Ако се разхождате по знаменитата "Ла Рамбла" в Барселона и усетите, че повече не издържате на жегата - или дори на клаустрофобията от тълпата, спасението е близо.
Имате няколко варианта за укритие, тъй като в района има няколко климатични убежища. В единия край на улицата, близо до площад "Каталуния", такова е осигурено в магазин от веригата FNAC. Една пресечка надолу е охлаждащият подслон в административната сграда на кметството на района "Старият град".
Наблизо като климатично убежище служи и билкова аптека.
Още по-надолу е Галисийският център в Барселона, библиотека и плувен басейн, които също предлагат бягство от жегата.
Всички те, както и останалите над 500 климатични убежища в Барселона, са отбелязани в карта и обозначени със специален символ, който показва, че са обществено достъпни места, които предлагат охлаждане и почивка от горещините. Над 75 на сто от тях са в закрити помещения, а останалите са на открито, но с достатъчно сянка и температурен комфорт.
Тези на закрито имат климатици с препоръчителна температура от 26 градуса, в повечето има места за сядане и безплатна вода. Някои дори предлагат и материали за четене или други занимания за хората, които си почиват вътре.
Барселона дори има и 63 микро убежища - малки помещения за кратък престой за по един-двама души за охлаждане и поемане на дъх - аптеки, магазини или офиси на организации.
Идеята зад създаването и поддържането на подобна мрежа климатични убежища е ясна - да се осигурят безопасни и широко достъпни места, където хора в нужда да се скрият от опасно горещото време.
Те са особено важни на възрастните, малките деца, хората с хронични заболявания или дори за такива с ограничени възможности, които не могат да си позволят да си "платят" за разхлаждане в заведение или магазин. Но са на разположение и на всеки, който има нужда от глътка хладен въздух, без да се налага да обяснява защо е на това място.
Подобна инфраструктура е далеч по-евтина - вместо да се фокусира върху изграждане на големи центрове, където хората да се охлаждат, градът се насочва към съществуващи места и помещения - библиотеки, общностни и спортни центрове, училища, магазини и паркове. Над 99% от населението на каталунската столица това лято има климатично убежище на под 10 минути пеша, поясни зам.-кметът на града Лая Бунет, цитирана от "Ел Паис".
Тя поясни и че през този август градът ще отговори на критиките, че достъпът до охладителните центрове през август и особено в неделя е ограничен, тъй като малко от тях работят. В този период 72% от населението ще има достъп до охладено помещение в рамките на 10 минути ходене пеша от дома, обеща Бунет.
Първоначално идеята започва от училища, а трансформацията им е подпомогната и със средства от ЕС.
След това обаче програмата се разширява до стотици обекти, а умното в този план е, че общината не плаща допълнителни заплати или за строежи.
Тя сертифицира вече климатизирани свои сгради - библиотеки, центрове, музеи, покрива сметките за енергия и инвестира в енергоспестяващи климатични системи. Част от финансирането се покрива от туристическата такса, която посетителите на града плащат.
Частните търговски убежища участват доброволно и също не получават пари от кметството. Те също нямат допълнителни разходи за помещения, които така или иначе охлаждат. Единственият е чашата вода, която е добре да предложат, но пък срещу нея получават безплатна реклама, евентуални клиенти и престиж.
Барселона и Каталуния са пионери при изграждането на този тип решения за помощ за жители и туристи при прекомерно високи температури, но мрежата от убежища вече се е разраснала в цяла Испания. Свои хладни подслони създават и други автономни области като Страната на баските и Мурсия, както и градове в Андалусия, също и Валенсия, и Мадрид.
На климатичните убежища се гледа като на начин за опазване живота и здравето на хората - през 2025 г. страната отчете близо 16 000 смъртни случая, статистически свързвани с жегите, както и най-горещото лято в историята си.
Това е и основната причина системата от охлаждащи центрове да продължава да се разраства, а в края на 2025 г. премиерът Педро Санчес обяви създаването и на национална мрежа.
Освен че обединява съществуващите общински убежища, тя включва и държавните институции и учреждения - сградите на администрацията, регионалните представителства на централната власт, пощите и т.н. Правителството отпуска и финансиране за изграждане на убежища в малки населени места и бедни квартали, и целта е всяко населено място да разполага с гарантирано хладно пространство.
Валенсия - също доста посещаван от български туристи град, вече има 39 климатични убежища - в библиотеки, музеи и т.нар. енергийни офиси - общински центрове, които подпомагат гражданите в енергийния преход.
Мадрид залага на малко по-артистичен подход. Там като убежища служат и арт центрове и музеи, плюс градските библиотеки, 43 общински пазара и "градския плаж" Madrid Rio - комплекс от 70 фонтани и пулверизатори. За разлика от Барселона и Валенсия няма и единен знак и карта, но различните места указват ясно, че служат като климатични салони или имат стикери Refugioa Climatico.
Малага също има 93 зони за климатичен комфорт, както официално се наричат там.
Част от тях са открити пространства - паркове, градини и улици с тенти и дървета, има и закрити места като общински сгради, библиотеки и спортни центрове. Местата могат да бъдат намерени на интерактивна карта. Мрежата е обект на критики, тъй като е концентрирана основно в централната част на града и в туристическите райони.
Но ако посещавате града именно като турист, ще ви свърши работа.
Испанският модел се смята за успешна и добра иновация в посрещането на нуждите на гражданите при горещи вълни и прекалено топло време, и идеята се разработва и от други страни като Италия и Португалия.
Той среща критиките на някои природозащитници, които напомнят, че използването на климатици създават порочен кръг, защото те затоплят допълнително външните пространства и имат стабилен въглероден отпечатък.
Друга критика е, че това е палиативна грижа, а не проактивна мярка за далеч по-важните и устойчиви промени в инфраструктурата и устройството на градовете като озеленяване и намаляване на трафика и асфалта.
Но все пак когато стане 40 градуса е далеч по-добре да има място, където да се скрият хората, вместо просто да се отчита статистика на повишена смъртност покрай поредната гореща вълна.
