Тези четирима млади египтяни биха направили всичко за реката Нил. Планирането на кибератаката отнема едва няколко седмици, като същият период е необходим, за да изоставят етичното хакерство зад гърба си.
Така групата, която се нарича Cyber_Horus, в края на юни хаква дузина етиопски правителствени сайтове и замества всяка страница със собствено творение - картинка със скелет на фараон, който в едната си ръка стиска коса, а в другата - ятаган.
"Ако нивото на реката спадне, войниците на фараона ще побързат", гласи предупреждението.
Отдолу е допълнено: "Подгответе етиопския народ за гнева на фараоните". Един от хакерите е категоричен, че има далеч по-мощни неща от конвенционалните оръжия. Освен това задачата е била невероятно лесна, хвали се пред Foreign Policy същият хакер.
Няколко седмици по-късно и на хиляди километри разстояние една 21-годишна етиопка на име Лиз си слага червено червило и си облича черна тениска с дънки. Тя поставя смартфона си на бюрото и започва собствена инфлуенсърска кампания чрез видео в TikTok. Лиз танцува на популярна египетска песен под мотото "Нека разсеем египтяните, докато напълним язовира".
Младата жена, която има 70 хил. последователи, казва, че никоя друга държава освен Египет не може да спре Етиопия. Лиз е убедена, че тя и съгражданите ѝ са в правото си.
Рядко се случва млади хора като нея да се интересуват от инфраструктурни проекти, но Големият етиопски ренесансов язовир, който ще е и най-големият в Африка, не е просто поредният елемент от инфраструктурата.
Язовирът се превръща в националистическа надпревара между Етиопия и Египет.
И двете държави се стремят да консолидират обществата си след години на вътрешни размирици. Много етиопци и египтяни се включват в борбата по най-добрия начин, по който могат - онлайн, и така сформират първия африкански киберконфликт, който ще има едни от най-забележителните и дълготрайни последици.
Конструкцията на язовира е замислена още през 1960 г., но започва чак през април 2011 г., седмици след свалянето на египетския президент Хосни Мубарак от власт. Дори и тогава онлайн напрежението между етиопци и египтяни е осезаемо в секциите за коментари под статии за водоема.
В момента в Google Maps има няколко ревюта и оценки за язовира. Един го нарича "Най-великото архитектурно постижение в модерния свят", докато друг отговаря: "Ще ни уморите от жажда!". Напрежението ескалира тази година и започнаха нови преговори между Етиопия и Египет, ръководени от Африканския съюз.
В основата на конфликта са два проблема - какво ще се случи по време на суша и какво би станало при евентуален сблъсък между двете държави.
По отношение на първото Египет иска темпът на пълнене на водоема да зависи от дъждовете, за да има осигурен минимален дебит в случаи на суша. Етиопия казва, че подобна стратегия е неприемлива.
Що се отнася до дипломатическите спорове, Египет иска механизъм за разрешаване на конфликтите, обвързан с резултатите, а Етиопия е против.
Изграждането на язовира завърши през юли тази година и пълненето на резервоарите му започна скоро след серия от силни дъждове, но преди подписването на споразумение между Египет, Етиопия и Судан.
Американското правителство, основен източник на помощ за тези държави, заяви, че ще спре част от помощите за Етиопия заради едностранчиви действия от нейна страна.
В началото на 2020 г., когато етиопският министър на водите беше запитан кой ще контролира язовира след завършването му, той изглеждаше изненадан, преди да допълни с кратка реплика: "Това е моят язовир!".
Етиопците, включително и 21-годишната Лиз, приеха това изказване като лична мантра и призоваха правителството да продължи с изграждането на проекта. Някои дори заявиха, че водоемът трябва да бъде запълнен, независимо от позицията на останалите замесени държави.
Нямаме нужда от преговори с подмолните египтяни, категорични са активисти.
Египтяните онлайн отвръщат с хаштага #Nile4All - Нил за всички, и изказаха готовност да се присъединят към египетска армия, която да разруши Етиопия и нейния язовир. Потребители в социалните мрежи и в двете страни често стигат до виртуални сблъсъци, като най-често това се случва в Twitter профила на Адел ел-Адави.
Като член на видна египетска династия, професор в Американския университет в Кайро и яростен поддръжник на египетската перспектива за водоема, той трупа значителен брой последователи. Адави често публикува материали около спора за Нил и Етиопия, особено когато враждата се разрази наново.
Той споделя и теории като тази, че етиопци тайно са помолили египетското правителство да свали от власт етиопските си колеги. Малко след това го залива вълна от недоволство. Получава десетки предложения за приятелство от етиопци, както и куп съобщения с обиди и заплахи.
В Twitter пък реакциите към постовете на Адави идват от съмнителни източници - профили без собствени снимки и без никакви последователи, такива, създадени съвсем наскоро, или с публикации единствено за язовира.
Възможно е атаките да идват от загрижени етиопци, които правителството насърчава да действат, без да издава конкретни заповеди.
Етиопското правителство действително се ангажира с пропагандна кампания, която прокарват през интернет потребители и откровени тролове в социалните мрежи. Същата стратегия прилагат и египетските власти.
Въпреки че няма данни правителствата лично да координират атаки като Cyber_Horus, активността в последните месеци със сигурност бележи важен момент. За първи път такива онлайн похвати се използват от жителите на една африканска държава към жителите на друга африканска държава. Това означава само едно - в бъдеще ще виждаме все повече и повече такива събития.
В основата си всички атаки, хакерски нападения и раздори са причинени от едно и също нещо - национализма. И в Етиопия, и в Египет има сериозна криза на идентичността.
Египетският президент Абдел Фатах Сиси набляга на националната сигурност, подкрепен от мегапроекти като разширяване на Суецкия канал и строеж на нова административна столица. Истинската идентичност на Египет обаче е Нил и популяризирането на национализма означава защита на Нил.
Сега, когато 40 млн. египтяни са изправени пред перспективата да останат без питейна вода, е непростимо Етиопия да строи язовир, пет пъти по-голям, отколкото има нужда.
Така Египет демонстрира слабост, която не е характерна за политиката в Африка, но стратегията работи и носи симпатии на Кайро.
Междувременно в Етиопия премиерът Абий Ахмед не успява да консолидира разнообразните националистически настроения. Сега язовирът предоставя на етиопците национална кауза, зад която да застанат обединени и да подкрепят идеята за водоем на Нил, особено в социалните платформи.
Дори и отявлени критици на Ахмед публикуват постове в подкрепа на язовира. Етиопците отправят посланието, че водоемът ще започне да бъде пълнен, независимо дали Египет дава съгласието си, или не.
Етиопските власти продължават да подкрепят този тип активизъм и да насърчават хаштага #ItsMyDam - това е моят язовир.
Но национализмът създава и проблеми. Хилядите бежанци от Етиопия, които в момента са в Египет, например вече се сблъскват с насилие и натиск от страна на властите в Кайро и от египтяните, откакто сблъсъците покрай язовира започнаха.
А в Етиопия всякаква критика към водоема от гледна точка на екологията се посрещат на нож.
Що се отнася до хакерите от Cyber_Horus, те вече планират поредната атака срещу Етиопия. На въпроса дали ще преразгледат стратегията си, ако между двете държави се постигне споразумение, те казват кратко: "Може би...".
