След като Парадж Агравал оглави Twitter наскоро, едно нещо все повече бие на очи - националността му и колко успешни са хората от Индия - както по върховете в Силиконовата долина, така и изобщо в Америка.
Агравал е само поредният от над дузина главни изпълнителни директори на едни от най-влиятелните в цял свят технологични компании, които са родени в Индия. Начело на Microsoft е Сатия Надела, Alphabet се оглавява от Сундар Пичай, топ шефовете на IBM, Adobe, Palo Alto Networks, VMWare и Vimeo също са с индийски произход.
Първата жена-вицепрезидент на САЩ - Камала Харис е с майка-индийка, авторът на речите на Джо Байдън - Винай Реди, е с такъв произход. Индийци са начело и на Micron Technology, Mastercard и т.н.
Освен топ постовете в технологичните компании, индийците са все по-добре представени и в управлението на САЩ. С индийски произход са били губернаторите на два щата, както и хора на ключови позиции в администрацията - в министерства и Белия дом.
И това при положение, че хората с индийски произход не са пропорционално представени както в САЩ - около 1% от населението, така и около 6 на сто от работещите в Силиконовата долина са от азиатската страна. Но пък са най-успешната група мигранти в Америка - най-богатата и най-добре образованата.
Доклад на Националната академия на САЩ за наука, инженерство и медицина отпреди няколко години сочи, че индийските имигранти са групата с най-много предприемачи от всички в Америка, включително "местните" американци. Около 32 на сто от индийците имат бакалавърска степен, а 40 на сто са и със следващи степени. Средно от всички американци 19 на сто имат бакалавърска степен и 11 на сто - по-висша.
Индийската общност печели повече от всяка друга етническа група в САЩ, включително белите американци. Средният доход на едно индо-американско семейство е 120 000 долара годишно при средно 88 000 за САЩ.
Защо те са толкова успешни?
"Никоя друга нация по света не "тренира" толкова много свои граждани по такъв гладиаторски начин като Индия", казва пред БиБиСи бившият изпълнителен директор на Tata Sons и съавтор на книгата "Произведеният в Индия мениджър" Ар Гопалакришнан.
Те просто трябва да се борят - от раждането до смъртта, от приема в училище до намирането на работа, с лоша инфраструктура и недостатъчен капацитет - да отраснеш в Индия те прави "естествен мениджър", обяснява той.
Или с други думи, средата на жестока конкуренция и хаос учи по естествен начин индийците да се адаптират и справят с проблеми - нещо, което е близо до работата на мениджъра. Освен това те често приоритизират работата пред личния живот, което идеално пасва на американската офис култура на свръхработа.
"Това са характеристиките на топ лидерите навсякъде по света", казва Гопалакришнан.
Освен това, след като индийците в САЩ, които са 4 милиона, са сред най-богатите и добре образовани групи в страната, е логично и да излъчват хора на подобни позиции. Около милион от индийците в Америка са учени и инженери. Над 70 на сто от работните визи, издавани от САЩ, са за софтуерни инженери от Индия, например.
Според книгата "Другият един процент: Индийците в Америка", това се дължи на промяната на имиграционната политика на САЩ през 60-те години на 20-ти век. Тогава квотите за визи според националност са заменени от такива, при дават повече тежест на уменията. В резултат високообразовани индийци - учени, инженери и лекари, започват да пристигат в Америка. Следват ги, естествено, специалистите по информационни технологии и програмистите.
Този имигрантски поток няма подобен при други нации. Селекцията при индийците е тройна - още в Индия колеж могат да си позволят само хората от висшите касти, а още по-малко от тях могат да платят магистърска степен в САЩ, която е нужна за повечето изпълнителни директори в Силиконовата долина. А изискванията за визи пресяват само тези със специфични умения - обикновено в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката, т.е. това, от които има най-голяма нужда пазарът на труда в САЩ.
Така в Америка пристига каймакът, който се отправя към компании, където най-добрите стигат до върха. "Мрежата и връзките, които са изградили в Долината също им дават предимство - те си помагат едни на други", обяснява пък предприемачът Вивек Вадхва.
Много от родените в Индия главни изпълнителни директори освен това да си "изработили" пътя нагоре по йерархичната стълбица на компанията. А това ги прави по-смирени и ги отличава от началниците-основатели, които често са обвинявани в арогантност.
Хора като Сатия Надела и Сундар Пичай също така са по-предпазливи, разумни и "по-благи", което ги прави идеални кандидати за топ позиция - особено във времена, когато репутацията на Биг Тех е доста накърнена и се стига до изслушвания в Конгреса, търкания с чуждестранни правителства и задълбочаващата се пропаст между най-богатите от Силиконовата долина и останалата част от Америка, обяснява Вадхва.
Разнообразието в обществото в самата Индия, където съжителстват толкова много обичаи и езици, дава на родените в страната мениджъри способността да управляват комплексирани ситуации, особено когато става дума за мащабни организации, смята милиардерът Вивод Косла, съосновател на Sun Microsystems.
Към това трябва да добавим и работната етика - те работят изключително здраво.
Естествено, има и по-очевидни предимства - например голяма част от индийците говорят английски, което им помага при интеграцията. Образованието в Индия, освен това, е със силен акцент върху математиката и точните науки и създава процъфтяваща софтуерна индустрия и в самата Индия, както и дава необходимите умения на тези, които завършват и след това продължават в топ университетите в САЩ.
В последните години обаче повечето възможности на пазара в самата Индия, както и проблеми със зелените карти за Америка, намаляват интереса към кариера в чужбина и американската мечта се превръща в мечта за индийски старт ъп - индийските компании на стойност над 1 милиард долара стават все повече. Доколко и какво влияние ще имат те в глобален план е рано да се каже. Както и дали за младите амбициозни индийци няма да се появят други ролеви модели - предприемачи и изпълнителни директори от собствената им родина.
Това не пречи в САЩ да идва времето на второто поколение, родените в Америка индийци - близо 80 на сто от тях са под 25 години. И тепърва ще имат политическо и икономическо влияние в родината си.
