Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Сърбия има толкова много медици, починали от коронавирус

От самото начало на пандемията сръбските болници не се справят със заразата Снимка: Getty Images
От самото начало на пандемията сръбските болници не се справят със заразата

Смъртността от коронавирус в Сърбия е относително малка - засега страната е дала малко под 3700 жертви. Броят на медиците, които са загубили живота си заради COVID-19, обаче е притеснително висок и надвишава в пъти този в други държави.

Данните на сръбския Съюз на лекарите и фармацевтите разкриват, че от коронавирус са починали 72 медицински лица. За сравнение във Великобритания, която има население от над 60 млн. души, са починали 43 медици.

Ако трябва да продължим със сравненията, на Острова са регистрирани и над 80 хил. смъртни случая от COVID-19.

Критиците обвиняват лошото състояние на сръбската здравна система, която страда от хронична липса на финансиране. Още през 2013 г. средствата за здравния сектор са замразени заедно със заплатите на редица държавни служители. Сред тях са и лекарите. Затова когато пандемията от коронавирус удря Сърбия, държавата просто не е подготвена.

Сред проблемите могат да се посочат както лошата организация, така и умората сред медицинския персонал и липсата на модерно оборудване. Всичко това допринася за високата смъртност сред медиците, казва Реде Панич пред Euronews.

Панич е президент на лекарския съюз и се опасява, че броят на загиналите медицински лица може да е далеч по-висок от официално обявените 72 души. Друг казус, който той посочва, е, че на висшите длъжности в сръбските болници обикновено биват назначавани политически ангажирани лица.

Така се гарантира, че въпросното лечебно заведение ще е лоялно към политическата върхушка и към управляващия елит в Белград. А лоялността и предаността към политиците се оказват по-важни от мениджърските способности и капацитет за ръководене на подобна институция.

От самото начало на пандемията сръбските болници не успяват да разделят адекватно потоците с пациенти.

В същото време медицинският персонал в Сърбия започва да страда и от остър недостиг на лични предпазни средства - маски, ръкавици, хазмат костюми и други, допълва Панич. Когато здравните специалисти се опитват чрез медиите да повдигнат тези въпроси, журналистите, отразяващи тези истории, са санкционирани. Един журналист, който показва мизерните условия в сръбска болница, дори е подведен под съдебна отговорност.

Панич е категоричен, че в Сърбия няма свобода на словото и на информационния поток, така че данните за разпространението на коронавируса лесно могат да бъдат укрити.

Всъщност здравният сектор в страната е в криза от години. Лекарите напускат държавата, понякога - веднага след завършването си, а заплатите им ако останат са около 750 евро за общопрактикуващ лекар и около 880 евро за специалист.

Медицинските специалисти в червените коронавирус-зони получават 10 на сто увеличение на заплатата и могат да си докарат допълнително 30 или повече евро на месец. Нито повишението, нито бонусите обаче са гарантирани по някакъв начин.

Всеки, който се надява на повече пари, е принуден да покрива 24-часови смени, последвани от два до три дена почивка.

Правителството допълнително спомага за демотивацията на медицинския персонал с някои от изказванията си. Един от лидерите на екипа за реагиране на пандемията от коронавирус - Предраг Кон - например заявява в една от сръбските телевизии, че сръбските лекари са се заразили в обедните си почивки, а не по време на работата си.

Кон, който през ноември получава почетен медал от президента Вучич, се отказва от думите си едва след лавина от критики.

А медицински специалисти са потресени от изказването на Кон, най-малкото защото не могат да си представят как лекари в пълно защитно облекло могат да седнат да си пият кафето на обяд. Всъщност някои медици дори не пият течности, за да не им се налага да свалят хазмат костюмите си.

От Белградския университет обаче също се опасяват, че загиналите медици биха могли да са много повече от 72 на брой. Липсата на лични предпазни средства е особено притеснителна - в ранните дни на пандемията лекарите в Сърбия използват маски против прах или даже шалове. По същото време президентът Вучич ги хвали като "войниците ни на първа линия".

Панич посочва и друг фатален пропуск - в началото на пандемията пациентите се тестват с неточните тестове за антитела, а не с по-прецизните PCR.

По този начин се стига до ситуация, в която заразени пациенти се лекуват в зони, които не са специално отделени за коронавирус инфекции. А във въпросните уж свободни от COVID-19 отделения самите медицински специалисти са били без почти никакви предпазни средства и съответно са поели сериозен вирусен товар.

Дори и двете нови болници на Сърбия, изградени с финансова помощ от Китай, Европейския съюз, Русия и Обединените арабски емирства, страдат от сериозен недостиг на медицински персонал.

Пред повечето медицински заведения в държавата се наблюдават дълги опашки за прием. Такива могат да бъдат видени и пред родилните отделения, където бременните също са принудени да чакат. Бездействието на властите пък кара някои медицински специалисти да вземат нещата в свои ръце.

В повечето европейски държави болниците привлякоха пенсионираните си кадри, но в Сърбия това не се случва. Стига се до ситуация, в която възрастни пулмолози и вирусолози раздават безплатно съветите си в Twitter и се опитват да помогнат онлайн.

"Така поне ще спасим някой и друг живот", категорична е Славица Плавшиц, която е част от тези специалисти, притекли се на помощ в здравната криза, макар и виртуално.

Най-четените