Буквално минути, след като на 8 юни публично беше обявено, че ITF лишава Мария Шарапова от състезателния права за 2 години заради положителната допинг проба за мелдоний, рускинята реагира на профила си във Фейсбук и се закани да обжалва пред Спортния арбитражен съд в Лозана.
„Трибуналът правилно отсъди, че не съм нарушила умишлено антидопинговия правилник, но аз не мога да приема това двугодишно наказание, защото е нечестно и твърде сурово – написа тогава Шарапова. – Членовете на трибунала, които са избрани от ITF, решиха, че не съм направила нищо умишлено, само че въпреки това искат да не играя тенис през следващите две години. Ще обжалвам незабавно пред Спортния арбитражен съд в Лозана.“
Жалбата вече е депозирана в съда, като искането на Шарапова е за анулиране на наказанието, което я вади от корта до 25 януари 2018-а или поне за значително намаляване. Решението по случая ще стане ясно на 18 юли.
>не съм нарушила умишлено Тоест, аргументът на Шарапова се изчерпва с това, че е нямала умисъл? Нарушаването на правилата без умисъл също е нарушаване на правилата. Наличието на умисъл единствено утежнява наказанието, но липсата му не оневинява провинението. Освен това дали е нямало умисъл е принципно недоказуемо - може единствено да се покаже, че вероятно е имало, ако се докаже, например чрез кореспонденцията й, че Шарапова е знаела отлично, че нарушава правилата. Липсата на доказателства, че е имало умисъл, не доказват липсата на такава. Достойното поведение в случая би било Шарапова да поеме отговорност за действията си. Обжалването може евентуално да й спечели (доста) пари ако й позволят пак да се състезава, но би било за сметка на сериозен морален компромис.