Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Там, където чистата вода е по-скъпа от злато

Недостигът на вода засяга близо 40% от населението на Земята Снимка: Getty Images
Недостигът на вода засяга близо 40% от населението на Земята

Али ал-Садр е млад иракчанин, който е готов да направи много за родината си, въпреки че от години не живее там. Родителите му напускат Ирак, когато е дете, но въпреки това Али има ясни спомени от родния си град Басра преди войната.

"Наричаха го Венеция на Изтока, защото беше заобиколен от мрежа на сладководни канали. От едната страна се спускаше река Шат ал-Араб, а около нея бяха притоци, осигуряващи достатъчно количество чиста, питейна вода", разказва Али пред BBC.

Днес от този красив спомен не е останало почти нищо. Военният конфликт в Ирак, започнал през 2003 г. и продължил до 2011 г. остави отпечатък в живота на местните във всеки един аспект в това число и върху чистата питейна вода.

След изтеглянето на войските водата е замърсена до такава степен, че само за един месец 120 000 души от Басра са настанени в болница вследствие на пиене на замърсената течност, а когато в града пристигат галони с вода, годна за консумация, се налага армията да ги охранява.

Истории като тази не са рядкост. Нито за Ирак, нито за планетата като цяло, която все по-скоростно се приближава към едни от най-големите страхове на човечеството - изчерпване на природните ресурси и ограничени възможности за източници на чиста питейна вода, без която животът би бил невъзможен.

Недостигът на вода засяга близо 40% от населението на Земята според данните на Организацията на обединените нации и Световната хранителна банка, а най-тежко е положението в Северна Африка и Западна Азия.

Родният град на Али далеч не е единственият в Азия, които изпитва трудности в осигуряването на питейна вода за населението и ограничаването на болестите и заразите, разпространяващи се чрез замърсените водоизточници.

Снимка: Getty Images

Миналата година Foreign Policy цитира доклад, посветен на Саудитска Арабия, който показва, че 50% от хората в страната нямат достъп до чиста вода, а рециклирането и изхвърлянето на отпадъчните води на много места се осъществява от "сивия" сектор в икономиката, което поставя под въпрос и водата, определена от проучването на "годна за пиене".

Саудитска Арабия среща трудности и по отношение на обезсоляването на морската вода и ако не намерят решение в близките няколко години, това ще означава нови 14% от хора без достъп до питейна вода и по-слабо водоподаване към земеделските площи до 2030 г.

В същата ситуация се намират Иран, Сирия и Индия. Къде заради военни конфликти, къде заради проблеми с инфраструктурата и местната власт, качеството на водата се превръща в основното препятствие, което нито една от трите държави все още не е успяла да прескочи.

С всяка следваща година Иран губи по две трети от годната за пиене вода, а като официална причина за течовете е посочена нарушената инфраструктура. Във времето са предлагани различни политики за справяне с проблема като намаляване на потреблението за селското стопанство и повишаване цената на водата с цел подобряването на нейното снабдяване, но никоя от тях не успява да проработи.

Защо Иран не успява да осигури чиста вода на населението си? Отговорът на този въпрос за Джесика Хартог, ръководител на управлението по природните ресурси и изменението на климата в неправителствената организация International Alert, държи само правителството на страната.

По нейни наблюдения в страните с ширеща се водна криза водата се превръща в разменна монета и средство за корупция, а ако държавата се намира и в лоша икономическа и финансова ситуация, няма пречки да търгува дори с ценен за живота ресурс.

Снимка: Getty Images

"Уязвимостта на обществото по даден показател бързо се превръща в основен лост на политиката. Без значение какви фактори са довели до сушата, последствията от недостига на вода са ясни - гражданско недоволство и разкъсване на страната на парчета", коментира Хартог.

Тази ситуация вече се е разигравала в Сирия под режима на Башар Асад. С встъпването си като президент Асад дава заявки пред обществото, че страната ще се издържа единствено със собствена реколта.

Оказва се обаче, че нито горивата, нито торовете и подземните води са в достатъчно количество и това, което Сирия успява да постигне в крайна сметка и с цената на сериозни жертви е разрастване на корупцията в сферите, отговарящи за природните ресурси, и масово недоволство.

Етиопия и Египет също усетиха на свой гръб опитите да задоволяват нуждите на гражданите си със собствен поминък в регион, където температурите традиционно минават 40 градуса по Целзий.

Много скоро след като правителствата си поставиха тази цел, започнаха войни за чистата питейна вода от язовира между Етиопия и Египет, които се пренесоха и в киберпространството.

Група, която се нарича себе си Cyber_Horus, за месец успя да хакне десетки правителствена сайтове в Етиопия и да отправи предупреждение с картинка на фараон, който в едната си ръка стиска коса, а в другата ятаган. Ясен сигнал за етиопците да оставят водата от язовира на границата за египтяните.

С измененията на климата и нарастващото човешко население проблемите от този род ще продължават да се задълбочават. Нови конфронтации, нови гневни демонстрации и то за ресурс, който доскоро човечеството е смятало, че му принадлежи по право.

"Ако попитате иракчаните от Басра защо са недоволни, много от тях ще се срамуват да ви отговорят, защото коренът на протестите им е в нещо толкова елементарно, на което повечето европейци дори не обръщат внимание във всекидневието си. Те просто искат да пият вода", споделя 29-годишният Али ал-Садр.

   

Най-четените