Водопад от сълзи и няколко проклятия.
Ако турнирът за Купа "Дейвис", както го познават всички съвременни фенове на тениса, наистина трябваше да умре, най-добре беше това да се случи във Франция - страна с огромни традиции в аристократичния спорт.
В последното издание на класическия турнир "петлите" защитаваха трофея си на домашна сцена срещу Хърватия, след като през 2017-а прекъснаха серията си от три поредни поражения на финал и надделяха над Белгия.
Това бе юбилейна десета купа за Франция и пример за приемствеността на тенис поколенията в страната точно 90 години след първата титла на французите, спечелена от легендарните мускетари Рене Лакост, Жак Брюньон, Анри Коше и Жан Боротра.
През 1991-ва Ги Форже поведе "петлите" към първата титла от турнира в съвременната история на тениса. През 1996-а Ги Форже участва в мача на двойки, а през 2001-ва отново бе главно действащо лице, но вече като капитан на французите при спечелването на деветия им трофей от неофициалното отборно световно първенство. Година по-късно дойде разочарованието в "Берси" и загубата от Русия, а още девет след това (2010 г.) в Белград сърбите ликуваха. Новак Джокович може да разказва с часове за този финал, но това е друга тема. През 2014-а пък "петлите" бяха подчинени от Швейцария на Роджър Федерер, а през миналия сезон най-после бе извоювана Десетата с решаваща победа на Лука Пуй и Яник Ноа за капитан.
Французите, като цяло, са фанатици на тема Купа "Дейвис" и традиционно не познават трудности нито с окомплектоването на състава, нито с пълненето на залата, когато са домакини.
През годините те показаха, че "Дейвис" е с особен приоритет във френския спорт и фактът, че французин няма титла от Големия шлем вече повече от три десетилетия и половина, не е фактор, който влияе на самочувствието и жертвоготовността, с която местните тенисисти се хвърлят за отличието.
Френската история в турнира е история за силата на отборния дух, за отдаденост и национална гордост.
Съвсем закономерно, французите се оказаха най-яростните противници на идеята за трансформирането на Купа "Дейвис" и 3-милиардната реформа, предложена от звездата на Барселона Жерар Пике.
Затова и толкова отчаяно искаха да спечелят купата в последното й издание в такъв формат, и то у дома.
С двама представители на топ 15 в лицето на Марин Чилич и Борна Чорич обаче Хърватия бе големият фаворит. На всичко отгоре капитанът на домакините Ноа не можеше да разчита на контузените Ришар Гаске и Гаел Монфис, както и на Жил Симон, с когото имат конфликт.
Не помогна и клеят, който трябваше да е неудобен под краката на Чилич и Чорич, които току-що се бяха завърнали от финалния турнир в Лондон (на хард).
В резултат на това французите трябваше да се надяват на вдъхновение. Разбира се - от феновете. И както обикновено, верните почитатели на тениса в страната не разочароваха.
И през трите дни на финала всичките 20 000 места на стадион "Пиер Мороа" бяха разпродадени, а запалянковците на домакините празнуваха всяка спечелена точка все едно се печели титлата. Атмосферата беше наелектризираща, а Ноа и другите от отбора въобще не се опитваха да спират сълзите по време на "Марсилезата".
An emotional rendition of La Marseillaise by @NoahYannick ahead of Day 2 of the 2018 #DavisCupFinal
— Davis Cup (@DavisCup) 24 November 2018
🇫🇷0️⃣🆚2️⃣🇭🇷 pic.twitter.com/n36jpBFXoP
Емоционалният пик бе по време на мача на двойки в събота - единственият, в който французите (шампионите от Ролан Гарос Пиер-Юг Ербер и Никола Маю) изглеждаха като леки фаворити.
В края на четвъртия сет те стигнаха до първи мачбол и трибуните настръхнаха. Раздразненият Мате Павич поиска обяснение от съдията за шума в залата, но ефектът беше точно обратният - феновете започнаха още по-силно да дерат гърла. Хърватинът все пак възвърна самообладанието си и двамата с Иван Додиг удържаха гейма за 5:5 след изоставане от 0:40, но Франция остана във финала след като Ербер и Маю спечелиха с 3:1 сета след тайбрек.
В първия неделен сингъл Лука Пуй отново трябваше да е спасителят за "петлите", както и през миналата година, но не успя да вземе дори сет на Чилич, което означаваше втори трофей за "шахматистите" в историята.
Хърватите празнуваха дълго на корта, даваха интервюта и благодариха на феновете си, след което се прибраха за кратко преди церемонията по награждаването.
Камерите показаха как Яник Ноа поздравява индивидуално всеки един от тенисистите на съперника зад кулисите, а после се върна при своите момчета. Капитанът прегърна Пуй, който едва сдържаше сълзите си. Накрая се оказа безсилен да го стори.
Малко по-късно французите получиха призовете си от президента на ITF Дейвид Хагърти, който бе освиркан от феновете. Когато дойде редът на Никола Маю, той остана пред функционера и за няколко секунди му каза нещо в ухото. "Имах да му кажа нещо", обясни по-късно ветеранът. По изражението на Хагърти не изглеждаше да е било нещо кой знае колко приятно... Но Маю не разкри повече.
Капитанът Ноа обаче няма подобни задръжки и предаде своите думи към президента. "Казах му, че това, което направиха, е отвратително. Надявам се новото им творение поне да не носи името Купа "Дейвис".
Така след 118 години съществуване турнирът вече е в историята.
Да, вече беше доста остарял, провеждаше се мудно и неудобно за звездите. Определено, имаше какво да се желае. Но турнирът беше и велик, уникален и способен да разказва приказни истории. Нещо, което проектът на Пике със сигурност няма да умее. Било то с 3 милиарда бюджет, било с всичките пари на света...