Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Руската следа, която проличава след взрива в Бейрут

"Плаваща бомба със закъснител" ли е бил корабът, изоставен край Бейрут през 2013 г. Снимка: Getty Images
"Плаваща бомба със закъснител" ли е бил корабът, изоставен край Бейрут през 2013 г.

Бейрут бавно излиза от кошмара, който преживя на 4 август, а разследването на причините за трагедията продължава с пълна сила.

Два дена след инцидента властите стигат до една потенциална причина за експлозията - голяма пратка със земеделски торове, който е бил закотвен покрай бреговете на ливанската столица без никакви предпазни мерки и е останал там години наред.

Документи, до които стига CNN, разкриват доставката на 2750 метрични тона амониев нитрат, които пристигат в Бейрут през 2013 г. на кораб, притежаван от руска компания.

Корабът се казва MV Rhosus и е трябвало да достигне до Мозамбик. Заради финансови затруднения обаче плавателният съд акостира в Бейрут, където недостигът на средства предизвиква размирици и в екипажа, който се състои от руснаци и украинци.

Така корабът пристига покрай бреговете на столичния град и повече не отплава оттам. Това потвърждава и директорът на ливанските митнически служби - Бадри Даер. Той многократно се опитва да предупреди управата на града и контролните органи, че плавателният съд представлява "плаваща бомба със закъснител".

Даер уточнява, че стоките, натоварени на MV Rhosus, представляват изключителна опасност, ако не са съхранявани правилно и при подходящи климатични условия. Предшественикът му също отправя редица молби към митническите власти да преместят кораба или поне да го разтоварят, за да не се стига до фатални инциденти.

За момента ливанските разследващи органи се въздържат да посочат притежавания от руснаци кораб като причинител на колосалната експлозия и за момента не дават по-конкретни данни за резултатите от проучването на взрива.

Това, което каза премиерът Хасан Диаб, е, че пагубният взрив е причинен от 2750 тона амониев нитрат и че веществото е съхранявано години наред на пристанището в Бейрут, без да са взети всички необходими предпазни мерки.

Главният ръководител на отдела за сигурност в Ливан потвърждава, че години по-рано е бил конфискуван и съхраняван в складове "силно експлозивен и опасен материал".

Въпросните пристанищни складове пък се намират само на няколко минути пеш от най-оживените райони на Бейрут, където кипи от живот. Ливанският информационен министър Манал Абдел Самад Наджид заявява, че има налични документи от 2014 г., които доказват обмяната на информация около спорния товар, конфискуван от митническите власти.

Наджид допълва пред йорданския държавен телевизионен канал, че конфискацията би могла да се приеме за свързана с експлозията от 4 август тази година. В телефонно интервю за CNN тя обаче е категорична, че все още няма никакви окончателни изводи от разследването.

Какво точно се случва през 2013 г.? MV Rhosus се отправя от град Батуми в Грузия към Мозамбик, като маршрутът му е документиран в бордните карти. Капитан на кораба е човек на име Борис Прокошев.

Плавателният съд е натоварен с 2750 метрични тона амониев нитрат - химикал, който обичайно се използва за наторяване на земеделски почви, но и за взривове за отваряне на мини. Корабът плава под флага на Молдова и прави спирка в Гърция за зареждане на гориво.

Именно тогава собственикът казва на руските и украински моряци, че средствата са изчерпани и MV Rhosus трябва да поеме допълнителен товар, който да покрие плавателните разходи.

Така корабът достига бреговете на Бейрут. Той се оказва собственост на компания, наречена Teto Shipping, за която екипажът уточнява, че е собственост на Игор Гречушкин - бизнесмен от Храбровск, който живее в Кипър.

Веднъж стигнал до Бейрут, MV Rhosus е задържан от местните пристанищни власти заради груби нарушения в експлоатацията на кораба, неплатени митнически такси и оплаквания, които са подадени от руско-украинския екипаж. Плавателният съд така и не се връща към пътешествието си.

По думите на капитан Прокошев моряците са оставени на кораба 11 месеца с оскъдни провизии. Той допълва, че е писал писма до президента Путин всеки ден, но в крайна сметка се налага да продадат горивото и да използват парите, за да наемат адвокат, защото екипажът не получава помощ отникъде, а собственикът не осигурява дори и храна и вода.

В радио интервю в "Ехото на Москва" Прокошев уточнява, че най-накрая моряците изоставят кораба. По негова информация руската част от екипажа е репатрирана обратно в Русия, но така или иначе никой не получава заплатата си.

По онова време на борда на MV Rhosus има особено опасен товар, казва още капитанът в своето интервю.

Сред тях е и амониевият нитрат, за който пристанищните служби в Бейрут не позволяват да бъде разтоварен и прехвърлен на друг кораб. През 2014 г. Михаил Войтенко, който ръководи онлайн тракер на корабната дейност, също дава на MV Rhosus определението "плаваща бомба".

А според имейлите, които си разменят Прокошев и ливанският му адвокат Чарбел Дагер, амониевият нитрат е разтоварен от кораба и преместен в хангар през 2014 г. Въпреки всички предупреждения химикалът остава складиран там цели шест години. Никой не се интересува от екстремната опасност, която товарът представлява.

Публичните документи, до които достига CNN, обаче показват, че Дагер многократно се е опитал да издейства от съда в Бейрут да помогне за дислоциране на амониевия нитрат. В някакъв момент дори предлага химикалът да бъде продаден на ливанската армия, но без успех.

Според него пристанищните власти дори не е трябвало да позволяват веществото да бъде разтоварено. Главният директор на бейрутското пристанище посочва, че нитратът е бил съхраняван в склад номер 12 именно по заповед на съда.

Той признава, че служителите на пристанището са знаели, че това е невероятно опасен материал, но не са подозирали точно колко опасен е.

Часове преди фаталния взрив е проведена профилактика на вратата на хамбара. Службата за държавна сигурност на Ливан моли врата да бъде поправена и директорът веднага се отзовава. Какво се случва по-нататък във фаталния следобед - той и до момента няма никаква представа.

Едно е ясно - случилото се в Бейрут е резултат от необичайна ситуация. Не само корабът MV Rhosus е изоставен - сравнително често явление - но и товарът му е зарязан на произвола на съдбата, въпреки че е ужасно опасен.

Изплува и още един болезнен въпрос - на колко ли пристанища по света се съхраняват такива потенциално опасни материали, изоставени точно както тези от руския кораб...

Най-четените