Мария Шарапова даде любопитно интервю за българското издание на списание "Космополитън". Приятелката на Григор Димитров говори откровено за себе си, навиците си и връзката си с българската звезда.
"Не може да се отрече, че всичко, до което се докосне Мария Шарапова, се превръща в успех. 27-годишната руска тенисистка доминира на кортовете повече от 10 години, като за това време е постигнала повече, отколкото някои постигат за цялата си кариера. И като най-добре платената спортистка в света с приходи от над 29 млн. долара (от които 23 млн. са от рекламни договори), Шарапова се насочва към света на бизнеса", пишат от "Космополитън".
- Основното ти занимание е тенисът, а това означава, че винаги трябва да си във форма. Това напряга ли те?
- Не бих използвала думата "напряга". Мисля, че всяка жена е наясно с недостатъците на тялото си и върху какво иска да работи, както и кои части се нуждаят от повече внимание с напредването на годините. Странно е как времето просто лети. Бях тийнейджърка, а сега внезапно съм на 27, наближавам 30-те и виждам неща по кожата си, които никога преди това не съм виждала. Питам се това от слънцето ли е или просто остарявам? Може ли да е следствие от това, че работя на открито. Започваш да си изясняваш как тялото ти реагира на разни неща.
- Разкажи ни за диетата и упражненията си.
- Обичам да ям. Харесвам разнообразни храни, обичам да пътувам по света, да опитвам различни неща и да пия по чаша вино с приятели. Обичам да съм сред хора и да опитвам различни ястия, въпреки че съм наясно, че трябва и да тренирам. Така че строгата диета не ми върши работа. Има хора, които твърдят, че се чувстват страхотно, след като са тренирали. Аз не мога да кажа такова нещо, защото тренировките са животът. Знам, че трябва да тренирам, не искам за изгубя форма и затова за мен е важно да бъда мотивирана - но това е най-трудната част. Всеки намира мотивация в различни неща - всеки има различна среда. За мен е добре да имам програма, която сама мога да променям. Не обичам да ходя във фитнеса, въпреки че го правя заради тениса. Но когато имам възможност, винаги тренирам навън. Имам късмета да живея на крайбрежието през по-голямата част от времето, затова отивам и тичам по пясъка. Връщаш се, поизпотил си се и тове те кара да се чувстваш добре. Ето това е мотивиращо за мен.
- Имаш връзка с Григор Димитров. Как успявате да намерите време един за друг с вашите натоварени графици?
- Няма как да имаме нормален живот заради непрекъснатите пътувания, но това е положението. Живеем заедно, но почти непрекъснато сме на път и въпреки че понякога турнирите ни съвпадат, рядко ни се случва дори да имаме един и същ почивен ден. Обичаме да прекарваме всеки миг заедно, когато имаме възможност. Много сме близки. Говорим всеки ден по телефона или с видео чат, в зависимост от часовата разлика.
- Това че и двамата се тенисисти бонус ли?
- Това е нещо, което не сме търсили - не знам дали е добре или не. Добре е това, че и двамата се отнасяме с разбиране и уважение към работата на другия. Но графиците ни са съвсем различни и това е най-голямото предизвикателство. Ако бяхме двойка, която прекарва заедно уикендите, щяхме да можем да планираме всичко, освен вечерите с приятелите. А ако аз почивам, той тренира в този ден или обратното.
- Ти си много успешна във всички аспекти от кариерата си и си имала късмета да изкараш доста пари. Това създавало ли е проблеми във връзката ти?
- Дори и да съм сама и необвързана, няма да повярвам, че парите могат да са основната движеща сила в живота ми. Щастливка съм, че печеля добре и мога да живея в хубава къща и да пътувам в първа класа. Разбира се, оценявам лукса, но не мисля, че той е някаква тема във връзката ни. Да, доволни сме, когато можем да се поглезим, въпреки че това е рядкост. И двамата уважаваме кариерата на другия и финансите не са нещо, върху което се фокусираме.
- Как се справяте, когато един от Вас играе успешно, а другият минава през труден период?
- Помага ни това, че сме наясно със същността на този спорт и умеем да балансираме емоциите си, така че да не се възгордяваме твърде много от успехите или да страдаме излишно от неуспехите. Опитваме се да намерим златната среда във всичко - без значение дали е вълнуващ момент или сложна ситуация.
- Женският тенис е много конкурентен. Как се справяте с напрежението?
- Всичко опира до там къде виждаш себе си - как искаш да прогресираш и да ставаш по-добра. Този спорт е супер индивидуален. За да можеш да се сравняваш с другите, да се състезаваш и да даваш най-доброто от себе си, трябва да си голям егоист. Така че трябва да контролираш очакванията си, но да работиш здраво и да се опитваш да достигнеш най-доброто си ниво. В крайна сметка, предизвикваш самия себе си и ако успееш да изкараш най-доброто, всичко си идва по местата.
- Мислиш ли, че в тениса жените получават различно отношение, в сравнение с мъжете?
- Мисля, че подобно на други браншове, и тук се срещаме с много предизвикателства, но това е част от обществения ред и ние ще продължим да се борим за признание и ще продължим да говорим по този въпрос. Ние сме много силни жени. И знаем колко много сме работили и колко сме пожертвали, за да стигнем до тук.
- Родителите ти имат основна роля в старта на кариерата ти. Все още ли са част от нея и днес?
- Да, все още са част от кариерата ми и сме много близки. Баща ми ме тренираше години наред и все още го прави, когато съм в период на състезания. Майка ми ми е много добра приятелка. Много сме близки. Растях до тях, а съм единствено дете. Обикновено, когато станеш на определени години, ти се иска да се отдръпнеш от тази семейна среда, но аз винаги съм се чувствала свързана с тях и обичам да са около мен. Това ми е дало добре балансиран живот.
