"Ереван в момента прилича на Константинопол през 1918-1920 година, където след революцията бяга елитът на империята", описа наскоро във Facebook една нова мигрантска вълна известният арменски журналист Марк Григорян.
Той нарича тази вълна прииждащи всеки ден от Русия хора "бежанци" и "интелигенция".
Според Григорян, който е работил в руската секция на Би Би Си и е бил директор на общественото радио в Армения, всеки ден от Русия в Армения пристигат 20-25 самолета с нови и нови бегълци. В резултат в Ереван рязко скачат цените на квартирите под наем, а превозите между Ереван и Тбилиси са в разцвет.
Официалните данни показват, че ежедневно в Армения пристигат по 6000 души заради войната. И макар сред тях да има и украинци, Григорян е категоричен - мнозинството са руснаци.
По-голямата част от хората, които пристигат в страната от Русия - за целта не им е нужна виза, а те не смятат да остават. Повечето ще се насочат към Грузия, а оттам - към Европа и Америка. Повечето от тях работят в IT сектора и за тях в момента родината им се превръща в място, където няма как да практикуват работата си.
"Тези, с които общувах, говорят за опасността от връщането на СССР, за страха от това, което се случва, и че не си представят кога ще се върнат у дома и ще могат ли изобщо", пише Григорян.
Това поставя на преден план и един важен въпрос - дали хората, които напускат в момента Русия, са бежанци?
Обширна е и мотивацията им - огромната част от тях работят в чужди компании и бъдещето им в родината им е неясно. Към това се добавят и слуховете за налагане на военно положение и мобилизация в Русия.
Но доста от тези, които напускат страната, твърдят и че бягат по политически причини - те просто не желаят да живеят в държава, където дори не могат да протестират срещу войната.
Бежанци или не - в повечето съседни на Русия държави има категорична информация за наплив на руски граждани. Само в Грузия например за последните няколко дни са пристигнали над 25 000 души, а полетите за Тел Авив, Истанбул и Баку са разпродадени за дни напред. Пътници често се ориентират и към балтийските страни , докъдето се пътува автобуси, съобщава "Файнейшъл Таймс".
Руснаци заминават и за Турция, дори за Киргизстан и Казахстан - изобщо за където има полети. Междувременно цените на полетите до Дубай са скочили до 4000 долара за еднопосочен билет.
Според руския икономист Константин Сонин от началото на войната, страната са напуснали около 200 000 руснаци.
Това изобщо не са много хора на фона на над 140 млн. души население, не са нито цялата интелигенция на Русия, нито всички нейни IT специалисти. Но все пак това са страшно много млади, образовани и добре заплатени хора. Или с други думи - има огромно изтичане на мозъци, обяснява той.
"Хората, които напускат Русия, са тези, които са разбрали, че за тях ситуацията е забрана да практикуват професията си, защото получават доходите си от международни бизнеси", обяснява пред "ФТ" Константин Синиушин, инвеститор в технологични компании и съуправляващ партньор във фонда The Untitled Ventures.
Той е руснак, но живее и управлява бизнеса си в Латвия. Наема чартър от Москва до Ереван, чиито 160 места се запълват за часове от хора, които работят в IT сектора или имат международно ориентиран бизнес.
В Тбилиси също е пълно с руснаци, пристигнали в последните дни. Могат да се видят хора, които обикалят с куфари и дори с домашни любимци.
"Разбрах, че най-добрият начин за действам срещу режима на Путин, е да емигрирам от Русия", обяснява пред Би Би Си 23-годишният Евгени Лямин, който учи политология.
Просто исках да се махна от страна, която "лети към бездната", казва пред "Файнейшъл Таймс" Иля Красилшчик, също IT. "Страната, в която живеехме, е разрушена. Какво бъдеще има за страна, където чекистите са окупирали властта? Няма, и единственото, което мога да направя, е да оцелея", казва Иля, който е избягал в Дубай.
Аня, която не иска да фамилията й да се бъде оповестена, е заминала за Истанбул със съпруга си, а заради огромното търсене еднопосочният билет им е струвал колкото месечния им доход.
Решават да избягат, когато в сила влиза новият закон за "държавно предателство, според който всеки, който изрази подкрепа за Украйна, може да влезе в затвора за 20 години. Нещо, от което Аня се чувства лично заплашена.
"Страхът от затворени граници, политически репресии и задължителна военна служба е в нашето ДНК. Баба ми ми разказваше за страха, в който са живели по времето на Сталин, и сега ние също го изпитваме", казва тя пред Би Би Си.
"Единственият начин да протестирам, е да напусна страната си и да взема уменията и парите си с мен. Почти всички от нашия приятелски кръг решиха същото", казва Игор, който е разработчик на видео игри и може да работи от всяка точка на света.
Той е в Тбилиси, но планира да напусне столицата на Грузия, защото не се чувства добре приет. Твърди се, че част от хазяите от Airbnb отказват да дават имотите си под наем на руснаци и белоруси.
Според двойка от Беларус един от хазяите им казал в прав текст: "Нямате време за ваканции - бунтувайте се срещу корумпираното си правителство."
"Те мислят, че бягаме от Русия, защото Apple Pay вече не работи там. Но ние не го правим заради комфорта, загубили сме всичко там и сме бежанци. Геополитиката на Путин разруши живота ни", казва Игор.
"Подложени сме на тормоз само заради националността си, а е очевидно, че не подкрепяме правителството, след като бягаме. Но се налага да крием откъде идваме", казва и Кристина, която е IT специалист от Минск.
Отношението към руснаците и белорусите в Тбилиси е лесно обяснимо заради проблемите, които има самата Грузия с руската окупация в Северна Осетия. Грузинците имат пълни основания да се притесняват, че присъствието на руснаци на тяхната територия може да се използва от Кремъл като основание за повторно нахлуване.
Ако вълната бягащи от Русия млади специалисти продължи, страната действително може да се окаже пред невиждано изтичане на мозъци, което допълнително да удари и без това вече издъхващата й заради санкциите икономика.
"Дългосрочно това може да доведе до липса на каквито и да било надежди за прогрес или растеж", казва пред "ФТ" Елина Рибакова, зам. главен икономист в Института за международни финанси.
Но с тези хора Русия не просто губи най-продуктивната част от населението си. Но и основната двигателна сила за евентуална промяна.
