23-годишният Гонсало Ескивел работи като художник, докато пандемията не засяга дейността му. След като остава без работа, той няма как да плаща наема си в Буенос Айрес и напуска квартирата си.
Съдбата му обаче далеч не е частен случай. В момента в Аржентина близо 400 000 души са останали безработни заради COVID-19, а неволята води част от тях към едно и също място: свободен парцел от полета в Герника, който се намира в южния край на столицата.
"Продадох мебелите, телевизора и почти всичките си вещи и съм тук още от първите дни на окупацията, защото няма къде да ида", разказва той пред "Ройтерс".
От 20 юли насам хората, отишли там, стоят временни "домове" от пластмаса, дърво и картон с надеждата това да е само временна ситуация.
Вече трети месец обаче светлина в тунела няма, а ситуацията предизвиква все повече спорове, тъй като местната власт започна да твърди, че теренът е частен и хората нямат право да останат там.
"Имаме нужда от място, за да се настаним някъде с бебето си, защото е твърде вероятно един ден да имам работа, а на следващия - не", казва Каролина Риверо, която е безработна майка на син с увреждания.
"Нямам пари за наем, а често нямам дори и за храна", казва тя, докато приготвя супа в тенджера над импровизиран огън, който пали със събрани дърва от околността.
Според официалната статистика нивото на безработица в Аржентина е било 10,4% през първото тримесечие на 2020 г. Частната консултантска компания Ecolatina обаче изчислява, че по време на пандемията тази цифра е достигната 14% и най-малко близо половин милион души са загубили източника на доходите си.
И не само - според същите данни жилища не стигат за 3.6 милиона семейства.
По думите на сайта Infobae в момента в страната темата за окупираната земя е основен в политическия и социален дневен ред, а там живеят около 3 000 семейства (около 10 000 души).
Въпреки това обаче президентът, министрите и местната власт не се уморяват да говорят за тези хора като за престъпници, като ги изключват от всички планове за помощи.
Тежката икономическа криза, която повлече Аржентина от 2018 г. насам, и доведе до рецесия и висока инфлация, усложнява положението допълнително.
Вместо обаче да се опитат да подходят към окупаторите малко по-внимателно, още в началото на септември Камарата на Ла Плата разпореди изселване на хилядите временни обитатели в земите на Герника.
Според прокуратурата "колективното изследване трябва да се извърши на определена дата и през деня, но не и при неблагоприятни метеорологични условия".
В документа се посочва още, че при нужда може да се прибегне към насилствено отстраняване.
Собствеността върху земята е заявена от инвестиционната група Ел Белако и от още няколко други частни собственици, пише Vice.
Адвокатите, подпомагащи семействата, които сега живеят там, казват, че претенциите на компаниите към земята са нищожни, а мястото отдавна представлява изоставен терен, който по аржентинското законодателство може да се стане обществен, за да се предпазят хората там.
"Това са земи, които от десетилетия са изоставени, а ищците са в неблагоприятна ситуация относно собствеността върху тях", се чете в съдебните искове от Мария дел Росарио Фернандес и Едуардо Нестор Соарес от Гилдията на адвокатите - професионална група, която се фокусира върху правата на човека и социалните каузи.
Предприемачите от El Bellaco обаче искат да строят там имение, за което обаче им е нужна едва 10% от земята.
Междувременно местните власти търсят други терени, за които е сигурно, че са обществени, за да преселят там нуждаещите се. Опасенията им обаче са, че по този начин те ще умножат случаите на окупация на земи, които изглеждат пусти.
Ето защо датата на тяхната експулсация непрекъснато се мести напред в бъдещето.
Властите вероятно искат да избегнат и лошия пример от миналото си: при подобни изселвания през 2010 г. двама души са застреляни, а други петима - ранени.
Местният съдия Мартин Рицо, който ръководи това дело, за пореден път отложи изселването, този път за 15 октомври. Има обаче и надежда: губернаторът на провинцията Аксел Кичилоф е обявил нов жилищен план, който може да повлияе на цялостната ситуация там.
Засега обаче хората живеят в непрекъснат страх и не строят нищо по-сериозно, защото не са сигурни дали още утре няма да се наложи да си тръгнат.
Окупациите не са нещо ново в страната и са явен признак на неравенството и силно концентрирания монопол над собствеността на земите, дошъл след военната диктатура в Аржентина, приключила през 1983 г.
Уви, за хората не остава наистина нищо друго, освен да се надяват ситуацията да се промени. А дотогава буквално няма къде да отидат.
