Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Истории със сервитьор, без сервитьор

Представителите на тази гилдия си приличат въпреки различията си Снимка: iStock
Представителите на тази гилдия си приличат въпреки различията си

Дали ще предложат услугите си с небрежно-петричкото: "Шо ке се напиете?", или с петзвездно-парижкото "Qu'est-ce que je vous serve, madame?", представителите на тази гилдия си приличат въпреки различията си. А си приличат по това, че и добре да живеят, един ден срещат мен.

Независимо дали става въпрос за незабравими сцени на насилие, или за емоционални моменти на благодарност и преклонение, сервитьорът винаги е заемал специално място в моя живот, понеже тези, които ме познават, знаят, че голяма част от него прекарвам по барове, кафенета и ресторанти.

Така че съвсем логично сервитьорите са се превърнали в моето сурогатно семейство, като за едни от тези хора съм майка, за други - мащеха.

Е, за някои съм била и гадже за около половин час, но това е тема за друг вид художествено-биографичен текст.

Студентката

Малкият град, в който аз съм роден/а, за мнозина навярно е скучен, разминават се ден подир ден, просто няма какво да се случи.

То и затова хората по цял ден пият кафета в заведенията на открито и закрито. Става въпрос за тези кратки моменти от по два-три часа в дремливите, провинциални следобеди, когато човек се сблъсква с местния феномен на студентката (в ЮЗУ или Свищовския), която по принцип я мързи да гледа, но се е хванала да сервитьорства, защото парите ѝ трябват.

Така де, не може да кара цял семестър само на банички и на домашно направен маникюр.

Разбира се, сериозната и много взискателна професия на сервитьора ѝ е също толкова далечна, колкото и Юпитер, обаче тя е убедена, че щом може да си отнесе джезвето с кафе от кухнята до леглото, без да го разлее, значи като нищо може да я упражнява. Да, ама не.

На петия ден, откакто са я наели, тя вече не може да живее, ако не е в една смяна с бармана Светльо. Любовното увлечение толкова ѝ пречи на служебните задължения, че не минава и час, в който да не се спъне и да не строши я захарница, я чаша, понеже не сваля орловия си поглед и за секунда от колегата зад бара.

В крайна сметка я уволняват след само един месец на служба и вместо да получи надница, трябва да даде от джоба си пари като компенсация за изпочупената посуда.

Драмата е пълна, защото се оказва, че Светльо си има гадже. А и защото професионалният маникюр с маргаритки и котвички си остава мираж...

Поне докато студентката не се хване на работа в следващото кафене.

Психопата

Едва-едва прекрачила прага на заведението, забелязвам, че той вече ме е забелязал. Наблюдавал ме е през витрината на отсрещния магазин, където понякога ходя, както за да се почувствам човек, така и за да си купя препарат за отпушване на канали и дамски превръзки.

Когато влизам, той замръзва на място като в старата детска игра "Стоп без другарска и без да говориш" и напрегнато започва да следи изпод оформените в стил Адам Ламбърт вежди коя маса ще си избера. Сядам и още преди да съм си махнала качулката и ръкавиците, Психопата се спуска към мен и тиква менюто под носа ми.

Вместо обаче да пита какво ще обичам, произнася със съзаклятнически шепот, че знае коя съм. И аз по принцип знам, но погледът в очите му ме кара да се съмнявам, че е добра идея да съм себе си точно в това заведение и точно сега.

Психопата е от биологичния подвид на сервитьорите, които превръщат консумацията на обикновено парче вегетарианска лазаня в тягостно преживяване с нотки на хорър.

И тъкмо когато си мисля, че това може и да бъде последното ми хранене в живота, той идва със сметката и казва със стряскащо благ глас: "Май не ме помните, но аз съм детето на Златкови от първия етаж. Нашите понякога ме оставяха у вас да ме гледате като ходеха на село. Свирех ви на мандолина. Вие си запушвахте ушите, но аз въпреки това ви обичах от все сърце."

Ясно, Митко. Ама той много пораснал, бе!

Дементния

- Здравейте, меню ще трябва ли?

- Не, мерси. Знам какво искам да поръчам. Значи, една салата със скариди, но без чеснов сос, брускети с маслинова паста, една бутилка вода и чаша шардоне.

След три минути.

- Заповядайте: една чаша вода и една бутилка шардоне.

След още три минути.

- Извинете, салатката с какво беше?

- Скариди.

- А, да!

След пет минути.

- Ето и салатата с маслини и... брускетите с чеснов сос.

- А скаридите?

- Ох, забравих ги. Сега идват.

След още пет минути.

- Здравейте, за вас меню ще трябва ли?

Перфекциониста

Той не работи къде и да е, а в един от онези ресторанти, в които само с влизането и събличането на шлифера, вече сте олекнали с 50 евро.

Разбирате, че сте попаднали на неблагоприятно за финансите ви място, когато хостесата ви настанява на маса с покривка без следи от сос и изгорено от цигара, върху която сатенените салфетки са подредени във формата на ветрило, а стъклените чаши - по височина.

Но вече е късно за бягство, понеже той безшумно изведнъж се е материализирал до стола ви и ви е препречил пътя към изхода със стройното си тяло, облечено в идеално изгладена черна униформа, пристегната в кръста с дълга бяла престилка.

Перфекциониста говори с равен тон, знае наизуст съставките и начина на приготвяне на всяко едно ястие в менюто и може да препоръча подходящо вино от стотиците в избата, което да върви чудесно дори с гризините.

Тонът му е любезен, без да е сервилен, и високомерен, без да е снизходителен. Като факир успява да манипулира с прибори, чинии и гарафи и то само с една ръка, докато другата здраво е залепнала на кръста под ъгъл от 90 градуса.

Дори от другия край на залата не пропуска да забележи, когато чашата ви е на път да се изпразни и с грациозната лекота на лебед се плъзва между масите и стига до вашата, точно преди да сте излочили и последната глътка, за да ви долее.

Поднася ви сметката дискретно върху сребърен поднос, а докато вадите кредитната си карта, възпитано отклонява погледа си на североизток.

Перфекциониста е човек, oт когото едновременно ви настръхва кожата, но и който неистово ви привлича. Той е Джеймс Бонд на сервитьорите, с когато искате да си тръгнете и да правите секс до зори.

Няколко часа по-късно отивате с един гей приятел в любимия му бар да пиете коктейли и да танцувате на хитове от 80-те. Тъкмо сте си поръчали кана "Маргарита" и кого да видите - Перфекциониста! Отначало не можете да го познаете, понеже е с изрязан потник и къси панталонки с кантове от пайети.

Зализаната преди коса сега е небрежно разрошена, а "залепената" за кръста лява ръка сега е залепнала още по-здраво за задника на каубоя, който стои до него на бара. Случайно погледите ви се срещат, но тъкмо да отклоните засрамено своя, Перфекциониста се ухилва широко и ви маха с ръка да се присъедините към тях.

Този път вече не можете да му устоите.

Ветерана

Той е толкова отдавна в професията, че като го попиташ какво е правил преди да бъде сервитьор, се замисля за две секунди и отговаря: "Ами бях в седми клас". Сега вече е толкова стар, че е едва ли не на седем месеца от умирачка.

Но е все така пъргав, усмихнат и приятелски настроен както към редовните, така и към случайните посетители в кръчмата на гарата, която не е напускал от 52-ра.

Влизам един следобед в кръчмата, но не за да хапна на крак едно шкембе преди да се кача на влака за Радомир, а за да използвам тоалетната.

По спешност, разбира се, иначе нямаше да се подложа на такова изпитание предвид факта, че и една плочка не е сменяна от онзи паметен момент, когато министър-председателят Вълко Червенков се е отбил, за да пие една боза.

Вратата на тоалетната се подпира отвътре със специално устройство, което се състои от прът и ръждясала желязна скоба. Решавам да действам ва банк и да не се залоствам, защото не ми се иска да се заразя с тетанус.

Когато кризата е избегната, надниквам в кухнята и питам готвачката с мърлявата престилка къде е бай Андон. Уволнили го били миналата седмица. Новата управителка го махнала като разбрала, че не е ваксиниран.

Краят на една епоха.

Най-четените