Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лицата на едноличната власт: Кои са най-дълго управляващите диктатори в света

Фидел Кастро властва почти пет десетилетия преди сам да се оттегли през 2008 г. Този рекордьор за XX в. не е уникално явление, защото по света и днес има лидери, които са на върха на дадена държава от десетилетия. Кои са най-дълго властващите авторитарни лидери в света към момента ви разказваме в нашата галерия: Снимка: Getty Images
Фидел Кастро властва почти пет десетилетия преди сам да се оттегли през 2008 г. Този рекордьор за XX в. не е уникално явление, защото по света и днес има лидери, които са на върха на дадена държава от десетилетия. Кои са най-дълго властващите авторитарни лидери в света към момента ви разказваме в нашата галерия:
Пол Бия (Камерун) 
На власт от 30 януари 1975 г.
Пол Бия става президент на африканската страна през 1982 г., но реално упражнява почти пълна власт шест години преди това в ролята си на премиер. Според Freedom House той не се притеснява да репресира опозицията и да използва манипулативни и незаконни методи, за да печели избори. 

Основната заплаха за него обаче са англофонските сепаратиски движения в северозападната част на Камерун, както и местният клон на Ислямска държава, който действа по границата с Нигерия. Снимка: Getty Images
Пол Бия (Камерун)
На власт от 30 януари 1975 г.
Пол Бия става президент на африканската страна през 1982 г., но реално упражнява почти пълна власт шест години преди това в ролята си на премиер. Според Freedom House той не се притеснява да репресира опозицията и да използва манипулативни и незаконни методи, за да печели избори.

Основната заплаха за него обаче са англофонските сепаратиски движения в северозападната част на Камерун, както и местният клон на Ислямска държава, който действа по границата с Нигерия.
Теодоро Обианг Нгуема Мбасого (Екваториална Гвинея)
На власт от 3 август 1979 г.

Мбасого се възкачва на власт по класически за Африка модел - чрез преврат срещу своя чичо. От тогава насам не е изпускал управлението, а в момента подготвя за наследник сина си Теодоро (Теодорин) Обианг Манге, който служи като вицепрезидент. И двамата притежават луксозни имоти в чужбина, а специално Теодорин е известен с интереса си към шикозни партита. В същото време две трети от населението на страната живее под прага на бедността с едно от най-ниските нива на средна продължителност на живота в света. Снимка: Getty Images
Теодоро Обианг Нгуема Мбасого (Екваториална Гвинея)
На власт от 3 август 1979 г.

Мбасого се възкачва на власт по класически за Африка модел - чрез преврат срещу своя чичо. От тогава насам не е изпускал управлението, а в момента подготвя за наследник сина си Теодоро (Теодорин) Обианг Манге, който служи като вицепрезидент. И двамата притежават луксозни имоти в чужбина, а специално Теодорин е известен с интереса си към шикозни партита. В същото време две трети от населението на страната живее под прага на бедността с едно от най-ниските нива на средна продължителност на живота в света.
Хун Сен (Камбоджа)
На власт от 31 декември 1984 г.

Историята на Хун Сен е интересна и свързана с доста перипетии. Като младеж се присъединява към червените кхмери на Пол Пот, но впоследствие бяга в съседен Виетнам, само за да се завърне отново с тяхна подкрепа. Именно с помощта на Ханой той става премиер на Камбоджа и повежда гражданската война срещу кхмерите.

Според Freedom House през последните няколко години страната все повече се доближава до определението за авторитарен режим след репресии срещу опозиционните партии и забрани за употребата на социални мрежи. Снимка: Getty Images
Хун Сен (Камбоджа)
На власт от 31 декември 1984 г.

Историята на Хун Сен е интересна и свързана с доста перипетии. Като младеж се присъединява към червените кхмери на Пол Пот, но впоследствие бяга в съседен Виетнам, само за да се завърне отново с тяхна подкрепа. Именно с помощта на Ханой той става премиер на Камбоджа и повежда гражданската война срещу кхмерите.

Според Freedom House през последните няколко години страната все повече се доближава до определението за авторитарен режим след репресии срещу опозиционните партии и забрани за употребата на социални мрежи.
Йовери Мусевени (Уганда)
На власт от 26 януари 1986 г.

Мусевени е водеща фигура при свалянето от власт на печално известния Иди Амин през 1985 г. От тогава насетне той непрекъснато печели изборите в страната, въпреки че международното доверие в тяхната честност не е особено голямо. На президентския вот в началото на тази година управлението на Мусавени бе оспорено от рап певеца Боби Уайн, който бе арестуван, а при последвалите протести в негова защита загинаха над 100 души. Снимка: Getty Images
Йовери Мусевени (Уганда)
На власт от 26 януари 1986 г.

Мусевени е водеща фигура при свалянето от власт на печално известния Иди Амин през 1985 г. От тогава насетне той непрекъснато печели изборите в страната, въпреки че международното доверие в тяхната честност не е особено голямо. На президентския вот в началото на тази година управлението на Мусавени бе оспорено от рап певеца Боби Уайн, който бе арестуван, а при последвалите протести в негова защита загинаха над 100 души.
Али Хаменей (Иран)
На власт от 13 ноември 1989 г.

Хаменей е вторият аятолах на Иран след Рухолах Хомейни и заема позицията на върховен лидер вече над три десетилетия. Макар и властта му да не е неограничена, все пак той има много сериозен контрол върху различните клонове на управлението. Хаменей има и безусловната подкрепа на Революционната гвардия, която е създадена с цел защита на институцията аятолах, но с времето се превръща в гигантска структура с изключително влияние не само върху политическата система, но и върху всеки един аспект от иранското общество. Снимка: Getty Images
Али Хаменей (Иран)
На власт от 13 ноември 1989 г.

Хаменей е вторият аятолах на Иран след Рухолах Хомейни и заема позицията на върховен лидер вече над три десетилетия. Макар и властта му да не е неограничена, все пак той има много сериозен контрол върху различните клонове на управлението. Хаменей има и безусловната подкрепа на Революционната гвардия, която е създадена с цел защита на институцията аятолах, но с времето се превръща в гигантска структура с изключително влияние не само върху политическата система, но и върху всеки един аспект от иранското общество.

На 24 февруари 2008 г. Фидел Кастро се оттегля от от поста президент на Куба. Така приключва 49-годишното му управление, което преди това е оцеляло през американска инвазия, ядрена криза и четири десетилетия на тежки икономически санкции.

Кастро е най-дълго управлявалият диктатор от началото на 20-ти век насам, като не много далеч зад него са неговите "колеги" Чан Кайшъ, Ким Ир Сен, Енвер Ходжа и Муамар Кадафи.

Но те, разбира се, не са единствените "вечни" лидери. Към момента в света има почти 20 държавни ръководители на страни, считани за "несвободни" от Freedom House, които са на власт по над две десетилетия.

В Европа първенец в това отношение е Александър Лукашенко - несменяемият президент на Беларус вече 26 години. Зад него е Владимир Путин, който управлява Русия от "едва" 21 години.

Но дори тяхното политическо дълголетие не може да се сравнява (все още) с това на някои други.

В галерията горе ще откриете кои са имената на най-дълго властващите авторитарни лидери към момента.



Най-четените