Един от фундаменталните спорове и у дома, и в офиса, е на колко градуса да е климатикът. Единственият може би по-спорен момент идва преди това, когато се събира консенсусът дали и кога точно гълтащата пари и енергия ламя да бъде пусната в действие.
Ефектите върху тялото и работоспособността от топлото време и личното усещане кога вече е необходимо изкуствено охлаждане са строго индивидуални.
Отговорът на въпроса каква да е температурата, на която да се настрои климатикът, е далеч по-универсален.
За да се охлади въздухът в помещенията до комфортни нива, а в същото време да се използва по-малко енергия, препоръчителната температура е 25-26 градуса, когато помещението се използва.
••• Най-евтино е така:
Именно на тази температура климатиците работят оптимално и с по-малък разход на ток. Изчислено е, че всяко понижаване на термостата с един градус под препоръчителните 26 градуса вдига разхода за ток средно с 8%.
Неслучайно в Испания преди няколко години дори беше приет временен закон за официална забрана за температури под 27 градуса за климатизацията на обществени сгради през лятото.
Настройването на електроудерите на 27 вместо на 22 градуса в помещението може да намали до наполовина консумацията на енергия, отбелязват от Европейската агенция по околна среда.
Освен това при подобни температури климатикът работи по-ефективно и се износва най-малко. Оптималните температури натоварват по-малко и електрическата мрежа.
Препоръките обаче включват и съобразяване с външната температура - разликата между нея и тази в помещенията не бива да е над 12 градуса, а най-добре да не е повече от 8-10 градуса.
Това също е оптимално от гледна точка на икономии, тъй като разходът на енергия на климатика зависи от разликата между температурата навън и търсената в помещението. По-голямата амплитуда "гори" и повече ток.
Освен това скок от 22 вътре на 35 навън е нездравословен за организма и може да доведе до температурен шок.
Известно е, че когато напускаме помещението за часове, не е разумно да спираме климатика, особено в по-горещо време. Обяснението е, че спестената енергия след това ще бъде компенсирана, за да се охлади наново затопленото помещение и ефектът е нулев.
Другата препоръка е, че за да работи оптимално уредът и с минимум разход на ток, термостатът в празно помещение трябва да се настрои с няколко градуса по-високо - до 27-28 градуса - това пести около 10% от сметките за електроенергия годишно.
Тази стратегия - от гледна точка на енергийна ефективност - върши работа за по-кратки периоди на отсъствие от помещението - 1-2 часа.
При общия случай - когато излизаме от дома, за да отидем на работа, и отсъстваме за 8 часа и повече, най-умно е климатикът да се изключва. Така той харчи нула ток за дълго време. След завръщането ще има кратък, по-интензивен период на охлаждане, но общият разход ще е по-нисък, отколкото ако работи цял ден.
За да не се затопли прекалено помещението, не бива да се забравят обичайните мерки - да се затворят врати и прозорци и да се спуснат щори и пердета. Така отвън няма да навлиза слънчева светлина, която да нагрява и ще се върнем в помещения със сравнително поносими температури.
Малко по-специфичен е въпросът за климатизацията през нощта. В наистина горещо време той като не ли не стои - климатикът трябва да остане включен, макар че тук правилото за пестене на енергия е подобно - стига да е възможно, термостатът е добре да се настрои на около 25-27 градуса.
При по-прохладни нощи обаче не е необходимо да се поддържа с електроуред температура, която може да се "вкара" отвън.
••• Има спасение и без климатик:
