Фразата „жертва на модата" придоби ново значение, след като 35-годишна австралийка трябваше да бъде извадена от впитите си дънки оперативно, след като прасците й се подули и краката й се вдървили в дънките.
Това не е първият път, в който някой пада жертва на опасните модни тенденции. Според Съмър Стийвс, автор на „Fashionably Fatal", такива случаи има още от Каменната ера. Ето и няколко примера, които доказват колко опасна може да е модата.
Кринолин в пламъци
Фустата с метална основа е правила много повече през вековете от това само да оформи силуета. През XIX -ти век, когато модата да се носи кринолин е в пика си, има множество случаи на смърт вследствие на подпалена пола. През юли 1861 година поетът Хенри Уодсуърт Лонгфелоу се втурва да спаси жена си, след като роклята й избухва в пламъци. Според Boston Daily Advertiser, докато седяла в библиотеката, правейки печати за забавление на двете си деца, запалена клечка или парче горяща хартийка подпалва роклята й и за момент жената е обхваната от пламъци. Умира на следващия ден.
Двете доведени сестри на Оскар Уайлд също умират от изгаряния, след като са се движили твърде близо до огъня в бални рокли. Подобен случай от 1858 година принуждава New York Times да напише, че един на всеки три смъртни случая седмично е заради инцидент с кринолин и огън. Затова от изданието предупреждават дамите поне да бъдат по-внимателни в движенията си, ако не са готови напълно да се откажат от тази толкова опасна мода.
„Убиецът на бащи"
Твърдата яка също е изобретение на XIX век, което включва метални основи, които поддържат плата на яката, която не е прикрепена към риза. Така мъжът не се налага да сменя всеки ден облеклото си. Яката обаче често била смъртоносна.
Наричана е „убиец на бащи", защото металните елементи могат да се впият във врата и да пробият сънната артерия.
Мъжете са ги носили като моден аксесоар - отивали са в мъжките си клубове, за да изпият няколко чашки и да подремнат на меките кресла с глава, наведена напред. И така мнозина са се задушавали.
Корсети
Това специфично дамско облекло е успявало да пристегне талията дотолкова, че да извая почти детско кръстче при дори по-пухкави жени. Носенето на корсет се приема за символ на висок морал във Викторианската епоха, защото жените без корсет са виждани като толкова отпуснати, колкото и приличието им. Това изискано бельо обаче водело до лошо храносмилане, запек, припадъци, затруднено дишане и вътрешни кръвоизливи. Носенето на корсет причинява и притискане на белите дробове и деформиране на органи, изместени от правилната им позиция.
През 1874 година е публикуван списък с 97 болести, предизвикани от носенето на корсет, включително хистерия и меланхолия. В периода между 1860 и 1890 година поне веднъж годишно са публикувани статии за медицинските вреди от носенето на корсет.
През 1903 година 42-годишната Мери Халидей, майка на 6 деца, умира внезапно след припадък. Аутопсията показва, че две метални нишки от корсета й са се впили в сърцето й.
Лудите шапкари
Изразът „луд като шапкар" се е използвал 30 години преди Луис Карол да го популяризира с „Алиса в страната на чудесата".
Натравянето с живак е бил сред професионалните рискове на шапкарите в периода XVIII- XIX век. Химикалът е използван в производството на филц, а продължителното излагане на вредното му влияние е довело до онова, което наричали „болест на лудия шапкар". Симптомите включват треперене, патологична срамежливост и раздразнителност - което води до съмненията, че ексцентричният герой на Луис Карол всъщност е страдал от заболяването.
Китайските стъпала
Пристягането на стъпалата на китайските момичета е било вдъхновено от танцьорка, която през X век присвивала краката си с коприна, за да танцува пред императора. Официално тази техника, която деформира стъпалата, е забранена през 1912 година.
Въпреки това някои продължават тази практика тайно, като доказателство за статус - малките крака означават, че жената не се нуждае от тях, за да работи. Британската фотографка Джо Фарел засне последната жена с пристегнати крака за серията си снимки, които улавят „живата история". Тя казва, че за мнозина това е варварска традиция, но за жените това е нещо, което им предлага власт и по-добър живот.
В по-ранни векове, дамите са отстранявали палците на краката си, за да могат да обуят дори по-малки обувки.
Днес може и да няма такъв тип жертване в името на модата, но има достатъчно други варианти - от пластичните операции за отстраняване на ребра, до опитите на всяка жена да се вмъкне в дрехи с по-малък размер. Варварското оформяне на силуета продължава. Просто с други мерки.
