Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Планетата печели от ситуацията с коронавируса

Замърсяването на въздуха в Китай и Италия намаля заради предприетите мерки. Снимка: Getty Images
Замърсяването на въздуха в Китай и Италия намаля заради предприетите мерки.

Затворени заводи, опразнени улици, хора, стоящи по домовете си по нареждане на властите - от мерките срещу разпространението на коронавируса COVID-19 има един неочакван победител и това е природата.

Предприетото от властите в китайската провинция Хубей доведе до по-чист въздух там.

Сега подобно отражение върху околната среда се наблюдава и в някои части на Италия - европейската държава, най-сериозно засегната от разпространението на COVID-19. Въпреки неудобствата за гражданите и потенциално сериозни икономически последствия, очевидно стриктните мерки все пак имат и друга полза.

Но случващото се поражда нова заплаха - че в опита си да наваксат забавянето, световните икономики ще заработят на по-високи обороти след кризата, което ще доведе до по-тежки последици за природата.

Китай - такъв, какъвто отдавна не е бил

През февруари средният брой на дни с добро качество на въздуха в провинцията Хубей се е повишило с 21,5% в сравнение със същия период на миналата година, посочват от китайското Министерство на екологията и околната среда.

Случаят не е такъв само в Хубей. Сателитни снимки, които НАСА и Европейската космическа агенция разпространиха, показват сериозно намаляване на емисиите от азотния диоксид, отделян от превозните средства, енергийните централи и индустриалните комплекси, над основни китайски градове през януари и февруари. Почти изчезнал е видимият облак от токсичен газ над най-големите индустриални центрове.

Фей Лиу е изследовател на качеството на въздуха към Центъра за космически полети "Годард" на НАСА. Лиу коментира, че за пръв път вижда такова драматично намаление на замърсяването над толкова широка зона заради конкретно събитие. Обяснява го с мерките, взети от властите за ограничение разпространението на болестта.

Същото се наблюдава и при въглеродния диоксид (CO2), отделян при горенето на въглища. От 3 февруари до 1 март емисиите на CO2 са намалели с поне 25% заради предприетите мерки, сочат данни на Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA).

Китай е най-големият замърсител на въздуха в световен мащаб и годишно бълва 30% от всички емисии на въглероден диоксид в света. Ето защо подобен спад за толкова кратък период е впечатляващ. Според CREA става дума за еквивалента на 200 милиона тона въглероден диоксид - повече от половината от годишните емисии на Великобритания например.

Снимка: Getty Images

Експертите се обединяват около мнението, че спадът е наистина сериозен и показва отражението на предприетите мерки върху качеството на въздуха.

Въпреки ограниченото производство на стомана и петрол, както и съкратените със 70% вътрешни полети, според CREA най-големият фактор в случая е рязкото намаляване на горенето на въглища от страна на Китай.

Страната е най-големият производител и потребител на въглища, като те са отговорили на 59% от енергийните й нужди през 2018 г. Въглища се използват не само в електроцентралите и други индустрии, но също така се единствен източник на отопление за обширни селски райони.

Покрай ситуацията около коронавируса основните ТЕЦ-ове в страната са намалили потреблението с 36% между 3 февруари и 1 март в сравнение със същия период на миналата година, сочат анализите на CREA. Това е било възможно заради ограничената нужда от електричество.

Замърсяването в Хонконг също е намаляло

Качеството на въздуха в града е по-добро след мерките, предприети за борба с коронавируса. Основните замърсители са спаднали с почти 1/3 от януари до февруари, показват данни на Университета за обществено здраве в Хонконг. В това число попадат ФПЧ2,5 (-32%), ФПЧ10 (-29%) и въглеродният диоксид (-22%).

А градът определено има нужда от промяна - според екоактивисти замърсяването там е причина за 1500 смъртни случая годишно, а най-излошени на мръсния въздух са пешеходците. Властите също работят в насока по-зелени политики, но това са само първи стъпки към решаването на сериозен проблем.

Италия - европейският пример

В северните части на страната замърсяването на въздуха също е намаляло след като италианското правителството също предприе строги мерки за ограничаване разпространението на COVID-19.

От Европейската космическа агенция посочват, че са наблюдавали сериозен спад в емисиите от азотен диоксид. Подчертават, че облаци и промените във времето могат да влияят на данните, но все пак са убедени, че по-малкото емисии съвпадат с ограничаването на трафика и производствените дейности в Италия.

Случващото се в страната има отражение и върху каналите във Венеция.

Обикновено през март в града пристигат около 700 000 туристи, които след това впускат в разходки с гондоли из каналите. Тяхната липса сега не само променя визията на каналите, но е допринесла и за по-чистата вода, които са по-чисти от обичайното.

Какво обаче ще се случи след кризата?

Китайският държавен ръководител Си Дзинпин още през 2017 г. обеща борбата със замърсяването да е една от основните цели на страната. През следващата година беше създадено и Министерството на екологията и околната среда. Резултатите от политиките в тази насока се изразяват 10% по-малки нива на замърсяване в китайските градове между 2017 и 2018 г., сочат данни на "Грийнпийс", публикувани миналата година.

Според китайски екоактивисти кризата в момента може да позволи засилване на обещаните реформи.

Притесненията обаче са, че след като заплахата от коронавируса отмине, Китай ще се фокусира изцяло върху съживяване на икономиката си, което може да се случи за сметка на околната среда.

Ли Шуо от "Грийнпийс Източна Азия" посочва, че може да се стигне до икономически стимули, сред които и евтини кредити за тежката индустрия в Китай, което може да доведе до повече замърсяване през втората половина от годината. Ли определя този обратен ефект като "отмъстително замърсяване" и то има прецедент в Китай.

През 2009 г. правителството в страната отговори на световната икономическа криза със стимулиращ пакет от 586 милиарда долара, повечето от които отидоха за големи инфраструктурни проекти. Това обаче доведе до рязко повишаване на замърсяването през следващите години и до обществено недоволство, което накара властите през 2013 г. да планират мерки за борба с мръсния въздух.

Около сегашната криза Си Дзинпин ясно посочи, че работните и заводите трябва да повишат своята производителност веднага след като това е възможно, за да се избегне по-дълбок икономически срив.

А рискът от това, в случай, че Китай не си е взел поука, е да се стигне до много по-сериозно замърсяване от това, което е наблюдавано до момента.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените