Река Амазонка е най-дългата в Южна Америка, а според някои изобщо в света. Тя е най-пълноводната и с най-голям водосборен басейн на планетата. Определено е уникална по безброй показатели и е "най" по отношение на много неща. Само че тя е забележителна и заради нещо, което си няма.
На река Амазонка не е построен нито един мост.
Най-близкият е този на река Рио Негро в Бразилия. Той е дълъг 3,6 километра и свързва провинциалната столица Манаус с градчето Ирандуба, като се намира само на няколкостотин метра преди мястото, където Рио Негро се влива в Амазонка.
Но мост на самата нея няма, въпреки че преминава през три държави, в района ѝ живеят между 25 и 30 милиона души и според повечето оценки е дълга 6400 километра между Андите и Атлантическия океан.
Почти буквално разцепва континента на две половини и все пак, няма измислен начин да я пресечете пеша. Става само с лодка, кораб или плуване за най-авантюристично настроените.
За сравнение само в рамките на Кайро има 9 моста над Нил. Стотици пък са мостовете в Китай, пресичащи Яндзъ. Почти звучи нелепо да няма нито един на Амазонка. Защо е така?
Основната причина е съвсем проста - няма нужда.
В по-голямата част от своето течение Амазонка лъкатуши през слабо населени райони. Има малко хора и още по-малко главни пътища, които биха изискали да бъдат свързани с мост през реката.
Оказва се, че дори в по големите градове по самата река лодките и фериботите са предостатъчни средства за придвижване на стоки и хора.
Най-големият град на брега на Амазонка е Макапа. Столицата на бразилската провинция Амапа се намира в делтата на реката и там живеят над 500 000 души. Единствената сухоземна връзка на провинцията с останалия свят е само един път, който води на север в посока Френска Гвиана.
Всичко останало се случва по въздух или през Амазонка. В случая самата река се явява най-голямата пътна артерия на континента.
От друга страна построяването на мащабно съоръжение над нея би представлявало инженерно предизвикателство... и същински кошмар.
В крайна сметка това е най-голямата джунгла в света. Цялата площ около реката в повечето случаи е непроходима и пълна с блата, а почвата е мека и абсолютно непредвидима. Всеки опит да се построи мост почти със сигурност ще завърши с разпадащи се основи и поглъщане от джунглата.
Показателен пример е известната магистрала BR-319. Тя е дълга 870 километра и през по-голямата си част преминава през най-гъстите части на джунглата. Построена е през 1973 г., но 15 години по-късно става ясно, че е безполезна, тъй като изисква огромни инвестиции за поддръжка, така че да не бъде завзета от природата.
Днес голяма част от магистралата е напълно неизползваема.
Към тези инженерни предизвикателства се прибавя и промяната в нивото на реката в различните сезони. По време на дъждовния период в годината то може да се покачи с над 15 метра, а самата река да се разлее на километри извън течението си.
Подобни условия не са уникални за Амазонка и се срещат на много места по света, но в случая мащабите са екстремни.
Например средната широчина по време на сухия сезон е между 3 и 10 километра. Когато започнат дъждовете от декември до април, реката може да се разлее до 50 километра и никой не може да предвиди с точност как ще стане.
Не на последно място остава и екологичният фактор. Един от големите проблеми на Амазония е незаконната сеч, като строежът на магистрали и мостове открива нови възможности за достъп на тежки машини във вътрешността на джунглата.
Изследване от 2022 г. на бразилската неправителствена организация Imazon показва, че 95% от обезлесяването на амазонската джунгла се случва в рамките на 5,5 километра от изграден път, който осигурява достъп на дървосекачи, превозни средства и машини.
Много от въпросните пътища са незаконни и неофициални. Затова и може би най-добре е Амазонка да си остане без нито един мост.
