Туркменистан е малка държавица в Централна Азия - бивша република от Съветския съюз, богата на природни ресурси и с дълбока културно-историческа връзка с Турция. Като цяло това е повечето, което знаем за нея тук в България, а обикновено новините, които идват от там са свързани конкретно с един-единствен човек.
Става въпрос, естествено, за президентът Гурбангули Бердимухамедов, който е начело на страната вече 15 години.
Дипломираният зъболекар и бивш министър на здравеопазването управлява с твърда ръка и си гарантира редовни победи на всички избори, в които участва. Печели и двата президентски вота през 2012 и 2017 г. съответно с 97% и 98% от гласовете, а само преди няколко месеца бе избран и за председател на горната камара на местния парламент със 100% подкрепа.
Бердимухамедов е типичният авторитарен лидер, който концентрира в своите ръце цялата власт в страната и практически управлява еднолично. Това не е нещо нетипично за централноазиатските бивши съветски републики, като неговите колеги в Азербайджан, Узбекистан и Казахстан управляват по сходен начин страните си, комбинирайки стари съветски практики с традиционен за региона феодализъм.
Тук обаче идва и една от големите разлики с тях. Бердимухамедов прави и следващата крачка по пътя към абсолютната власт, а именно изграждането на култ към личността по начини достигащи пълния абсурд, които се конкурират дори със севернокорейския лидер Ким Чен-ун.
Президентът на Туркменистан се възползва по най-добрия начин новите технологии, за да си изгради един идеализиран и героичен образ на всемогъщ, всеможещ и всезнаещ лидер - "баща на нацията" и "божествен дар" за туркменския народ.
В интернет лесно могат да бъдат намерени видеа, в които Бердимухамедов води фитнес тренировки на своите министри, участва в състезания, пее песни или пише поеми.
Особено популярни са обученията на военни, където той често е облечен като герой от американски екшън и демонстрира майсторството си в стрелба или хвърляне на ножове. В един от особено популярните клипове демонстрира как може да цели мишени, докато кара колело, а в това време подчинените му ръкопляскат и си записват в тетрадки всяко движение, възхитени от майсторството на своя лидер.
Неслучайно един от прякорите му е Туркменаторът.
Бердимухамедов обаче не е само силен и мъжествен, а също така може да бъде и креативен артист. Обича музиката, книгите, поезията и сам се изявява като музикант и певец. Най-често в дует със своя внук, с когото имат няколко песни, композирани лично от Бердимухамедов. В една от тях двамата пеят за любимия кон на лидера, докато в друга рапират на брега на морето в клипове, които изглеждат повече от странно и притеснително.
Президентът има написани вече няколко книги за чай и за любимата му порода коне. Всъщност любовта му към тях е наистина пословична. Пословична до степен, при която в центъра на столицата Ашхабад има огромна позлатена статуя върху бял мрамор, която го изобразява как язди.
Президентът често се явява на официални събития на кон и дори участва в конни състезания. Естествено повечето пъти ги печели, дори и да падне от коня.
Да, точно така. При едно от участията си пада зрелищно от своя кон, но впоследствие получава почетна първа награда, а всички зрители на хиподрума са помолени да изтрият видеата с падането.
Бердимухамедов е инициатор и на някои доста странни закони. Например любимият му цвят е бялото, тъй като мисли, че то носи късмет и щастие, а самата столица Ашхабад е известна чисто исторически като "белият град". В този смисъл преди няколко години там е наложено ограничение върху вноса на тъмни автомобили, като гражданите допълнително са стимулирали да пребоядисват своите коли в бяло.
Всъщност Бердимухамедов просто продължава една традиция, започната от неговия предшественик, първия президент на Туркменистан - Сапармурат Ниязов. Той издига култа към личността си във висини, които дори ученикът му Бердимухамедов все още не е достигнал.
Ексцентричността на Ниязов стига дотам, че той има своя статуя във всеки един град, а книгата с духовни и морални напътствия, която той пише, става задължително четиво в училищата и тема за изпит по време на интервюта за работа и шофьорски изпити. Не само това, той дори официално сменя имената на месеците в годината с препратки от книгата. Например месец април става Гурбансолтан по името на майка му.
В този смисъл Бердимухамедов може би има още какво да наваксва. С поемането на властта той практически премахна повечето неща, които напомнят за предшественика му.
Книгата е изкарана от учебната програма, президентският дворец е нов, а статуите са заменени. Вместо да целуват пръстена на своя лидер, както е било по времето на Ниязов, в момента туркменците трябва да коленичат пред президента си, за да получат награда или признание.
Той просто заменя един култ към личността с друг, в който самият той е център на Вселената.
Желанието му е да затвърди своя имидж, като го балансира между представата за добронамерен лидер, подаряващ кученце на Владимир Путин, човек на духа, който позволява да го снимат вгледан в далечината докато пише поема, и корав и силен закрилник на всички туркмени.
На практика обаче Бердимухамедов почти винаги изглежда напълно нелепо и даже комично. Нещата престават да бъдат забавни в момента, в който човек осъзнае, че всичко това е просто лош опит за прикриване на истинските проблеми в Туркменистан - страната, която трябваше да бъде "втори Кувейт", но в крайна сметка в момента е много по-близо до "втора Венецуела".
Въпреки огромните си залежи на природен газ и петрол, страната практически е в хронична икономическа и финансова криза. През зимата на 2017 г. ситуацията е толкова тежка, че се стига до остър дефицит на основни храни, появяват се масови опашки пред банките, а правителството налага забрана за купуване чужда валута.
Реално кризата продължава и до днес, като пандемията от COVID-19 ѝ придаде нова динамика. Безработицата продължава да расте, все още има дефицит на хранителни продукти, който засяга най-уязвите части от обществото, а режимът на Бердимухамедов отрича съществуването на каквито и да е проблеми.
"Туркменистанското правителство приоритизира имиджа на страната за сметка благосъстоянието на хората", смята Рейчъл Денбър, директор на отдела за Европа и Централна Азия в Human Rights Watch."Без да полага усилия да идентифицира хората в нужда в тази критична ситуация, управлението безгрижно пренебрегва най-основните норми за правата на човека, които включват достъпа до храна."
Реално единствените източници на информация за случващото се в Туркменистан са дисидентските медии, базирани в чужбина и общността от над 2 милиона имигранти, която прогресивно расте през последните години. Правителството на Бердимухамедов има де факто пълен контрол над разпространението на информация в страната. Телевизиите в страната са по-малко от 10, като всичките са държавни, а новини никога не се предават на живо, освен ако не става въпрос за официални събития и церемонии с участието на президента.
Има наложена забрана и над използването на социални мрежи като Facebook, Twitter и VK в страна, където интернет практически не съществува до 2006 г.
И докато президентът мисли преди всичко за своя имидж и укрепването на властта си, страната му явно е изправена пред глад и задълбочаваща се криза.
А снимките с кученца и парадирането с оръжия няма да помогне за решаването на нито един проблем
