Китай трупа ядрени бойни глави в своя арсенал с много по-голяма скорост от тази, която САЩ са прогнозирали преди година. Това е един от изводите от доклад на Пентагона, публикуван в Конгреса в сряда.
Докладът, който се базира на данни до 2020 г., е установил, че Китай е разширил и ускорил темповете, с които надгражда военните си арсенали. От Пекин публично заявяват, че цел за тях е да се изравнят и дори да надминат САЩ като военна суперсила до средата на XIX век.
От доклада на Пентагона става ясно още, че Китай има потенциала да увеличи арсенала си от ядрени бойни глави до 1000 в рамките на следващите 8-10 години. Там обаче не се дава оценка за това с колко ядрени бойни глави разполага Пекин в момента.
Преди година беше посочена цифрата 200 с прогноза, че до 2030 г. този брой вероятно ще се удвои. Според сегашните оценки обаче темповете на въоръжаване на Китай са значително по-високи, което означава, че до 2030 г. азиатската страна ще разполага със значителен ядрен арсенал.
В доклада се посочва още, че Пекин вероятно вече разполага с трите механизма за изстрелване на ядрени ракети - по въздух, суша и по вода, каквито САЩ и Русия имат от десетилетия насам.
Все пак оценката на Пентагона е, че е малко вероятно Китай да нанесе непредизвикан ядрен удар срещу сила като САЩ. Вместо това според Вашингтон плановете на Народната освободителна армия са да използва ядрената заплаха за прокарване на интересите си в региона и за възпираща сила към всеки опит за конфликт със страната.
Китай започна да изгражда най-малко три нови ракетни полета, които биха могли "кумулативно да съдържат стотици" подземни силози, където да бъдат изстрелвани междуконтинентални балистични ракети (ICBM), се отбелязва в доклада.
Там още се цитира и известното вече изпитание на балистичната ракета със среден обсег DF-17, която разполага с възможности за избягване на американската технология за противоракетна отбрана.
Информацията в доклада допълнително засилва тревогите в САЩ по отношение на Китай, след като председателят на Обединеното командване на американската армия - ген. Марк Мили, вече изрази през октомври безпокойството си относно изпитанията на Пекин на свръхзвуково оръжие от миналото лято.
Малко преди публикуването на доклада в сряда Мили говори пред Форума за сигурност в Аспен, като по време на речта си той акцентира върху тези тестове, както и върху други постижения на китайската оръжейна промишленост, които потвърждават сериозния напредък на страната.
"Свидетели сме на една от най-големите промени в глобалната и геостратегическа мощ, на която светът е бил свидетел", коментира тогава ген. Мили.
Администрацията на Байдън в момента предприема цялостен преглед на своята ядрена политика, назначен от Конгреса. Все още не е разкрито как опасенията относно Китай могат да повлияят на ядрената политика на САЩ.
Вашингтон вече предприе действия по отношение на контриране на увеличаващата се китайска мощ, сключвайки с правителствата на Великобритания и Австралия тристранното споразумение, известно като AUKUS. С него се постигат договорености за споделяне на технологии между трите държави, включително предоставяне на Канбера на ядрени подводници.
Идеята на това партньорство е до голяма степен да контрира усилията на Китай да овладее региона на Южнокитайско море, но до момента преките ефекти от подписването му са всяване на смут в НАТО, където Франция остава с накърнени национални интереси, след като Австралия отказа поръчката си за френски дизелови подводници.
Междувременно в доклада на Пентагона се отбелязва още, че ядрените оръжия далеч не са единствената област, в която китайската Народноосвободителната армия иска да задмине САЩ по мощ. В момента Пекин работи за увеличаване на силата си във всички области - във въздуха, на суша, по море, в Космоса и в киберпространството.
Министерството на отбраната на САЩ изразява загрижеността си, че отвъдморските бази, които Китай се стреми да разработи, може някой ден да се превърнат в пречка за военните операции на Вашингтон и може би дори да предоставят ключова подкрепа за военни операции срещу САЩ.
И все пак основна причина за притеснения са амбициите на китайския президент Си Дзинпин, който вече е заявявал няколко пъти, че страната му ще бъде световна военна сила до 2049 г.
Докладът също така отбелязва загрижеността на САЩ относно Тайван, самоуправляващата се република, която Китай продължава да разглежда като част от собствената си територия.
От Пентагона са разработили няколко сценария за действие, ако Китай започне усилия да си върне Тайван, като съвместна кампания за морска блокада на Тайван, десантна инвазия, въздушни и ракетни удари, кибератаки и възможно завземане на задморски територии.
Пентагонът използва доклада, за да постави под съмнение това дали Китай спазва всички международни споразумения за забрана на биологични и химически оръжия.
Проучвания, проведени в китайски военни медицински институции, обсъждат идентифицирането, тестването и характеризирането на групи от "мощни токсини", които потенциално биха могли да имат двойна гражданско-военна употреба.
Докладът не засяга произхода на коронавируса, който за първи път бе открит в град Ухан, Китай, където се намира Институтът по вирусология на Ухан.
Междувременно Пекин разкритикува доклада на Пентагона, определяйки го като "пълен с предразсъдъци". Според китайците САЩ преувеличава "китайската ядрена заплаха", докато Вашингтон представлява "най-големият източник на ядрена заплаха в света".
Според позицията на китайското външно министерство страната се придържа към ненастъпателна отбранителна стратегия и поддържа "минималния възможен ядрен арсенал", необходим за гарантиране на международната сигурност. "Китайските ядрени оръжия не заплашват нито една страна в света".
