Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съветите на човека с 50 години опит в социалното дистанциране

Били Бар от десетилетия живее изолиран и знае как да се справя с последствията от това. Снимка: YouTube
Били Бар от десетилетия живее изолиран и знае как да се справя с последствията от това.

На всички ни днес се налага да прилагаме мерките за социално дистанциране и не е ясно кога това ще приключи.

Но американецът Били Бар прави това от почти 50 години. Той е единственият постоянен жител на Готик, щата Колорадо.

Бар живее в изоставена сребърна мина на близо 3000 м надморска височина в Скалистите планини. Както сам разказва, той е "и кметът, и шефът на полицията". Всяка година провежда избори, но не казва на никого кога са и по думите му така "нещата се подреждат чудесно."

Възрастният мъж има някои съвети за това как да постигнем социално дистанциране, но той е първият човек, който заявява, че те може и да са напълно безполезни.

"Когато за първи път отидох там, за мен беше облекчение да бъда сам, но това не е непременно нещото, което прави един здрав човек - да се самоизолира. В смисъл, аз съм добър в това и го правя, защото ми харесва, но това работи при мен конкретно. И е напълно възможно да не върши работа за никой друг", подчертава Бар.

Той бива наричан отшелник, но не се счита за такъв. Понякога общува със скиори, които преминават наблизо, говори със сестра си по телефона и работи за биологическата лаборатория на Скалистите планини, намираща се в съседство, която се изпълва с учени през лятото.

И все пак този човек живее сам в хижа в планината от много години, и в зимните месеци може да минат много дни, без да види и един човек. Как възприема стоенето у дома по време на епидемията на COVID-19?

"Ами, за мен това не е особена промяна. Влизам в зимата с почти всичката си храна вече заредена у дома", обяснява мъжът.

А ето ги и петте препоръки с методите за социално дистанциране на Били Бар:

1. Следете нещо.

Всеки ден Бар следи климатичните условия за многобройни групи, включително и за информационния център за лавини на Колорадо. Той е започнал да измерва нивото на снега през 70-те години, основно защото му е било скучно.

Неговият собствен живот и това какво може и не може да прави зависят от времето, така че не го затруднява да описва промените в него.

Той също така е записвал кога е видял животно. И споделя, че това е особено вълнуващо, когато започнат да се появяват пролетните птици.

"Казвам си: "Господи, изгрев е и мога да чуя песента на дроздовете", споделя мъжът.

Оказва се, че следенето на неща, които са важни за ежедневието му, има реална полза. Както разкрива документалният филм "Пазителят на снега" (The Snow Guardian), неговите записи за климата са повлияли върху десетки изследвания на климатичните промени.

В ерата на COVID-19 Бар предлага да следите какво можете — или не можете — да откриете в магазините за хранителни стоки. Или, още по-добре, да участвате в някакъв граждански научен проект и да допринесете с нещо с допълнителното време вкъщи.

2. Изградете си рутина.

Бар започва деня си отрано. Буди се в около 3:30 или 4 ч. сутринта и остава в леглото до около 5.

"Допреди около седмица-две слушах новините всяка сутрин, така че да започвам всеки ден или тотално депресиран, или вбесен. Това винаги е добър начин да започнеш деня", коментира той.

Сега обаче "цялата история с COVID, политиката и подобни неща", както той я определя, го е отказала от това му сутрешно занимание. Вместо това слуша ретро-парчета по радиото.

После е време да изчисти снега от соларните панели и да подаде отчети за климата до няколко различни агенции. Останалата част от деня включва работа и домашни задължения, периодично редуващи се с каране на ски. В известна степен спазва фиксиран ритъм и график. Посочва, че макар понякога да забравя кой ден е, винаги знае колко е часа.

По-важното по негови думи е човек да си оставя някаква награда за края на деня. Бар например чете, плете нещо, гледа филм и после гледа крикет мач.

"До голяма степен е едно и също всеки ден. Повечето от тези неща са удоволствие за мен", казва той.

Категорично от ежедневния му график отсъства водене на личен дневник. Той заявява, че някога го е правил, за около десетилетие, но после се е върнал към него и го е прочел. Изводът е бил, че дневникът - по преценка на автора - е бил "невероятно скучен".

"Казах си: "Достатъчно с това. Дори да гледам боя да съхне би било по-интересно", разказва мъжът.

Снимка: YouTube

3. Празнувайте нещата, които имат значение, вместо нещата, които традиционно се очаква да празнувате.

Бар предимно игнорира официалните празници и рождените дни, но чества 17 януари, когато изгревът се връща обратно към това, което е бил при слънцестоене.

"За мен това е нещо важно, защото ставам много рано сутрин. Колкото по-светло става по-рано, толкова по-лесен става денят ми", обяснява майсторът на социалното дистанциране.

Той също така празнува момента, когато се връща от карането на ски по 13 км във всяка посока до град Крестед Бют за припаси.

"Градът понякога е стресиращ. Така че си пазя любими филми и любима храна, и неща, които да правя. Когато измина пътя със ските от града и съм у дома, си казвам: "Иха! Време е за купон", разказва Бар.

4. Приемете лошото настроение.

По думите му има моменти, в които това да се сърдиш заради нещо носи известно удовлетворение.

"Понякога ми призлява и се уморявам от всичкия сняг, но обичам да се шегувам за това. Живея в район, където основната част от живота на хората е снегът, но не се интересувам толкова от него, така че обичам да се сърдя заради него", казва Бар.

Посочва, че с остаряването човек започва да си казва, че не може да е непременно приятен, когато не е в настроение.

А докато разказва за това, самият Бар се чувства особено неприятно. Причината е, че осем дни преди това е имал контакт с човек - единственият за този период. После човекът се разболял.

"Не знам от какво е болен, но последната седмица седя и се чудя дали няма да хване и мен," казва Бар. Впоследствие обаче се оказва, че няма място за притеснение.

Това обаче ни води до последния му съвет...

5. Използвайте филми като средство да промените настроението си.

"Ако съм особено стресиран, може да гледам анимационен филм, нещо симпатично и забавно, което да ме разсейва. Ако съм депресиран, мога да променя това", казва Бар.

Признава си, че вкусът му за филми е "относително повърхностен". Дали гледа филми като "Пандемия" - толкова сходен със ситуацията в момента - или "Сиянието", в който отново има заснежена планина и изолация? Категорично не.

Най-любимият му е "Принцесата булка", а харесва и филмите на Хю Грант - като "Наистина любов" или "Нотинг Хил". Препоръчва на всички и боливудски филми като "Ом Шанти Ом", "Невести и предразсъдъци" и English Vinglish.

"Те са цветни. Красиви са, има хубава музика и прочие", разказва Бар за влечението си към индийското кино.

Допълва, че има списък с любими филми, които гледа само при определени обстоятелства. Една добра идея за ситуации като сегашната. А колко филма има в неговия списък? 357.

И много отдавна - още преди около 20 години - Бар се е погрижил за своето удоволствие като кинозрител - добавил кинозала към хижата си. В нея има проектор, тапицирани стени и три стола. Единият, разбира се, е за него. А другите два? Те са там в случай, че реши да покани други хора.

"Но никога не го правя", допълва Бар.

Най-коментирани

Най-четените