"Политическо самоубийство" - така анализаторите в Южна Корея определят хода на президента на страната Юн Сук-йол да обяви военно положение във вторник вечер.
Опозицията вече започна процедура по импийчмънта му, в собствената му партия не изглеждат особено въодушевени от идеята да го спасяват, а облаците над главата на Юн се събират с огромна скорост.
Но как изобщо се стигна до тази ситуация? Каква беше целта на южнокорейския президент, какво го принуди да прибегне до този крайно рискован ход и защо в крайна сметка се провали той?
Непопулярният президент
Истината е, че Юн Сук-йол - бивш главен прокурор на Южна Корея, който след това стана кандидат на Партията на народната сила за президент, никога не е бил особено популярен като политик.
Въпреки че той има решаваща роля за осъждането на двамата бивши президенти на страната Пак Кън Хе и Ли Мйънг-бак за злоупотреба с власт, Юн така и не успява да капитализира от това.
Победата му на президентските избори в края на 2021 г. беше по-скоро следствие на разочарованието на корейците от политиката на предшественика му Мун Дже-Ин и неговата либерална Демократическа партия, отколкото вот на доверие към самия него като кандидат.
И това си личи от факта, че във вота Юн взе победата с най-малката разлика, откакто в Южна Корея има демокрация - 0,8% преднина пред кандидата на Демократическата партия Ли Дже-мйънг.
Големият скандал и обвиненията в корупция и злоупотреба с власт
В началото на ноември 2023 г. името на президента беше намесено в сериозен скандал, след като стана ясно, че неговата съпруга Ким Кеон Хи е приела като подарък скъпа чанта Dior от скандален корейски пастор.
Юн първоначално предприе стъпки за потулването на историята, но това само засили броженията срещу него, довеждайки до оставките на висши лица от Партията на народната сила.
Един от близките съветници на президента стигна дотам да сравни първата дама Ким Кеон Хи с прословутата френска кралица Мария Антоанета, известна с екстравагантните си маниери.
Скандалът се разрасна още повече, когато бяха изнесени информации, че Юн и съпругата му са опитвали да оказват влияние върху избора на кандидати от консервативната партия за различни позиции по искане на бизнесмена Мюнг Тай-кюн.
В публичното пространство бяха изнесени записи от разговори на Мюнг, които уличават управляващите в търговия с влияние.
Президент, но без реална власт
Медийната буря около Юн оказа влияние и върху парламентарните избори, които бяха проведени в Южна Корея през април тази година. Там опозиционната Демократическа парти постигна смазваща победа над Партията на народната сила и овладя законодателния орган.
Много от съветниците на президента и някои от министрите в правителството подадоха оставки след загубата на изборите, като знак на поемане на отговорност за загубата.
Самият Юн се оказа в много сложна ситуация, като властта му беше ограничена значително от контролирания от опозицията парламент. За сметка на това той се възползва активно от правото си да налага вето върху приетите от Народното събрание закони.
Какво провокира Юн Сук-йол да поиска военно положение
Именно слабата позиция на президента е в ядрото на сегашната криза в страната.
По-рано тази седмица парламентът, контролиран от опозицията, оряза предложения от правителството на Юн законопроект на държавния бюджет на страната за 2025 г.
По закон той няма правото да наложи вето върху приетия закон за бюджета, което остави правителството му в сложната ситуация да управлява с редактирана държавна финансова рамка.
По същото време опозицията предприе ход за отстраняването на няколко от министрите в кабинета на Юн, сред които и ръководителя на правителствената агенция за одит. Мотивите бяха, че той е отказал да проведе разследване срещу първата дама.
С опрян в стената гръб президентът избра крайната опция - ход, който малцина в страната са предвидили - налагането на военно положение.
Краткият опит на Юн да се сдобие с абсолютната власт
Официално мотивите, изложени от Юн в речта му от вечерта на 3 декември, бяха, че опозицията има тесни връзки с вражеска Северна Корея и затова подкопава държавността и демокрацията в Южна Корея.
Тази смела маневра трябваше да връчи властта в ръцете на военновременно правителство, което да разпусне парламента и да забрани дейността на партиите, както и протестите срещу властта. Също така щеше да наложи контрол върху свободата на словото, докато военното положение не бъде вдигнато.
По закон президентът е длъжен да уведоми парламента, който да гласува мярката, но това не беше сторено. Въпреки опитите на военните да овладеят сградата на Народното събрание, депутатите все пак се събраха с кворум и гласуваха срещу военното положение, с което беше сложен и край на играта на Юн.
Президентът избра да се съобрази с конституцията на страната и свика заседание на правителството, на което военното положение беше вдигнато само часове след налагането му.
Защо корейският президент се провали
Обявяването на военно положение беше наистина отчаян ход, който ако беше успял, щеше да връчи в ръцете на президента огромна власт. Въпреки това обаче шансовете за успех бяха нищожни още от самото начало.
Причината за това е парламентът, където той няма никаква власт, след като и собствената му партия се обяви срещу военното положение.
Опитът на армията да блокира гласуването на депутатите се провали, но дори въоръжените войници да бяха успели, това пак не гарантираше успех за Юн.
С такава маневра той настрои основните си международни партньори срещу себе си, но още повече - ядоса и собствения си народ.
От края на Втората световна война, когато Южна Корея отново се появява на картата след десетилетия на японска окупация, страната попада бързо под военна диктатура, която продължава до края на 80-те.
Тъй като много от корейците все още си спомнят какво е да живеят под диктатура, реакцията в обществото спрямо обявеното военно положение беше моментална и остра.
Дори след обявената отмяна на военното положение, демонстрантите продължават да излизат по улиците с искане за оставката на президента Юн.
А сега накъде?
Опозицията вече внесе искане за импийчмънт на президента. Самата процедура е дълга и изисква няколко гласувания и произнасяне от Конституционния съд.
По закон законопроектът трябва да бъде подкрепен от 2/3 от депутатите в Народното събрание, за да бъде придвижен напред, като се очаква гласуването да се проведе до края на седмицата.
Ако вотът мине, искането за импийчмънт се придвижва към Конституционния съд на Южна Корея, където най-малко 6 от общо 9 съдии трябва да подкрепят процедурата, за да се стигне до дело срещу президента.
При такова решение държавният глава директно бива отстранен от власт до приключване на процеса срещу него. Ако бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения, президентът окончателно бива премахнат от длъжност.
Според експерти въпреки че процедурата е дълга, има сериозни шансове тя да бъде успешна и Юн да бъде свален от поста си.
Възможно обаче е и изобщо да не се стигне дотам и той сам да подаде оставката си. За целта обаче държавният глава трябва да е убеден, че Конституционният съд ще гласува срещу него.
Импийчмънтът може да е само началото на проблемите за Юн Сук-йол
Южна Корея има вече няколко прецедента за президенти, попаднали в затвора след мандатите си, като двама от тях се озоваха там именно след усилената работа на Юн като главен прокурор.
Ако бъде лишен от своя имунитет сега, действащият държавен глава ще е уязвим за съдебно преследване, а предвид обвиненията срещу него и жена му в търговия с влияние, това може да доведе до нов шумен съдебен спектакъл в източната държава.
А историята показва, че разследванията за корупция в Южна Корея се случват бързо и приключват ударно.
