през август миналата година, водните запаси на Испания са едва 21 730 кубически метра, което се равнява на 39% от общия капацитет.
Намаляващият ресурс наложи някои общини като Андалусия, Каталуния и Галисия да въведат ограничения за потреблението на вода. Наложено беше например редуциране на пускането на водата нощем, изключване на душовете на плажа и въвеждането на лимити за използването на вода в автомивките.
За управляващото правителство обаче решения от този род нямат потенциал да удържат положението в бъдеще, заради което се налага по-продължителна стратегия, свързана с адаптиране към климатичните промени.
Дебатът за климата е особено чувствителен в Испания, понеже внася разделение между природозащитниците и земеделците.
Редица екологични организации заливат с критики селското стопанство, като ги обвиняват, че с дейността си допринасят за необичайно топлото време.
"Те разхищават водата, използват пестициди и увреждат почвата", твърди Рафаел Алварес, консултант по екоземеделие пред France 24.
Но от друга страна земеделците споделят, че потенциалното орязване на препитанието ми ще засегне десетките хиляди заети в сферата на земеделието. Много от тях са емигранти и идват от Африка, за да се спасят точно от силните горещини.
На фона на този спор миналият месец британският икономист Никълъс Стърн отправи зловещо предупреждение, с което да подтикне властите в страната към зелени решения.
"Ако температурите се повишат над границите, определени от Парижкото споразумение, съществува риск Испания да се превърне в пустиня. Изправяйки се пред кризата в Испания, се вижда колко наложително е да променим начина си на мислене и по-конкретно - начина, по който използваме водата. Време е да спрем да се храним с илюзии и да се преструваме, че ресурсите не са пред изчезване", на мнение е британският икономист.
