Играта на Анди Мъри е съпроводена с постоянно крещене. Крещи на себе си и на ракетата, мърмори си под носа и все нещо нарежда.
В почивките чете някакви странни бележки, написани с разкривения му почерк, след което се завръща на корта и продължава да крещи и да мърмори.
Странна птица е шотландецът - няма спор в това.
От Голямата четворка, която пише законите на мъжкия тенис през последните 12 години, Анди е най-неспокойният и обремененият.
Всеки път езикът на тялото му е външният изказ на кълбото от нерви, което се е загнездило в него.
Неведнъж лабилната му натура бе причината специалистите да подлагат на съмнение не толкова качествата му, колкото способността му да се конкурира със стоманените нерви и непреклонните характери на останалите трима.
Допреди няколко дни. До 6 ноември 2016 г., когато всички въпроси на съмнение увиснаха във въздуха.
Мъри се изкачи до първата позиция в световната ранглиста и сътвори рядко явление в съвременната игра. От първата успешна атака на върха на Роджър Федерер през февруари 2004 г. само Рафаел Надал и Новак Джокович (с изключителните 135 титли помежду си) бяха успявали да окупират първата позиция.
За сравнение - Анди Родик, последният водач в ранглистата преди четиримата Великолепни, успя да спечели 35 турнира през 13-годишната си кариера - двойно по-малко от Рафа и Ноле. Въобще да не замесваме Роджър и факта, че те продължават да играят.
И въпреки че Анди трудно смогваше да поддържа великолепието на останалите трима в елитната компания, съумяваше да се придвижва вкупом с тях.
С важни победи във важни моменти все се намесваше в сюжета, но и най-големите му поддръжници не вярваха, че е достоен да получи главната роля.
Повече от 7 години след първото си достигане до №2 в ранглистата, Анди направи решителната крачка. Първоначално по-плахо, но накрая уверено и безкомпромисно, за да запише името си като най-възрастния дебютант на върха в историята.
540, 411, 64, 17, 11, 4, 4, 4, 4, 3, 4, 6, 2. 1?
Не се опитвайте да разгадаете сложна числова редица. Това са номерата, под които Анди завършваше сезоните. Единицата на 14-ия е под въпрос, тъй като на финалния Мастърс следващата седмица първата позиция в ранглистата отново ще се разиграва на корта в "The О2 Arena".
Джокович твърде бързо може да си върне това, което загуби, но дори и да успее да го стори, това по никакъв начин няма да омаловажи постижението на Анди, който за пореден път сбъдна мечтите на нацията.
А той знае как да го прави.
През 2013-а стана първият британец, който печели Уимбълдън от 77 години след Фред Пери.
През 2016-а стана първият поданик на кралицата с две титли от "свещената трева". Също така защити олимпийската си титла, което не е правено на сингъл, а точно преди година изведе Великобритания до трофея от турнира за Купа "Дейвис".
Накрая и първото място в ранглистата!
Сумирайте горните редове в съзнанието си и в него ще изникне образът на спортното величие, което представлява Анди Мъри.
Тези постижения са показателни и за психиката на шотландеца, чиято устойчивост толкова често е предмет на дискусия.
Старата му слабост бе на път да се прояви в най-неподходящия момент миналата седмица в Париж. Джокович бе отстъпил на Марин Чилич по-рано през деня и атаката на първото място в ранглистата минаваше през задължителна победа над Томаш Бердих.
Без нито една възможност за пробив до 6-6 двамата стигнаха до тайбрек, а Анди се оказа в невъзможна ситуация при 1-6 и пет поредни сетбола за чеха.
Когато си решил да стигнеш до върха обаче, няма невъзможни неща. Мъри взе 6 поредни точки, след което отрази още две възможности на съперника за спечелването на сета, преди да го пречупи с 11-9.
Поведението на класните опоненти също е обективна оценка за това, което представляваш.
В продължение на месеци Анди си изгради репутация на непробиваема стена, което работи в негова полза. И всеки път, когато някой изкачи тази стена с надеждата, че ще я премине, идва непреодолимият страх от високото.
Рутинни волета се спират в мрежата, сервисът престава да работи, а ракетата праща топката постоянно от грешната страна на линията. Така беше и с Бердих.
Когато си се превърнал в машина за победи, късметът също те покрива. Първото място в ранглистата стана факт без дори Мъри да се съблече по екип, след като Раонич се отказа на полуфиналите, а накрая дойде и титлата в Париж.
Анди бе преминал като през малка гара само седмица по-рано през Джон Иснър във Виена, но сега американецът бе твърдо решен да не се даде без бой.
С помощта на уникалния си сервис гигантът е способен на всичко, но не и когато срещу себе си има тази версия на Мъри, влязла в режим "безгрешие".
Големия Джон се пребори за сет, но решителен пробив за 6-4 в третия сложи точка на спора и първата позиция в ранглистата бе гарнирана и с титла от престижния турнир.
Анди не крещеше. Публиката - също. Шумът в залата бе единствено от бурните аплодисменти на хората, които се бяха изправили на крака.
Това бяха овации за почти 30-годишен труд и упоритост. Защото кариерата на Анди при професионалистите започна през зимата на 2005-а, но пътят му към върха е стартирал още с първото му проплакване в Глазгоу на 15 май 1987 г.
***
Животът не е кратък. Окъсяването му е постепенен процес. Много е важно каква е настройката и възприятията на човек.
От началните си мигове на този свят се потапяме в необятието на възможностите и перспективите.
Поставяме си цели, които изпълняваме или не успяваме. Но независимо от резултата - продължаваме да се учим. До сетния миг.
Затова някои мъдри хора смятат, че битието ни се измерва повече с тежките загуби в него, отколкото с триумфите.
Обяснението? Простичко е. Щом си претърпял ново поражение, значи си се възстановил от предходното и си продължил напред.
Нагледното доказателство? Анди Мъри.
