Република Сейшели е идилична гледка, която сякаш е създадена от изкуствения интелект на Midjourney - лазурносиня вода прелива към пясъчна ивица от фин бял пясък, а над нея се издигат яркозелени палми.
Луксозните комплекси на острова посрещат гостите си в уют от тиково дърво и пастелни интериори, но всъщност Сейшели е място на противоречията.
В контраст с лъскавите курортни хотели и само на няколко пресечки встрани от тях се крие мрачна тайна - по данни на правителството, цитирани от France 24, огромна част от местното население е пристрастено към хероин.
Докато в световен мащаб 0,4% от хората са пристрастени към хероина, в Сейшели процентът достига и надминава 10%.
Този хероинов бум започва преди около десет години и за разлика от други краища на света, на острова не е подвластен на класови разделения или възрастов признак. Дори президентът Уейвъл Рамкалаван в свои изказвания казва, че пандемията от наркотична зависимост на Сейшелите е по-страшна и от пандемията от коронавирус.
Основната причина е самата география на архипелага, която прави граничния контрол изключително труден и хероинът пристига почти необезпокояван от Афганистан. Дори и по време на локдауните, които бяха наложени в републиката, притокът на дрога не секва.
Този непрестанен улеснен внос сваля цената на хероина до неподозирани нива. Преди 10 години грам струва около 1000 сейшелски рупии или около 75 евро. В момента същото количество хероин се намира за 30 рупии - около 2,20 евро. За сравнение средната заплата в Сейшели е 400 евро.
Хероинът е по-евтин от редица алкохолни напитки - бутилка прилично вино е поне 20 евро, а бутилка уиски Jack Daniels е 60 евро.
Несекващите и обилни доставки на евтин и изключително качествен хероин увличат все повече жители на Сейшели и ги водят към зависимост.
В периода от 2010 до 2015 г. властите си затварят очите за нарастващата заплаха, но когато пристрастяването към хероин става неконтролируемо дори и в затвора, ситуацията повече не може да бъде пренебрегвана. Така през 2018 г. президентът официално обявява, че ще води война срещу дрогата.
През 2020 г. са отпуснати 75 милиона сейшелски рупии за информационна кампания и рехабилитация от зависимост към хероина.
Междувременно се налага пазачите в затвора да бъдат заменени с такива от Танзания, защото местните гардове също са пристрастени и спомагат за вноса дрога към килиите. Хероин се продава почти свободно и по улиците на гетата и някои от по-малките и непредставителни на вид магазинчета.
Редица от къщурките из гетото са снабдени с павилион в задната си част, в който наркотикът се търгува на скандално ниска цена.
В някои случаи пристрастяването към хероин засяга цели семейства, които избират да похарчат последните си пари за дрога, а не за храна.
Това признава пред France24 мъж на 29 години, който е баща на две деца. Той има четири сестри и двама братя и всеки от тях в един или друг момент се е борил с пристрастяването към хероина, за което свидетелстват и белезите от игли по ръцете им.
Мъжът също е убеден, че реакцията на президента и правителството идва твърде късно и овладяването на проблема ще бъде бавно и мъчително.
В класните стаи в училищата на Сейшели вече има плакати, които информират за опасността от наркотиците. По улиците има билбордове, които призовават жителите на островите да се въздържат от употребата на дрога. Около 2500 души вече са заети в метадоновата програма на властите.
Въпреки това прогресът на страната в изкореняването на хероиновата зависимост е минимален, най-малкото защото децата са силно повлияни от семейната си среда.
Не е рядкост в междучасията учениците да имитират как си инжектират хероин, защото са видели същото поведение у дома.
Не е рядкост и играта на търговци на дрога, защото хероинът е единственият изход от бедността за много семейства. Дори медицинските работници, които работят по метадоновата програма, не са сигурни защо толкова много жители на Сейшел взимат наркотици.
Извън търговията с хероин престъпността е ниска и островите се препитават от туризъм. Младежката безработица за последните три години е спаднала от 6,5 процента на 2 процента.
И въпреки това зависимостта от хероин не помръдва надолу.
"Ние сме малък остров на средата на нищото. Какво друго да правим тук?", обобщава шофьор на такси пред група журналисти от "Би Би Си".
