Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За болката, насилието и дискриминацията: Белгийският крал Филип се извини на Конго за предшественика си

В писмото, изпратено до президента на страната Феликс Чисекеди, той признава, че за да се укрепи още повече връзката между двете страни, трябва да може да се говори спокойно истината за общата им история Снимка: Getty Images
В писмото, изпратено до президента на страната Феликс Чисекеди, той признава, че за да се укрепи още повече връзката между двете страни, трябва да може да се говори спокойно истината за общата им история

"Искам да изразя своите най-дълбоки съжаления за тези рани от миналото, за болката, която сега се възражда от дискриминацията, все още силно присъстваща в нашите общества."

Така започва писмото на белгийския крал Филип към президента на Демократична република Конго Феликс Чисекеди, в което той изразява своето най-дълбоко съжаление за всички страдания и униженията, които неговият предшественик на трона крал Леополд II е причинил на африканската страна. 

В писмото крал Филип признава, че за да се укрепи още повече връзката между двете страни и да се развие ползотворно приятелство, трябва да може да се говори спокойно истината за тяхната дълга обща история.

Крал Филип е потомък на Леополд II, който от 1885 до 1908 г. притежава еднолично тогавашната Свободна държава Конго. Той подлага страната на брутално управление, експлоатирайки труда им и извършвайки зверства срещу тях. Според историци, по време на неговото управление са загинали около 10 млн. души.

Кралят на Белгия Филип Снимка: Getty Images
Кралят на Белгия Филип

"Нашата история е изградена от общи постижения, но също така е преживяла болезнени епизоди. В момента, когато Конго беше независима, бяха извършени актове на насилие и жестокост, тежащи все още на нашата колективна памет", казва в писмото си кралят, в което се извинява за 52-годишното белгийско колониално управление над страната, преди през 1960 г. тя да придобие независимост като Независима република Конго. 

Преразглеждането на колониалното наследство на Белгия, и най-вече управлението на Леополд II, се случва по време на протестите на Black Lives Matter в САЩ. Няколко статуи на монарха бяха нападнати от протестиращи и вандализирани заради жестокостите, причинени от него. 

По този повод властите в белгийския град Антверпен решиха да премахнат мономента му, докато този срещу кралския дворец в Брюксел бе покрит многократно с антирасистки графити.

По-рано този месец белгийският парламент одобри разследване на колониалната история на страната. 

"Приветствам процеса, който нашият парламент започна, за да може най-накрая да сключим мир със спомените си", пише крал Филип.

Конго попада в ръцете на белгийската корона през 1885 г. след Берлинската конференция (същата, на която е гласувана и съдбата на освободена България). По това време регионът на конгоанския басейн се превръща в "златна гъска" за крал Леополд II, който реално управлява колонията като еднолично свое владение. 

Макар страната да е известна с богатите си природните находища от злато, уран, мед и диаманти, погребани дълбоко в земята, по онова време други са основните суровини, от които белгийският монарх се надява да се възползва - слонова кост, а впоследствие и каучук. 

Той успява да направи състояние от търговия със слонова кост, но по-късно се възползва от покачването на цените на каучука, за да насочи експлоатацията върху местното население и в тази посока. Леополд II издава заповед всяко населено място да произвежда определена квота продукция. 

Назначените белгийски управници подлагат местните на тежък труд, а всеки, който се съпротивлява или пречи, бива брутално наказван. Зверствата на тези действия могат да се видят запечатани на снимки, показващи отрязани ръце и други подобни осакатявания. Така режимът на Леополд II става отговорен за смъртта на близо 10 млн. души.

В началото на XX век действията му се разкриват пред широката общественост, превръщайки се в грандиозен скандал. Монархът е принуден от парламента да предаде властта си на белгийското правителство. 

Макар през 1960 г. Конго да придобива своята независимост, колониалното господство оставя своя отпечатък и в годините след това, довеждайки след себе си нови диктаторски режими и огромна бедност, която се е запазила и до днес. 

Конго страда отдавана заради богатите си природни залежи, пораждащи алчността и желанието на много хора да ги притежават, без да помислят какви биха били последствията от техните действия - агресия, експлоатация, насилие. 

Дали обаче едно искрено извинение като това на белгийския крал Филип могат да променят непоправимите щети, нанесени на редица поколения конгоанци.

Най-четените