Това е редовна сцена от филми, сериали, кулинарни предавания, а и в реалния живот - "Не, не мога да ям ядки, защото съм алергичен и мога да умра..."
Може и да не са ядки, a мляко, яйца, различни плодове и т.н. - някои храни могат да предизвикат сериозни проблеми на човек, страдащ от хранителна алергия.
А по всичко личи, че този проблем е много по-разпространен сега, отколкото преди години. Затова и темата се оказва особено актуална.
Данните показват, че случаите на една от най-опасните реакции - анафилактичен шок, в САЩ, Австралия, Европа и други региони са нараснали значително, като това е особено забележимо през последните десетилетия.
В САЩ случите на приети в болница заради хранителна алергия са се увеличили три пъти от 1993 до 2006 г. В Англия има 72% ръст в броя на приетите в болница деца след анафилаксия - от 1015 на 1746 между 2013 и 2019 г. В цяла Европа 2% от възрастните имат хранителни алергии. Тези данни някои експерти определят като епидемичен ръст.
Учените се опитват от години да внесат яснота на какво се дължи той. Но да видим първо какво представлява хранителната алергия.
Имунната система на човешкото тяло е създадена да разпознава бактерии и вируси и да изпраща антитела за атака на чужди "нашественици", за да предотврати инфекция. Тя обаче понякога "се подвежда" и може да атакува нещо безвредно.
Такъв е случаят при хранителни алергии, при които имунната система разпознава иначе безвредния хранителен протеин като нашественик.
За най-големи алергени, тоест храните, които най-често имунната система атакува, са храни като мляко, яйца, фъстъци, дървесни ядки (като орехи, бадеми, пекани и др.), сусам, риба, миди и морски дарове.
Възможните реакции могат да са от леки и средни - като обрив, сърбеж, кашлица и др., до тежки, което включва анафилактичен шок. Всъщност до състояние на анафилаксия стигат 25% от хората с алергии.
Това е алергичен шок, който може да включва бронхоспазими, световъртеж, повръщане, спадане на кръвното налягане, забавяне на пулса. Има случаи, в които дихателните пътища се затварят напълно. При тревожен брой хора през последните няколко години това приключва фатално, пише BBC.
На какво се дължи това, че повече хора страдат от хранителни алергии?
Една от теориите е, че днес всички сме по-наясно с хранителните алергии, отколкото преди години, а диагностиката се е подобрила - нещо, което не всички експерти споделят обаче. Факт е, че за алергиите се говори много, но това не прави диагностиката и лечението по-успешно.
Друг момент за това все повече хора да се смятат за алергични е, че се бърка хранителната непоносимост с хранителна алергия. Три до четири пъти повече хора смятат, че имат хранителна алергия, в сравнение с действително алергичните. Тоест, на самоотчетените данни не бива да се вярва, категорични са алерголозите.
Въпросът е, че за да се стигне до тестване и диагноза, понякога е трудно, защото симптомите могат да са недоловими в началото. Отделно е скъп, рискован и времеемък "златният стандарт" за тестване, което включва даване на малко количество от предполагаемия алерген на пациента в клинична обстановка.
Придружаващите тестове за реакцията на имунната система също могат да дадат фалшиво положителен резултат при деца, които не са алергични.
И все пак обобщените данни от множество рецензирани източници показват, че процентът на хранителните алергии в световен мащаб се е увеличил от около 3% от населението през 1960 г. до около 7% през 2018 г.
Разширила се е и гамата от храни, към които хората са алергични. Питър Бен Ембарек от Световната здравна организация казва, че преди десетилетия алергени са били класическите храни като морски дарове, мляко и ядки, докато сега това се е разширило драстично до цяла гама от продукти.
Едно от обясненията може да се открие в добре познатата "Хигиенна хипотеза на Страчан", която в общи линии гласи, че колкото по-стерилно живеят хората, толкова по-вероятно е да имат алергии.
Според епидемиолога Дейвид Страчан, който постулира теорията си през 1989 г., децата с по-големи братя и сестри са по-малко склонни да получат сенна хрема и екзема.
"Намаляващият размер на семейството, подобренията в домакинските удобства и по-високите стандарти за лична хигиена са намалили възможността за кръстосано заразяване (предаване на патогени от един вид храна към друг) при младите семейства", открива ученият.
Ако има богата бактериална среда, децата страдат по-рядко от алергии и астма. Тоест ранното заразяване с респираторни инфекции играе предпазна роля за детския организъм.
Учени след него също се опират на теорията му, доказвайки, че стерилната среда и високите хигиенни стандарти в индустриалните страни са причина за повишаване броя на алергиите.
Германският учен д-р Ерика фон Мутиус допълва "Хигиенна хипотеза на Страчан", като говори за "ефекта на фермата". Тя изследва честотата на алергични заболявания сред амиши, млекопроизводители и жители на градовете. И установява, че най-ниска честота на алергии има в общността на амишите и най-висока - сред жителите на градовете, пише RTE.
Но много учени днес не са съгласни с теорията. Това са онези алерголози, които вярват, че е жизненоважно да се поддържа добра хигиена, за да се предпазим от болести. И че именно получаването на често срещаните детски инфекции прави човек по-склонен да развие астма.
По-модерна интерпретация на хипотезата на Страчан е, че няма значение дали поддържате дома си чист, или не. Проучване в Дания доказва, че колкото повече котки и кучета имате, толкова по-малко вероятно е да имате алергично разстройство.
Въпросът е дали червата ви срещат различни видове микроорганизми. Просто при по-големите семейства с повече братя и сестри или животни човек е подложен на по-голямо въздействие от повече микроорганизми, които "възпитават" имунната система.
Така например се открива връзка между хранителните алергии и бебетата, родени чрез цезарово сечение. Когато новороденото не мине през родовия канал, се лишава от полезните бактерии, които би срещнало при естествено раждане.
Греъм Рук, почетен професор по медицинска микробиология в Лондонския университетски колеж твърди, че средата от микроорганизми, в която сме еволюирали като хора, се променя. Днес срещаме по-малко микроби, отколкото предците ни, живели в по-естествена и близка до природата среда.
Тоест, в домовете си днес срещаме по-малко микроби, които да помогнат на имунната ни система да реагира на чужди вещества.
Съответно заради подобрената хигиена децата не се сблъскват с толкова много инфекции, а с по-малко паразити за борба, имунната система се обръща срещу неща, които трябва да бъдат безвредни.
Това се свързва и с твърдението, че колкото повече антибиотици приема човек, докато е малък, толкова по-голяма е вероятността да има хранителна алергия, тъй като антибиотиците, както е известно, убиват и "добрите" бактерии, които колонизират в червата ни.
И повечето алергии са заради този отказ от страна на контролните механизми на имунната система.
Друго възможно обяснение е в променения начин на захранване на днешните деца.
Когато хранителните алергии започват да се появяват през 90-те години, подходът, който се приема, е да не се дават приетите за алергени храни като фъстъци на бебетата, поне до третата им година.
Но този съвет по думите на Клеър Милс, професор по молекулярна алергология в Английския университет в Манчестър, не се основава на никакви доказателства. Според нея е трябвало да се случи точно обратното - да се въвеждат алергенни храни възможно най-рано.
Идеята е, че детето все някога ще срещне фъстъци - дали ще бъде изложено на фъстъци на прах, контакт с мебели и дори кремове, съдържащи фъстъчено масло, ако то не е яло фъстъци, контактът с кожата може да предизвика реакция от имунната му система.
Затова, особено за деца с екзема, експертите са единодушни, че разнообразна гама от храни трябва да бъде въведена при отбиването още на три-четири месечна възраст.
Изследванията показват, че излагането на бебета на краве мляко, яйца, фъстъци и пшеница на четири месеца може да предотврати развитието на тези алергии, тъй като в ранните години човек има възможност за установяване на толерантност към потенциалния алерген.
Това е подкрепено от проучване в "Кингс Колидж" в Лондон - въвеждането на фъстъци между четири и 11 месеца дава на петгодишните 80% по-малка вероятност да имат алергия към фъстъци.
И все пак, винаги преди захранване на бебето се консултирайте с лекар.
Голямо проучване на EuroPrevall, което изследва екологичното, диетичното и генетичното влияние върху хранителната алергия в цяла Европа, установява нещо друго интересно - алергичните към фъстъци в Гърция, където ядат много малко фъстъци, са 0%. Когато хората емигрират, стават по-уязвими от местните към хранителни алергии, вероятно поради разликата в гените си.
Колкото по-рано емигрират, толкова по-уязвими ще бъдат, установява още проучването. А с нарастващите възможности за пътуване на днешния човек, експертите са склонни да се съгласят, че екологията и генетиката играят роля в хранителните алергии.
Друг фактор може да бъде витамин D.
Дали страдаме от по-високи нива на хранителни алергии, защото прекарваме все повече време на закрито, лишавайки се от витамин D, който пък играе важна роля в развитието на имунорегулаторните механизми и има противовъзпалителни свойства?
В САЩ се смята, че процентът на дефицит на витамин D се е увеличил почти двойно за малко повече от десетилетие. Доказателствата обаче са двусмислени, защото казват, че както твърде малко, така и твърде много витамин D са проблемни.
Степента, в която нашата храна се преработва, също се свързва с алергиите. Развитието на преработката на храни започва в началото на 80-те години, когато се търсят удобни евтини храни поради масивната рецесия по това време.
Изследванията показват, че някои методи за обработка на храни повишават алергенността на хранителните протеини - например варенето на фъстъци намалява алергенността, докато печенето я увеличава. Методите за преработка на храни също могат да компрометират хранителния състав на продуктите.
Тъй като изследванията за нарастването на хранителните алергии продължават, остава въпросът как човек да остане в безопасност на фона на нарастването на случаите на хранителни алергии? Избягването на храна изцяло не е задължително да помогне и дори може да навреди.
И все пак изглежда, че консумацията на малки, но нарастващи количества алергенни храни засега дава обещаващи резултати.
Така се намалява чувствителността на алергичните пациенти и може да предпази, в случай на случайно излагане. Учените вярват, че чрез т. нар. десенсибилизация постепенно тялото ще спре да разпознава протеина като нашественик.
