В смутните времена след смъртта на Джордж Флойд никой не е в безопасност. Недоволните от расовата дискриминация рушат паметници, други прекрояват шоубизнеса, като забраняват шоута и филми, които може би са твърде неподходящи за излъчване в новата реалност.
Може би беше само въпрос на време възмущението да стигне и до държавните закони и техните формулировки.
Така например активисти настояват за промени в немската конституция, а тяхната опозиция далеч не е съгласна на подобен ход.
"Никой не бива да бъде облагодетелстван или дискриминиран заради пола си, произхода си, расата, езика или родината си, заради вярванията или религията си, или заради политическите си убеждения", пише в конституцията на Германия, която още е наричана "Основният закон" на страната.
Заради протестите след смъртта на Джордж Флойд обаче двама членове на германската Зелена партия настояват думата "раса" въобще да бъде премахната от конституцията. Според Роберт Хабек, вицепрезидент на зелените, Германия въобще трябва да се отучи от понятието за раса, а расизмът е феномен, който е с изцяло немски произход. Няма нищо такова като раса, има само хора, категоричен е още Хабек.
Подкрепя го съпартийката му Амирата Туре, която смята, че всички са равни пред закона, а понятията за раса само създават излишно разделение между хората и намекват, че има различни категории сред човечеството. Туре и Хабек за момента не предлагат с какъв термин да бъде заменена думата "раса".
Вместо това те отбелязват, че определението за раса в немските речници е остаряло и дискриминационно.
Освен това на немски "rasse" се употребява и за породите на животните, което допълнително усложнява и без това деликатната в момента ситуация. Туре е убедена, че ако зачеркнем думата "раса" от езика си и от официалните държавни закони, светът ще стане едно далеч по-добро и толерантно място.
В края на изминалата седмица германският правосъден министър - Кристин Лабрехт - отбеляза, че като цяло е съгласна с тезата на Зелената партия. Лабрехт допълва, че е съгласна терминът да бъде заличен от конституцията, а на същото мнение е и Хендрик Кремер от независимия немски Институт за човешките права.
Кремер отбелязва, че терминът "раса" изнервя хората, кара ги да остават без думи и аргументи и като цяло действа травмиращо. Той обяснява още, че произходът на думата може да се проследи до XVIII век и до колониализма, но под ръководството на Националсоциалистическата партия в Германия през 30-те и 40-те години на миналия век идеологията се възражда.
Кремер припомня, че оттам произтичат редица чудовищни престъпления към човечеството.
Изследователи от Йенския университет също публикуват анализ, според който разделението на хора по раси, тоест по цвят на кожата, цвят на очите или форма на черепа, е довело до преследвания, робство и изтребление на милиони души. В биологично отношение няма различни човешки раси, твърди в заключение изследването на института.
Концепцията за различни човешки раси е плод на очевиден расизъм, а не е следствие от тази концепция, пишат още авторите на "Йенската декларация".
Факт е, че антропологическата генетика доказва, че разделението на хората на по-малки, по-ограничени категории въз основа на конкретни физически данни и характеристики, е напълно невъзможно. На молекулярно ниво между хората има толкова малки разлики в популациите, че няма как да бъдем разделени на отделни "раси".
Освен това повечето генетични черти у хората не се променят непрекъснато и биологията на човешкия вид запазва сравнително хомогенен вид в сравнение с видове, които показват далеч по-големи генетични вариации при тясно свързани с нас животни като маймуните.
Германските политици обаче далеч не са на толкова единодушно мнение.
Крайнодясната Алтернатива за Германия категорично се противопоставя на идеята терминът "раса" да бъде заличен от немската конституция. Консервативното крило в партията на канцлера Ангела Меркел - Християндемократическия съюз (ХДС) - също се колебае да предприеме подобен краен ход.
Зад същата теза застават и техните поддръжници от баварския Християнсоциалистически съюз. Торстен Фрай от ХДС е съгласен, че конституцията трябва да бъде модифицирана и да отговаря на съвременните тенденции, но допълва, че трябва да се борим с расизма, а точно тези промени може би няма да са достатъчни, за да се спечели тази битка.
Марко Бушман от либералната партия на Свободните демократи е убеден, че германската конституция осъжда расизма, само че може би е необходима по-ясна терминология за целта. Бушман припомня, че неговата партия е предложила промените, споменати от Зелените, още преди десет години, защото "само расистите вярват, че има отделни човешки раси".
Йоханес Фехнер от Социалдемократическата партия подкрепя премахването на думата от Основния закон на Германия, а също и от криминалния кодекс и от текстовете против дискриминацията.
А Бремен в Северна Германия вече дава примери в тази насока.
В местните закони терминът "раса" е премахнат, но за сметка на това остава словосъчетанието "расова дискриминация". Местните представители на социалдемократите и зелените са обединили усилия, за да се случи подобна промяна, и са горди от досега постигнатото в тази насока.
Според тях Германия носи достатъчно товар от нацисткото си минало и трябва да е особено внимателна какви думи се споменават в нейното законодателство и как то се прилага впоследствие. Кремер обяснява и че редица държави като Финландия, Швеция и Франция вече са премахнали думата "раса" от законодателствата си.
Да се промени немската конституция обаче никак не е толкова лесно и не изисква само добрите намерения на група активисти. Трябва измененията да бъдат гласувани с две трети мнозинство и в двете камари на парламента, като подобно единодушие е изключително трудно за постигане.
Единственото предложение за заместител на "раса" е "етническа идентичност", предложено от д-р Карамба Диаби от Социалдемократическата партия. Само че чернокожият политик също отбелязва, че дискусиите по темата тепърва започват.
