Доктор Алондра Торес разхожда кучето си в квартала, където живее, когато атаката се случва.
Тихата сутрин внезапно е нарушена от някакъв неясен вик, който идва зад гърба ѝ, а след това и от силен удар, който се стоварва върху лицето ѝ.
Течността изпълва лявото ѝ око и след това започва да капе по врата ѝ. Болката е непоносима. Познатата миризма на хлор я кара да си даде сметка какво се е случило: била е залята с белина.
"В началото бях в шок", казва тя пред Си Ен Ен седмица по-късно. "След това се почувствах уплашена и ядосана".
Кожата на врата ѝ изгаря, а зрението ѝ се замъглява. Тогава тя забелязва нещо върху медицинското облекло, което си обича всекидневно - там, където е попаднал хлорът, цветът е избледнял.
И така тя осъзнава, че се е превърнала в част от статистиката, за която местните медии пишат все повече - атаките над медицински работници в Мексико.
"Това е нещо, за което смяташ, че не може да се случи на теб", казва още тя.
Героизмът на здравните работници по време на пандемията с COVID-19 e нещо, за което на много места в света дори се ръкопляскаше.
Това обаче не важи и за Мексико. От средата на март до края на април там са отчетени най-малко 47 атаки над медицински лица според данни на Мексиканския национален съвет за превенция на дискриминацията.
Видовете атаки варират, но често включват тежки удари на лицето и заливане с обгарящи течности.
Властите твърдят, че те вероятно са мотивирани от слухове, че медицинският персонал е отговорен за разпространението на вируса в Мексико.
Няколко лекари и медицински сестри дори споделят пред Си Ен Ен, че са били тормозени и заплашвани в социалните мрежи по обвинения за разпространение на болестта.
"Тези посегателства показват липсата на образование и култура, както и невежеството на хората", казва д-р Патрисия Малдонадо, лекар, който работи в болница, предназначена за лечение на пациенти с COVID-19 в Гуадалахара.
Мексиканският град се оказва "епицентър" на подобни нападения - освен лекари и сестри, от тях често страдат и хора, които просто работят в болниците.
Такъв е случаят и на Даниел, нападнат от група непознати, докато слиза от автобуса, с който пътува към дома си.
"Когато слязох, забелязах, че трима души станаха агресивни. Не спряха да ми повтарят, че съм "мръсен", което повтаряха и после, когато започнаха да ме налагат. Мислех си, че никога няма да свърши", разказва той пред Би Би Си.
Той има травми на главата и лицето, а полицията подозира, че атаката е била предизвикана от болничната му униформа.
Случва се обаче и атаките да са само вербални. 25-годишната медицинска сестра Мелъди Родригес например решава да се прибере в селото си Ло де Маркос след седмици работа в града. Местните обаче правят жива верига и я спират.
"Казаха ми, че ако вляза в селото, няма повече да изляза от него. Казаха също така, че ще бъде по-добре въобще да не стъпвам там, защото идвам от място с инфекции", разказва още тя.
Този инцидент е бил заснет и споделен в социалните мрежи. Общинската власт се намесва и уверява Мелъди, че може да се прибере, но тя решава само да събере набързо нещата си и си наема апартамент под наем в града.
"Това е дискриминация, при това отвратителна. Ние подкрепяме всички работници в здравния сектор, всички. Те са нашите герои и героини", каза по този повод мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор.
Тази ситуация накара правителството да разположи членове на Националната гвардия в болници, а някои щати дори предлагат на своите медицински работници частен транспорт и хотелски стаи, ако им се налага да пътуват дълго до вкъщи.
Междувременно СЗО твърди, че до 38% от здравните работници са преживели някакъв вид физическо насилие в даден момент от кариерата си.
Според експертите тези атаки отразяват обществените емоции относно все по-високия брой на случаите там - към 21 май те са 56 594, от които са починали 6 090 души.
"Медицинските работници сами по себе си са олицетворение на болестта и лечението ѝ", казва Мариа дел Кармен Монтенегро, която преподава психология в Автономния университет в Мексико.
Според нея ситуацията е особена, защото за разлика от други травматични събития, хората не могат да избягат от вируса, което поражда в тях страх и агресия.
Атакуваната с белина доктор Торес, която е УНГ специалист, споделя, че след инцидента ходи на работа доста по-притеснена от преди.
На хората обаче иска да каже едно нещо: не да ѝ ръкопляскат и да ѝ поднасят цветя, а просто да я оставят да си върши работата. Без страх и без насилие.
