Лукас Куо и Лоурън Сън работят като изследователи, които наблюдават трафика във водите край Северна Корея и региона с цел отбрана и международна сигурност.
Част от задълженията им включват и това да следят действията на Пхенян, който продава въглища и други ценни стоки в големи количества в открито море. Това се случва скришом от погледа на митничарите, длъжни да докладват на ООН, която от своя страна налага санкции на азиатската страна.
Тези трансфери "от кораб на кораб" могат да донесат десетки милиони долари за режима на Ким Чен Ун - те обикновено са бързи, дискретни и включват най-много няколко плавателни съда.
В края на май обаче Куо и Сън забелязват нещо доста странно - над 200 кораба се събират край брега на пристанищния град Хаеджу.
Нещата стават дори по-особени, когато двамата се вглеждат в действията на плавателните съдове - на тях не се товарят нито оръжия, нито наркотици, нито фалшива валута или застрашени животински видове (все неща, с които Северна Корея е известна). Не става въпрос дори за въглища - най-печелившият износ на Пхенян.
Става въпрос за пясък. Тонове пясък.
Това може и да звучи безобидно, но Северна Корея няма право да изнася земя и камък след санкции на ООН, приети през декември 2017 г. Ето защо търговията с тях на практика е нарушение на международното право.
Въпреки тези мерки Северна Корея е спечелила най-малко 22 милиона долара миналата година при "мащабна операция за износ на пясък", както пише в доклад на ООН, публикуван през април.
Неназована страна е предоставила и данни на панел от експерти, които твърдят, че от май 2019 г. насам Пхенян е изнесъл милиони тонове пясък за чужбина.
Всичко това води до логичния въпрос: защо?
Куо и Сън наблюдават корабите няколко седмици, преди да забележат някои закономерности - например това, че всички онези, които се появяват в севернокорейските води, имат някаква връзка с Китай. В някои случаи това е знаме на борда, друг път - самото име на плавателния съд.
Ето защо двамата изследователи решават да се обърнат към най-важния инструмент в разрастващата се общност на разузнаването чрез отворен код: сателитните изображения.
На тях се виждат пясъчни облаци, разположени под нещо, което изглежда да бъдат шлепове и земекопачки - доказателство, че масово се изтегля пясък от дъното на морето в севернокорейските води.
Сън решава и да направи проучване за историята на държавата по отношение на търговията със земния ресурс, когато нещата лека-полека започват да се изясняват.
"Открихме доста доклади от началото на 90-те до днес, които показват, че това не е нов феномен - Северна Корея винаги е изнасяла много пясък за съседните си държави", казва той. Според него в настоящето има и "съзнателно усилие това да се прави под радара".
Това не е случайно - съвременната цивилизация е изградена върху пясъка. Той е ключов компонент от бетона, стъклото и дори от процесорите, които захранват електронните устройства.
Човечеството се нуждае от около 50 млрд. тона от него годишно - това е повече от всеки друг природен ресурс на планетата, като изключим водата.
Добивът му изглежда неограничен, но всъщност това не е съвсем вярно - голяма част от него изисква копаене, което има последствия върху околната среда.
Пустинният пясък пък е твърде фин, за да се използва в строителството. Обикновено за производството на цимент най-добър е речният пясък, но и този от дъното на океана също може да се използва успешно, след като се измие и обезсоли.
Ето защо преди години, когато Северна и Южна Корея все още са търгували помежду си, пясъкът е бил най-ценният износ на Пхенян за южната му съседка.
Северна Корея обаче има един още по-важен клиент: Китай. През 2010 г. страната претърпя безпрецедентен в световната история строителен бум - в периода от 2011 до 2013 г. Пекин е използвал повече бетон, отколкото САЩ през целия XX век.
И макар днес тази тенденция да е забавила темповете си, страната все още използва повече бетон, отколкото целия останал свят, взет заедно. Ето защо контрабандата на пясък за Китай е основен проблем, а търговията с него остава непрозрачна.
Китайското министерство за обществена сигурност миналата година започва и борба с незаконните пясъчни операции по поречието на река Яндзъ. До октомври са били разследвани 90 групи в 10 провинции, от които са иззети 251 милиона долара, 305 кораба за добив на пясък и 2.88 млн. кубически метра от земния ресурс, както съобщават китайските медии.
Властите в страната обаче са отказали да коментират конкретния случай.
Пекин също така отрича да е имало каквито и да било неправомерни действия и настоява, че страната "винаги е изпълнявала международните си задължения" и спазва санкциите на ООН. Северна Корея от своя страна често нарича санкциите "враждебни действия" и поставя под въпрос тяхната легитимност.
Все още обаче не става ясно на кого е необходим този пясък.
Нито един от всички тези 279 кораба няма IMO номер - уникален идентификатор, който е свързан с проследяващо устройство на борда. Това означава, че те трудно могат да се свържат с конкретни компании или хора.
Въпросът защо това въобще се случва има и няколко възможни отговора.
Първият е Северна Корея да е продала правата за изгребване на китайска компания. Пясъкът не е особено труден за добив, но следва логистичен кошмар, а цената за измиването, съхранението и транспортирането на огромно количество океански пясък бързо се покачва, което прави подобна сделка доста неизгодна.
Има обаче и друга възможност: Пхенян да не се интересува толкова от самия пясък, колкото от това да разшири пристанището Хаеджу. Северна Корея може да е сключила договор с компания, която има седалище в Китай, която да извърши изгребването и да вземе пясъка като отплата.
Каквато и да е целта, отделните страни трябва да спазват санкциите на ООН. Ето защо Куо е изненадан, че толкова дълго време не се прави нищо по въпроса, въпреки че в операцията са намесени толкова много кораби и хора.
