Когато съдията във федералния съд в Манхатън пита младия, изискан и образован търговец на произведения на изкуството Иниго Филбрик защо е мамил клиентите си, младият мъж отговаря доста откровено: "Заради парите, Ваша чест".
Тази седмица 33-годишният американец беше осъден на 7 години затвор за измами на стойност цели 86 милиона долара. Той е лъгал купувачи и инвеститори и е използвал произведения на изкуството за милиони като залог за заеми. Заловен е след 6 месечно разследване на ФБР.
С парите търговецът на изкуство и собственик на галерии в Лондон и Маями е живял бляскаво и в лукс.
Филбрик е носел часовници за 50 000 долара, костюми за по 5000 долара и обувки по поръчка. Имал е собствена сметка в шикозния ресторант "Киприани" в Лондон и е пиел вило за 5000 долара бутилката. Сгоден е за британската риалити звезда от хайлайфа Виктория Бейкър-Харбър.
"Имал е нужда от парите, за да финансира бизнеса си, както и охолния си живот. Той се е издигал в кариерата, но не толкова бързо, колкото са били нуждите му от лукс", коментира адвоката на потърпевшите от измамите на Фиблрик - Джъд Гросман, цитиран от "Ню Йорк Пост".
Затова и младият мъж започва да прилага различни схеми за измами. Една от най-хитрите е да продава една и съща картина на много колекционери.
Who is Inigo Philbrick? The art dealer who just got 7 years in prison for an $86 million fraud https://t.co/Tu3ciWnA5Y
— FORTUNE (@FortuneMagazine) May 24, 2022
Една от жертвите - основател на компания за търговия с изкуство, обяснява, ча Филбрик е отишъл при него в Берлин с частен самолет и е наел лимузина, за да обикалят града. По-късно потърпевшият Даниел Тумпел установява, че парите, които е платил на младия мъж за произведения на изкуството всъщност са отишли за финансиране на пътуването му до Берлин.
Тумпел купува произведение на японския фотограх Йояй Кусама "Стая с огледала" за над 2,3 милиона долара. Предоставя я на галерията на Филбрик, който да я продаде с печалба.
През това време 10 месеца Филбрик кара Тумпел да си мисли, че преговаря за потенциалната продажба на творбата на музей в Маями. След това обаче открива, че картината е продадена, но без младият мъж да съобщи на собственика. Бизнесменът така и не си получава парите.
Той има и други техни картини, които Фиблрик трябва да продаде - произведение на Кристофър Уул, за което е платил 4,8 милиона долара. Филбрик уверява клиента си, че творбата е при него и праща снимка нейна снимка с вестник с актуалната дата.
Едва по-късно Тумпел разбира, че картината е поставена с фотошоп в снимката, тъй като по времето, когато е направен кадърът, творбата на Уул вече е във финансова къща, дадена като обезпечение за заем, изтеглен от Филбрик.
С подобни заеми с различни произведения на изкуството американецът е теглил заеми за около 15 милиона долара.
Вкусът на Филбрик към изкуството и лукса не е случаен. Той е роден в щата Кънектикът. Баща му е а директор на музей, а майка му се описва като творец-предприемач. Идиго учи в специализирания унивесристет за изкуства "Голдсмит" в Лондон.
Основава галерия в престижния квартал на британската столицата Мейфеър и там препродава картини на хитови творци. Заради възпитанието и образованието си той се харесва на клиентите и лесно им влиза под кожата. Изобщо не е неук шарлатанин, а експерт на равна нога с останалите в този привилегирован свят.
Така се случва и с картината на Жан-Мишел Баския "Влажност". Според прокуратурата Филбрик се свързва с колекционера Александър Песко за помощ за купуването на творбата за 18,4 млн. долара.
Идеята е двамата да си сътрудничат за цената на покупката и след това да си поделят печалбата. Песко смята, че ще даде половината от парите. Иниго обяснява, че не му стигат 3 милиона, а другият предлага да даде и тях. Филбрик купува картината и я превежда към офшорна компания, а срещу нея заема пари.
Според адвоката на Песко инвеститорът е измамен, защото е собственик на картината, а Иниго не може да залага нещо, което няма.
Фиблрик измисля и друга схема - започва да купува и промотира ценно изкуство в частични инвестиции, при които инвеститорът притежава само процент от дадена творба и при продажбата ѝ също получава съответния процент от печалбата. Той обаче понякога продава повече от 100% от дадена творба.
Именно при подобна сделка нещата започват да се разплитат, когато картина на Рудолф Щингел е продадена в "Кристис" за 5,5 млн. долара. Много хора твърдят, че я притежават, а от тях за нея Филбрик е получил общо 10 млн., тайно продавайки проценти на много инвеститори.
Един от тях обаче, смятайки, че е единствен собственик, я пуска за продажба в аукционната къща. И когато останалите инвеститори започват да търсят своя дял от печалбата, измамата лъсва, започват граждански дела, повдигнати са и криминални обвинения.
През 2019 г. Филбрик признава, че е подвел двама от инвеститорите. Наложен е запор на сметките му в Лондон, след което той изчезва. Федералните агенти го откриват във Вануату, малка островна държава в Океания. Арестуван е там и се качва на последния си частен полет, макар и за сметка на ФБР, който го отвежда от рая към съдебния процес и затвора.
Докато е задържан за процеса, Иниго става баща, но още не е виждал дъщеря си, а адвокатът му твърди, че той страда по начин, по който обичайните обвиняеми не страдат.
Е, все пак обичайните обвиняеми не са чаровни търговци на изкуство със синя кръв.