Бедност, липса на перспективи и цялостно отчаяние от настоящата система - студентите в Тайланд излизат по улиците на големите градове в страната с искане за оставка на правителството на премиера Прают Чан-о-ча, нова конституция и цялостна промяна в управлението на държавата.
От събота насам на демонстрациите пред паметника на демокрацията в Банкок се събират по няколко хиляди младежи от различни студентски групи, събрани в движението "Свободна младеж".
Те призовават за разпускане на парламента, за пренаписване на Конституцията. Другото им ключово искане е властите да престанат с тактиките си за сплашване на активисти и тормоз от полицията и военните.
Демонстрациите са своеобразно продължение на тези от март месец, когато хората излязоха срещу правителството на бившия началник на армията Прают Чан-о-ча. Протестите тогава бяха продиктувани от нареждането на властите в страната да наредят разпускането на популярната сред младите хора прогресивна и демократична партия "Бъдеще напред", наредила се на трето място по брой на гласовете на последните парламентарни избори в страната през 2019 г.
Тогава ръстът в броя на протестиращите беше сериозен, но случаите на коронавирус и предприетите от властите мерки сложиха край на опозиционното движение по улиците.
Сега обаче те отново се събуждат за действие в момент, когато страната все още е в извънредно положение заради заразата, но и на фона на още по-сериозна безработица и липса на перспективи за младите хора в страната.
Социалното напрежение се трупа след редица политически катаклизми, включително военен преврат през 2014 г. и провалени обещания за възстановяване на демокрацията. Вместо демократичните устои да бъдат възстановени обаче, редица активисти и правозащитни организации алармират, че в Тайланд се извършват репресии спрямо политически противници на правителството, а гражданските права и свободи се потъпкват.
Откакто Прают пое властта през 2014 г., стотици активисти са вкарани в затвора или поставени под арест по обвинения в разпалване на размирици или обида на особа от кралското семейство, а въвеждането на Закона за компютърните престъпления ограничава изразяването онлайн и увеличава следенето и цензурата.
Надеждата беше, че изборите от 2019 г. ще сложат край на това и "Бъдеще напред" действително събра вота на младежите в страната. Въпреки това обаче на власт дойде коалиция, подкрепена от армията, която пък прати като министър-председател Прают, без дори той да е участвал на изборите. Така генералите запазиха хватката си върху властта, а за много млади хора това беше последната капка, която преля чашата на търпението.
Много от хората на улицата казват, че им е писнало от същите стари лица, които доминират тайландската политика от години, и са се разочаровали от постоянните провали на реформите в съществуващите властови структури в страната.
"Тук сме, за да призовем за нова Конституция, тъй като настоящата не подкрепя нашите права и свободи. Тя беше наследена от военния преврат през 2014 г.", коментира един от младежите на протеста Таначай Аурлуча, на 25 години, пред Ройтерс.
Това, което най-вече кара младите тайландци да излязат на площада обаче е липсата на адекватни мерки от страна на правителството относно икономическата ситуация в страната. Те вярват, че властите не правят нищо, за да подобрят икономическите перспективи, нито за възстановяване на демокрацията или изграждане на доверие сред народа.
Според Титинан Понгсухирак, политолог и директор на Института за сигурност и международни изследвания към университета Чулалонгкорн, студентското движение е "мотивирано от липса на бъдеще".
"Ако ги слушате, има една дума, която продължава да се повтаря - "бъдеще". Те нямат бъдеще. Тези млади хора преживяха последните 20 години на тайландската политика и се примириха с два военни преврата, а в същото време Тайланд не е мръднал наникъде", обяснява той.
Ситуацията с коронавируса само влошава проблемите. По принцип страната има сравнително малко заразени с COVID-19 - към 24 юли има регистрирани 3279 за целия период на пандемията и 58 починали от инфекцията. Активните случаи са 106.
Големият проблем обаче е икономиката. С продължаващата блокада и липсата на туристи, икономиката на страната се очаква да се свие с най-малко 8% според Банката на Тайланд - един от най-острите сривове в целия Азиатско-Тихоокеанския регион.
Въпреки всичко това обаче властите в страната не разхлабват мерките. Поставянето под блокада и налагането на социална дистанция отдавна помогнаха на правителството да овладее разпространението на вируса, но засега властите запазват извънредните си правомощия, използвайки ги за политическо оръжие, твърдят критиците им.
Извънредното положение дава на министър-председателя правото да забрани публичните събрания, да задължи хората да не напускат домовете си и да предотврати всеки опит за публикуване на информация, която може да причини паника в обществото.
"Разширяването на извънредната ситуация ще позволи на тайландските власти да продължат да потискат опозиционни възгледи, да арестуват критиците и да забранят мирни митинги по политически, а не заради обществено-здравни причини", коментира директорът Human Rights Watch за Азия Брад Адамс през май.
Друг основен катализатор на гнева на младежите, който движи протестите им, е изчезването на един тайландски активист за демокрация, избягал в изгнание в Камбоджа след преврата от 2014 г.
37-годишният Ванчалерм Сатсаксит е свързан с Обединения фронт за демокрация срещу диктатурата, известен като "Червените ризи" - привърженици на бившия министър-председател Таксин Шинавата, свален от власт през 2006 г. Когато военните взеха властта в страната, много активисти и анти-монархисти от Червената риза избягаха в Камбоджа.
В столицата на страната Пном Пен Ванчалерм редовно критикуваше тайландското правителство. Дори и в деня преди изчезването си, той публикува разпалено видео във Facebook. Според Human Rights Watch той е бил отвлечен от неидентифицирани въоръжени мъже пред апартамента си. Комитетът на ООН и Европейският парламент призоваха властите на Камбоджа и Тайланд да проведат щателно разследване.
Темата за отвличането беше повдигната и в тайландския парламент от опозицията, а от външното министерство на страната обявиха, че са поискали от Пном Пен да разследва случая.
Това обаче далеч не е първият случай на подобно съмнително изчезване на активисти и критици на монархията в изгнание, като много от тях са отвлечени на улицата посред бял ден. През декември 2018 г. телата на двама изчезнали тайландски активисти бяха намерени в река Меконг в Тайланд. От Human Rights Watch коментират, че нито един от случаите не е разрешен и реално няма разследване за тях.
В събота можеше да се види група протестиращи, които държаха плакати със снимките на изчезнали активисти.
Макар събиранията официално все още да са забранени, на протестите в събота не е имало униформени полицаи. Това, което притеснява повече защитниците на човешките права, са онези служители на органите на реда, които са били там в цивилно облекло, неразличими от останалите демонстранти.
Причината за това са лозунгите, които се появяват по време на протестите, насочени срещу монархията. Макар и завоалирани, тъй като в страната критики и обиди срещу членове на кралското семейство и кралската институция могат да доведат до сериозни присъди, се чуват възгласи срещу тази форма на управление.
"Привилегиите и превъзходството не трябва да се наследяват по кръвен път. Тази система дърпа Тайланд назад", коментира Парит Чиварак, основен лидер на Студентския съюз на Тайланд (SUT) и един от организаторите на протеста.
По принцип подобни коментари, ако въобще се правят, се случват шепнешком и в сигурна компания. Сега обаче те се появяват явно на протестите, а младежите демонстрират недоволството си от самата система, която вярват, че е уредена срещу техните собствени интереси.
Това обаче поражда и ответна реакция. Премиерът Прают във вторник заяви, че е "притеснен и загрижен за това движение" и предупреди протестиращите да не нарушават законите, касаещи монархията.
"Притеснявам се за нашите деца, младежи и студенти и също споделям притесненията на техните родители. Но трябва да има бдителност по отношение на нарушенията, мисля, че хората няма да търпят подобно нещо и да позволят инцидент като този да се повтори", коментира той.
Той също така заяви, че протестиращите трябва да внесат исканията си в парламента, за да може комисия да ги прегледа.
Протестиращите обаче не искат подобно нещо. Те настояват за оставка и за промяна на Конституцията, за да може тя да отрази най-сетне техните собствени интереси.
"Това, което се случва в наистина значимо. Това е сигнал за правителството, че този път студентите, особено младото поколение, смятат, че не е наред правителството да нарушава правата им или да се опита да контролира властта", казва Пунчада Сиривуннабод, доцент по политология към Факултета за социални и хуманитарни науки в университета в Махидол.
"Това е въстанието на хората, които са били потиснати от много дълго време. Те са готови да се бият."
А на самите протести се вижда как хората вдигат символа с трите пръста, взет от "Игрите на глада", станал знак и на тяхната собствена борба за по-добро бъдеще.
