"Искам да изразя своите най-дълбоки съжаления за тези рани от миналото, за болката, която сега се възражда от дискриминацията, все още силно присъстваща в нашите общества."
Така започва писмото на белгийския крал Филип към президента на Демократична република Конго Феликс Чисекеди, в което той изразява своето най-дълбоко съжаление за всички страдания и униженията, които неговият предшественик на трона крал Леополд II е причинил на африканската страна.
В писмото крал Филип признава, че за да се укрепи още повече връзката между двете страни и да се развие ползотворно приятелство, трябва да може да се говори спокойно истината за тяхната дълга обща история.
Крал Филип е потомък на Леополд II, който от 1885 до 1908 г. притежава еднолично тогавашната Свободна държава Конго. Той подлага страната на брутално управление, експлоатирайки труда им и извършвайки зверства срещу тях. Според историци, по време на неговото управление са загинали около 10 млн. души.
"Нашата история е изградена от общи постижения, но също така е преживяла болезнени епизоди. В момента, когато Конго беше независима, бяха извършени актове на насилие и жестокост, тежащи все още на нашата колективна памет", казва в писмото си кралят, в което се извинява за 52-годишното белгийско колониално управление над страната, преди през 1960 г. тя да придобие независимост като Независима република Конго.
Преразглеждането на колониалното наследство на Белгия, и най-вече управлението на Леополд II, се случва по време на протестите на Black Lives Matter в САЩ. Няколко статуи на монарха бяха нападнати от протестиращи и вандализирани заради жестокостите, причинени от него.
По този повод властите в белгийския град Антверпен решиха да премахнат мономента му, докато този срещу кралския дворец в Брюксел бе покрит многократно с антирасистки графити.
По-рано този месец белгийският парламент одобри разследване на колониалната история на страната.
"Приветствам процеса, който нашият парламент започна, за да може най-накрая да сключим мир със спомените си", пише крал Филип.
Конго попада в ръцете на белгийската корона през 1885 г. след Берлинската конференция (същата, на която е гласувана и съдбата на освободена България). По това време регионът на конгоанския басейн се превръща в "златна гъска" за крал Леополд II, който реално управлява колонията като еднолично свое владение.
Макар страната да е известна с богатите си природните находища от злато, уран, мед и диаманти, погребани дълбоко в земята, по онова време други са основните суровини, от които белгийският монарх се надява да се възползва - слонова кост, а впоследствие и каучук.
Той успява да направи състояние от търговия със слонова кост, но по-късно се възползва от покачването на цените на каучука, за да насочи експлоатацията върху местното население и в тази посока. Леополд II издава заповед всяко населено място да произвежда определена квота продукция.
Назначените белгийски управници подлагат местните на тежък труд, а всеки, който се съпротивлява или пречи, бива брутално наказван. Зверствата на тези действия могат да се видят запечатани на снимки, показващи отрязани ръце и други подобни осакатявания. Така режимът на Леополд II става отговорен за смъртта на близо 10 млн. души.
В началото на XX век действията му се разкриват пред широката общественост, превръщайки се в грандиозен скандал. Монархът е принуден от парламента да предаде властта си на белгийското правителство.
Макар през 1960 г. Конго да придобива своята независимост, колониалното господство оставя своя отпечатък и в годините след това, довеждайки след себе си нови диктаторски режими и огромна бедност, която се е запазила и до днес.
Конго страда отдавана заради богатите си природни залежи, пораждащи алчността и желанието на много хора да ги притежават, без да помислят какви биха били последствията от техните действия - агресия, експлоатация, насилие.
Дали обаче едно искрено извинение като това на белгийския крал Филип могат да променят непоправимите щети, нанесени на редица поколения конгоанци.
