Япония открай време има проблем с отшелниците - пълнолетни хора, които избират да се оттеглят от обществото, оставайки затворени зад стените на домовете си, но никога досега ситуацията не е била толкова сериозна.
Ново проучване на правителствената Агенция за децата и семействата в страната, извършено сред общо 12 249 респонденти, показва, че близо 2% от населението на Япония на възраст от 15 до 64 години са склонни да се идентифицират като "хикикомори".
В реални цифри това означава около 1,46 млн. души, които са доброволни затворници в собствените си домове.
Терминът, който е въведен в средата на 80-те, описва социален феномен, при който хора избират да живеят в самоналожена изолация за поне шест месеца. Хикикомори не е психологическо заболяване, макар че може да бъде разглеждано като индикация за възможни проблеми, а е тенденция, която засяга всякакви възрастови групи.
Някои от хората, определяни по този начин, излизат само до магазина, но все пак поддържат някаква минимална връзка със света, докато при други изолацията е пълна и дори избягват да напускат собствените си спални.
И макар правителствата в Токио вече няколко десетилетия да провеждат политики, насочени спрямо хикикомори, загрижеността на властите по въпроса нараства през последните няколко години. И водещ фактор затова е глобалната пандемия от COVID-19.
Изследването на Агенция за децата и семействата в страната посочва редица причини хората да изпадат в подобна социална изолация, като сред тях попадат загуба на работа, бременност, болест, излизане в пенсия или проблеми в междуличностните взаимоотношения, но една причина успява да се наложи като доминираща.
Повече от 20% от анкетираните респонденти посочват пандемията като важен фактор в техния уединен начин на живот.
Япония, подобно на много страни в Източна Азия, наложи наистина строги мерки на локдауни и противопандемични ограничения, като страната прие да отвори границите си за външни посетители едва миналия октомври.
Строгите здравни мерки обаче дадоха своето психологическо отражение, като според анализ на Национална парламентарна библиотека на Япония от февруари тази година пандемията е ограничила силно преките контакти между хората.
В анализа се споменава още, че COVID-19 е довел до влошаване на вече съществуващите социални проблеми като самота, изолация и финансови затруднения, като се посочват като доказателство данните за ръст в самоубийствата, случаите на насилие над деца и на домашно насилие.
Често се смята, че хикикомори е следствие на комбинация от психологически проблеми - например депресия, тревожност и други, от една страна, и обществени фактори като строгите патриархалните норми в Япония и взискателната работна култура.
Това създава усещане за тотално несправяне с живота и блокиране на социалните функции за човек.
Към този микс сега се прибавя и ефектът на дългата, наложена от властите изолация по здравни причини. Заради локдауните много хора в страната бяха откъснати от малкото си останали социални контакти, което повлия за задълбочаването на проблема.
Всичко това провокира реакция от страна на правителството в Токио, което след серия проучвания през последните две години сега публикува интензивен план за противодействие на самотата и депресивните настроения в страната.
Някои мерки включват кампании за осведоменост за проблема, кампании в социалните медии за предотвратяване на самоубийствата, назначаване на повече училищни съветници и социални работници, поддържане на денонощни телефонни линии за консултации и за хора със "слаби социални връзки".
Според някои експерти, макар пандемията от COVID-19 безспорно да е влошила проблема с изолацията и самотата в японското общество, тя е хвърлила светлина върху сериозни съществуващи проблеми в обществото, които често биват пренебрегвани от властите.
В момента правителството на Япония е фокусирано върху действия за облекчаване на ситуацията със самотата, тъй като броят на едночленните домакинства в страната продължава да расте.
Все пак не може да се каже, че това са първите мерки, които се взимат за решаване на проблема с хикикомори.
През 2018 г. Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи на Япония създаде специален орган, работещ на регионален принцип, който да помага за засегнатите от явлението да възстановяват социалните си връзки и да се адаптират отново в обществото.
Опасенията на властите в страната са, че това отшелничество може само да задълбочи друга съществуваща в момента криза в страната - демографската.
От икономическия бум от 80-те насам населението на Япония бележи твърда тенденция на спад, като през последните години коефициентът на раждаемост и годишният брой на ражданията падат до нови рекордно ниски нива.
Същевременно с това източната страна е едно от местата с най-дълголетни жители. Така се получава ситуация, в която пенсионерите се превръщат във все по-значителен дял от населението.
Това вече се превръща в сериозен проблем за японската икономика до степен, в която тази година премиерът на страната Фумио Кишида предупреди, че държавата е изправена на ръба на това да не може да поддържа социалните си функции.
Когато към тази ситуация се добави и явлението на хикикомори, това води до един още по-тежък феномен, който местните медии наричат "проблемът 8050" - все повече социални отшелници на по около 50 години се налага да разчитат на издръжка от 80-годишните си родители.
Всичко това поставя Япония пред изключително важен момент в развитието си - страната трябва да намери решение за тези социални промени, ако не иска да се изправи пред срив, който ще застраши не само икономиката, но и целия социален ред.
