Япония от години насам е известна като страна на столетниците, в която хората се радват на добро здраве и дълъг живот. И макар това да звучи като добър пример, има един аспект, който е изключително притеснителен за правителството в Токио.
Един на всеки 10 души в страната е на 80 или повече години.
Това посочва доклад на Министерството на вътрешните работи и комуникациите на Япония, публикуван на 18 септември.
Информацията е поредният знак за влошаващата се демографска ситуация в азиатската държава, където хората живеят до дълбоки старини, но младите отказват да се женят и да раждат деца.
Данните от доклада показват, че делът на възрастните хора в Япония, навършили вече 65 години, достига рекордни размери - 29,1% от населението на страната. Това е най-високият дял на хората в пенсионна възраст в целия свят.
Очаква се през 2040 г. възрастните хора в Япония да са 34,8 на сто от населението.
Докладът на Министерството на вътрешните работи и комуникациите излезе навръх официалния за Япония празник на Деня на уважение към възрастните хора. Въпреки това цифрите в него пораждат повече безпокойство за свиващата се работни сила, отколкото празнични емоции.
Новите статистики пораждат и притеснения за финансирането за пенсии и за здравната система на страната, които пряко зависят от това колко голям е делът на населението в работоспособна възраст.
За Япония, която е третата по големина икономика в света, всичко това вещае мрачни перспективи.
Населението на страната продължава да пада тенденциозно още от 80-те насам и големия икономически бум, който изживява по това време. В момента официалните данни показват, че коефициентът на раждаемост в Япония е около 1,3 деца на жена - далеч под 2,1, колкото е необходимо за поддържане на положителен прираст на населението.
Междувременно от повече от десетилетие насам смъртните случаи в страната изпреварват ражданията.
За да се справи с нарастващия недостиг на работна ръка и с надеждата да съживи закъсалата икономика, от десетилетие насам японското правителство прокарва политики, които да стимулират повече възрастни хора и домакини, които си стоят вкъщи, да се включат отново в пазара на труда.
Според оценките на експерти тези призиви донякъде помагат. В момента Япония е поставила още един рекорд, според който 9,12 млн. души над 65-годишна възраст продължават да работят на трудов договор.
Това число постоянно нараства за вече 19 последователни години.
Делът на служителите над 65 години в момента е над 13% от националната работна сила, става ясно още от данните на японското вътрешно министерство.
Отново, коефициентът на заетост сред възрастните хора в Япония е най-високият сред големите икономики.
Въпреки това обаче дори броят на работещите пенсионери в страната да продължи да расте, това няма как да компенсира социалните и икономическите въздействия на демографската криза и правителството знае това.
Премиерът на страната Фумио Кишида през януари тази година предупреди, че Япония е "на ръба да не може да поддържа социални функции".
Той добави, че подкрепата за отглеждане на деца е "най-важната политика на правителството" и решаването на въпроса "просто не може да чака повече".
Липсата на достатъчно раждаемост в случая е както социален, така и културен проблем.
Той събира в себе си множество фактори - от високите очаквания към младите хора в страната в кариерен план, през огромното професионално натоварване, тежката конкуренция и безкрайно дългите работни седмици, та до психологическите сривове вследствие на всичко това.
Смята се, че много от по-младите хора в страната имат затруднения с това просто да общуват помежду си и да създават връзки.
За да се справи с тази ситуация, Япония ще трябва да вложи наистина много усилия, за да промени не само икономическия си подход, но и нагласите в самото общество.
Алтернативата е Токио да приеме, че малко по малко икономиката на страната ще започне да се свива, за да приема новите реалности. Едно е сигурно - нещо в Япония предстои да се промени.
Във всеки случай страната не е сама по отношение на този проблем. В региона Китай, Южна Корея, Сингапур и Тайван преживяват подобни кризи, борейки се да насърчат младите хора да имат повече деца, докато са изправени пред нарастващите разходи за живот и социалното недоволство.
