Храмът "Света София" в Истанбул през последните седмици се превърна в основа тема в турските, балканските и дори западните медии. Поводът за това стана идеята на президента Реджеп Ердоган тя отново да се превърне в джамия.
Преди дни най-висшият административен съд на Турция взе решение, с което даде зелена светлина на идеята. Съдът реши, че указът, с който основателят на модерната турска държава Кемал Ататюрк превръща "Света София" в музей, е незаконен.
Часове след това държавният глава Ердоган пък подписа съответния указ, с който музеят "Света София" официално бе обявен за джамия. Със същия указ собствеността на храма се прехвърля върху Дирекцията по вероизповеданията - Диянет.
Площадът пред храма в този ден се изпълни с хора, а кореспонденти на чуждестранни медии предаваха на живо решението на Държавния съвет и подписването на указа, като водещи медии нарекоха събитието исторически акт на Турция.
Така турският президент загърби критиките на много страни и на международни институции и сбъдна стара мечта на консервативните ислямисти. В Twitter той обяви за указа с пожеланието "Нека да е за добро".
Този акт не е изненада, предвид, че турски групи отдавна се борят за превръщането на "Света София" в джамия, настоявайки, че това ще отразява по-добре статута на Турция като изключително мюсюлманска страна.
"Света София" е построена през 6-и век като катедрален храм на Константинополската патриаршия. Близо 1000 години тя е най-важната християнска църква. След като османците завладяват Константинопол (дн. Истанбул) през 15-и век, я превръщат в джамия. След като векове нейните мозайки и стенописи стоят като символ на християнско-ислямското съперничество, считаният за основател на модерна Турция - Мустафа Кемал Ататюрк, през 1935 г. я обявява за музей и такъв остава статутът ѝ до преди дни.
Актът на Ататюрк е послание към света, че съвременна Турция иска да се превърне в светска страна. Впоследствие храмът е включен в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО и се превръща в един от символите на Истанбул.
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура публикуваха позиция (ЮНЕСКО) по-рано предупреди Турция да не превръща музея от византийската епоха в джамия, настоявайки за диалог преди това.
"Света София" е вписана като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от район, определен като "Исторически райони на Истанбул". Това вписване включва редица ангажименти и правни задължения. Така, една държава трябва да гарантира, че нито една промяна не засяга изключителната универсална стойност на имотите, вписани на нейната територия", каза говорител на органзацията. Той добави, че всяка промяна изисква предварително уведомяване на ЮНЕСКО.
Въпреки призива, Турция не се съобрази, а от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура публикуваха позиция, в която изразиха съжалението си за това решение без предварителни дискусии. Сега се очаква статутът на храма в ЮНЕСКО да бъде преразгледан.
През изминалите години правителството на Ердоган обяви много бивши църкви в Турция за джамии. Но музейният статут на "Света София" бе запазен, въпреки, че сградата бе използвана периодично за мюсюлмански богослужения.
Реакциите
След традиционната неделна Ангелска молитва във Ватикана, главата на римокатолическата църква папа Франциск обяви, че е опечален от решението и че "мислите му са с Турция".
От Световния съвет на църквите също призоваха Ердоган да се въздържи от решението си. А перспективата за подобен ход разтревожи и американските, руските и гръцките власти и водещи фигури на църквата, още преди решението да стане факт.
Вселенският патриарх Вартоломей, който е духовен глава на около 300 млн. православни християни по света и чието седалище е в Истанбул, подчерта, че превръщането на "Света София" в джамия ще разочарова християните и ще раздели Изтока и Запада.
Патриархът на Руската православна църква настоя, че това би застрашило християнството и го определи като "завръщане към Средновековието".
Преди седмици държавният секретар на САЩ Майк Помпео призова чрез Twitter Турция да запази музейния статут на катедралата, за да покаже, че уважава плурализма.
Темата е чувствителна и за Гърция, за която сградата има голямо културно-историческо и религиозно значение. Външното министерство в Атина вече подложи на критика провежданите в храма мюсюлмански молитви, тъй като това нарушава правилата на ЮНЕСКО.
Според български експерти също музейният статут на храма не бива да се променя. Преди указът да бъде подписан, историкът проф. Христо Матанов изрази мнение, че не трябва да се пипа наследството на Кемал Ататюрк, а намерението на Ердоган не е добър сигнал към Запада.
Но президентът Реджеп Ердоган коментира реакциите отвън като "равностойни на пряко нападение срещу нашия суверенитет".
"Мненията на други страни не могат да повлияят на нашето решение", подчерта турският президент. Той обаче получава критики и в страната си.
"През последните 1500 г. сградата е обслужвала две световни религии, без да е била необходима фундаментална промяна в нейната архитектура. В целия свят има само няколко подобни сгради. Те трябва да бъдат защитени. Искаме ли да запечатаме това наследство и да го скрием? Не бихме ли предпочели да го представим на целия свят?", коментира пред Deutsche Welle историкът от Истанбулския университет Едхем Елдем.
Според Сонер Кагаптай, автор на "Империята на Ердоган: Турция и политиката на Близкия изток", превръщайки "Света София" в музей, Ататюрк е подчертал своя ангажимент към секуларизма (отстояването, че политическото управление, институции и прочее трябва да действат независимо от религия и религиозни вярвания, бел. р.), а сега, почти век по-късно, Ердоган прави обратното, "заливайки публичното пространство на Турция със собственото си разбиране за религията".
Повечето турци подкрепят идеята и я приеха с радостни възгласи, но много и смятат, че дебатът сега се повдига основно, за да послужи на дневния ред на правителството.
Повече от 55% от анкетираните в проучване през юни, проведено от турския Metropoll, смятат, че основната му цел е или да се разсеят дискусиите за икономическата криза в Турция, или за да се ползва казусът от страна на правителството, за да повлияе на предсрочните избори.
През 2019 г., малко след като Турция претърпя първата си рецесия от десетилетие, управляващата Партия на справедливостта и развитието загуби изборите в Истанбул след като близо 30 години бе на власт там. Отделно и пандемията оказва натиск върху турската икономика.
Според Deutsche Welle, когато недоволството в Турция расте, а доверието към Ердоган спада, в такъв момент турският президент редовно вади по някой нов политически коз. Според анкети доверието към управляващата партия е спаднало от 50 на 31%. Заради това може би точно сега той е решил да превръща истанбулската "Света София" в джамия.
Съветникът на върховния мюфтия на Египет Ибрахим Нигм нарече решението "опасна политическа игра". И според него това е опит на турския президент да спечели повече привърженици в страната.
"Времето и обстоятелствата на това събитие показват, че това е изключително политическо решение, което може да се разглежда като опит на турския лидер да се превърне в герой, като уж защитава мюсюлманските светилища и възражда славата им", смята Нигм.
Само преди година президентът отхвърли исканията на ислямистите за промяна на статута, тъй като трябвало първо да се напълни Синята джамия с вярващи, а после да се мисли за "Света София". Затова и повечето му критици разчетоха политически ход сега.
Според някои анализатори превръщането на някогашната християнска църква в джамия би могло да се превърне във фактор, който да закрепи разклатените позиции на управляващите. А критиката отвън срещу Ердоган му позволява да се представи като защитник на националните ценности и интереси на Турция. За много от избирателите му, които са склонни да имат националистически-ислямистки симпатии, "Света София" символизира завладяването на християнския Константинопол от османците и превъзходството на ислямския свят.
Но дали все пак решението не е рисковано? "Света София" отдавна привлича посетители на всяка вяра, а миналата година неговият огромен купол, богато украсени минарета и средновековни стенописи привлякоха около 3,7 милиона туристи, което го прави един от най-посещаваните паметници в Турция.
Екскурзоводът Сами Бозби коментира пред Time, че промяната на статута на "Света София" може да удължи времето за изчакване на опашка, което пък би могло да разубеди чужденците да я посещават. Това допълнително ще нанесе щети на туристическата индустрия, която вече страда от пандемията. Така дори оценката отвън да не е важна за Ердоган, турската икономика след COVID-19 няма нужда от подобни ходове, отбелязват експерти.
