Когато новият коронавирус започна да излиза от Китай и да поема към останалата част на света, експертите с право гледаха към една държава с особено голяма тревога - Индия.
Във втората най-гъстонаселена страна в света живеят 1,3 милиарда души, а социалните неравенства, ограниченият достъп на някои общности до основни санитарни консумативи и изнемогваща здравна система сочеха към тежка прогноза: истинско бедствие.
Реалността обаче учудващо се оказа по-различна - в Индия до момента потвърдените случаи на COVID-19 са 31 332, от които починалите са 1008.
Тази статистика с право повдига въпроси - не само за това как, но и дали въобще е възможно тези данни да са верни.
Бързата реакция като възможен отговор
"Индия не чакаше проблемът да ескалира. Вместо това, още щом той се появи, ние се опитахме да го спрем, като предприехме бързи мерки. Не мога да си представя каква щеше да бъде ситуацията, ако не бяхме взели такива бързи решения", казва на 14 април премиерът Нарендра Моди, цитиран от CNN.
Изказването му е по случай удължаването на извънредното положение, което беше обявено в Индия на 24 март. В онзи момент положителни проби там бяха дали 519 души, което за мащаба на страната означава, че реакцията е била наистина бърза.
Особено ако бъде сравнена с тази в Италия, където социалната изолация беше въведена като мярка, когато в страната вече имаше обявени 9200 случая.
За обнадеждаващите данни в Индия обаче има няколко теории - освен най-очевидната, а именно, че мерките действат, според други експерти смъртните случаи в страната се дължат на демографията и предимно младото население на страната.
Други обсъждат възможността вирусът да се разпространява по-бавно заради горещото време.
Трети пък вярват, че населението на Индия е по-малко податливо поради политиката на страната за универсална ваксинация с БЦЖ. Ваксината, създадена за борба с туберкулозата, в момента продължава да е обект на клинични проучвания по целия свят като възможен ключ за борбата с новия коронавирус.
И трите твърдения обаче до момента не са подкрепени от сериозни доказателства.
"За да бъда напълно честен, нито аз, нито светът има идея на какво се дължи това", казва лекарят и онколог Сидхарта Мукерджи за журналиста Барха Дют, цитиран от Би Би Си. "Това е мистерия и според мен част от нея се крие и във факта, че не тестваме достатъчно хора. Ако тествахме повече, щяхме да знаем отговора."
Достатъчни ли са тестовете?
Според Здравното министерство в Индия до 25 април са направени 625 000 теста.
Но освен това колко агресивно тества една страна, индикация за успех в това отношение е и количеството положителни проби - ако огромна част от направените тестове са положителни, това предполага, че вероятно се изследват само случаи със сериозна симптоматика.
Според Майк Райън, изпълнителен директор на програмите за здравеопазване при извънредни ситуации на СЗО, добър показател е да има поне 10 отрицателни случая за всеки положителен.
Според данните на Индийското здравно министерство обаче те са едва 4% - значително по-нисък процент от тези в САЩ, където положителните проби са 17%, както сочат данните от университета "Джон Хопкинс".
Друг надежден показател е и делът на смъртните случаи в страната, пише CNN. В Индия той е около 3%, в сравнение с повече от 13% в Италия, Великобритания и Франция.
Това би означавало, че Индия всъщност тества не само хора със сериозни симптоми, но все пак на глава на населението процентът на тестваните остава нисък - едва 48 от всеки 100 000 човека.
Смъртните случаи - реална статистика или невидима епидемия
Според изследване на The New York Times най-малко 40 000 души са починали от коронавирус през март, без въобще да влязат в статистиката.
Подобен доклад, публикуван във Financial Times, също предполага, че всъщност смъртните случаи в 14 страни са с близо 60% повече от тези в официалните данни.
Ето защо е важно да се има предвид, че около 80% от хората в Индия умират у дома, без да стигнат до болницата, включително от инфекции като малария или пневмония.
"Много хора в страната получават някаква медицинска помощ във времето, но се връщат вкъщи и умират там", казва доктор Прабхат Джа от университета в Торонто пред Би Би Си.
Очевидно е, че броят на хоспитализираните случаи не е достатъчен, за да даде цялостна картина на ситуацията, но да се преброят погребенията или телата в крематориумите също не е надежден метод - от погребални услуги се възползва малка част от населението, а много от загиналите в различни провинции са кремирани на открито.
Добрата новина обаче все пак остава, че рязък скок в смъртните случаи, независимо дали в болниците или по домовете, все пак няма как да остане напълно незабелязан.
Експерти посочват, че за това биха могли да се използват и мобилните телефони, ако индийците бъдат убедени да използват безплатен национален номер, на който да съобщават за необичайни смъртни случаи в населените си места.
Какви са прогнозите за бъдещето?
Дори епидемията в Индия в момента да изглежда сравнително малка, все още не е време за празнуване.
Експертите сочат най-различни сценарии за това какво ще се случи, когато Индия вдигне наложените мерки за социално дистанциране на 3 май.
Според Омен Куриан, старши сътрудник във Фондацията за мониторинг на изследванията, отмяната на извънредното положение е сигурна бомба със закъснител.
Ето защо те се обединяват около тезата, че социалното дистанциране трябва да продължи, макар че на много места в страната тази мярка, както и хигиената, не се взимат достатъчно насериозно от хората.
Сигурно е обаче, че политика, свързана с по-леки мерки за младите и по-големи рестрикции за възрастните, няма да работи в страната, където домакинствата обикновено се състоят от три поколения, които живеят под един покрив.
Във всеки случай, дори държавата да успее да ограничи вируса, пред правителството тепърва стои огромно предизвикателство - да се справи с финансовите последици от кризата и да укрепи системата за обществено здравеопазване, за да се подготви за евентуална втора вълна, която се очаква през зимата.
