Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо никой не иска да работи като сервитьор в Испания

Голямата оставка на обслужващия персонал в страната Снимка: Getty Images
Голямата оставка на обслужващия персонал в страната

Всяка година с приближаването на лятото туристическият сезон в Испания се подготвя за най-натоварените си месеци. Традиционно от юни до септември островите и средиземноморската ивица на страната се пълнят с посетители, готови да изпразнят джобовете си в замяна на слънце, плаж и добро обслужване.

Обикновено за местната икономика това е периодът на скок - в доходите и наемането на персонал, но тази година ситуацията е различна.

В началото на сезона, когато туризмът отново се съживява след 2-годишната пандемия от COVID-19, обслужващият сектор в Испания се изправя се сериозен катаклизъм - в ресторантите и хотелите не достигат сервитьори.

Положението, до което стига браншът, е описано като истински парадокс. За последната година безработицата в страната е достигнала 13,4% (два пъти по-висока от средната за Европейския съюз - 6,2%) и в същото време има близо 100 000 вакантни места, 85 000 от които са в ресторантския бизнес.

В една от най-популярните туристически точки в южна Испания - Коста дел Сол, този сезон ще посреща туристите с 10 000 души по-малко обслужващ персонал. В друга известна дестинация - Бенидорм край Валенсия, не им достигат около 3500 сервитьори, за да изпълнят обема от работа, който се очаква.

Същата е ситуацията и в област Мурсия, където трудно намират хора не само сервитьори, но и хора за кухнята.

"Близо 2000 са вакантните места за дестинациите в областта", казва Алекс Фратини, говорител на Асоциацията на ресторантите и баровете в Мурсия, която пред "Дейли Експрес" е категорична, че заплатите не са причина за нетипичния отлив.

"Заплатата на един сервитьор е средно 1200 евро на месец, като сумата не включва бакшишите", пояснява тя пред английския ежедневник и подчертава, че парите са релевантни на критериите, изисквани от работодателите.

Снимка: Getty Images

Не на това мнение е Хосе Луис Изуел, президент на хотелиерската асоциация в Испания, според когото заплащането далеч не е достатъчно за задълженията, които браншът налага на служителите си.

От години сервитьорите в Испания се оплакват от дългите часове работа на крак, задължителните нощни смени по график и нестабилността на професията им (бел. автор: голяма част от работниците се освобождават с края на летния сезон). Изисквания, които не отговарят на средната работна заплата.

"Няма липса на работници, има липса на роби. Хората не искат да работят при тези унизителни условия", коментира Изуел за английското издание The Local, добавяйки, че са единици онези испански работодатели сред хотелиерите и ресторантьорите, които плащат извънредното работно време.

Междувременно покрай COVID-19 със затварянето на ресторанти и хотели, вълна от сервитьори и персонал от кухнята се ориентира към нови и по-стабилни професии.

"В ресторантьорството имате един почивен ден в седмицата и това е. Никой не спазва договорите или работното време. Може да работиш няколко часа след затваряне, без извънредните часове да се платят. Ако работите, да речем като бояджия, може да не печелите същите пари, но със сигурност ще имате повече почивни дни", казва Фелиз Хименес, сервитьор в Южна Испания от осем години, пред "Гардиън".

Според правителствените данни формулирането на договорите на хората в обслужването също може да се разглежда като пречка за просперираното на бранша и като стимул за пренасочването на кадри към други професии. От синдикалната организация UGT посочват, че само 10% от служителите в хотелиерството и ресторантьорството са на постоянни договори.

Много от тях нямат право на платен отпуск, защото с намаляването на работа биват освобождавани. А това от своя страна прекъсва професионалното развитие, което би могло да произведе качествени кадри за сектора.

Снимка: Getty Images

"Има известна стигма, свързана с това да си сервитьор. В Испания това не е професия, с която се стига до високо ниво на професионализъм. Затова става все по-трудно да се намерят добре обучени сервитьори. По-голямата част от работниците са студенти, които тепърва навлизат в сектора", споделя Патрик Песчето, собственик на верига кафенета в Барселона.

За него и за много други собственици, на които им предстои да посрещнат интензивния летен сезон с ограничен персонал, решението на проблема може да дойде само от действията на правителството.

В Испания вече е задействана програма, която планира увеличение на имиграционния поток, основно от страни от Централна Америка, които трябва да запълнят празнините в ресторантьорството, но въпросът дали тази инициатива ще подейства в дългосрочен план продължава да стои.

В държава, където минималната работна заплата е 1000 евро, а помощите - 500 евро, вероятността една правителствена програма да спаси кадрите в бизнеса изглежда съмнителна.

   

Най-четените