Пролетта е към края си, всичко е избуявало, цъфти и расте, поливано обилно от сезонните дъждове. Средата на новия живот и възраждането на природата е идеална за кърлежите и съобщенията за бум на ухапани на различни места в страната не закъсняха.
Това са типични за сезона новини и често не им обръщаме внимание - поне докато ние лично не се окажем "новина" и не попаднем в статистиката на пострадалите.
Всъщност у нас няма централизирана статистика за броя на ухапаните или дори потърсилите медицинска помощ в подобни случаи, а само седмична епидемиологична справка за броя на заболелите от трансмисивни инфекции, т.е. предавани чрез преносители като кърлежи или комари.
Именно това е статистиката, в която не искаме за попаднем и заради която на тези паразити се оказва внимание.
Според последната справка за Министерството на здравеопазването за последната отчетена седмица у нас са регистрирани 4 случая на Лаймска болест, 2 - на Ку-треска и 4 - на Марсилска треска. И трите заболявания могат да бъдат сериозни и е важно да знаем как да се пазим от кърлежи и какво да правим, ако все пак открием такъв по тялото си.
Кърлежите са паякообразни паразити, които се хранят с кръв. Предпочитат места с гъста растителност и висока влажност. От трева или ниски храсти се прикрепят към преминаващи хора или животни, а рискът е най-голям във всевъзможните зелени площи - градски паркове и градинки, особено с неокосена трева, пасища, планини, гори, селскостопански райони.
Кърлежите усещат топлината на преминаващите животни или хора, издишания въглероден диоксид и дори миризмата. Захващат се към преминаващия и обикновено търсят влажно, топло място с тънка кожа. Захващат се и може да смучат кръв с дни без човек са усети. Това е и моментът на предаване на инфекцията - ако кърлежът е носител на бактерии или вируси, те могат да преминат в кръвта на гостоприемника.
И колкото по-дълго стои прикрепен към кожата кърлежът, толкова повече нараства рискът от инфекции.
Дали е бил там с дни се познава по големината му - "нахраненият" паразит е в пъти по-голям от "гладния". Ако не бъде забелязан и премахнат, той пада сам. Тоест - липсата на забелязан кърлеж не гарантира, че човекът не е инфектиран - той може да е носил паразита със себе си без да разбере.
И обратното - наличието на кърлеж не означава автоматично зараза - между 5 и 30 на сто от кърлежите са преносители на най-разпространената у нас пренасяна от кърлежи инфекция - Лаймската болест. Освен това дори да са "заразни", не е задължително да предадат инфекцията - особено когато са отстранени бързо.
Смята се, че за предаване на инфекцията са нужни средно 1-2 дни.
Как да се предпазим?
Задължението за пръскане срещу кърлежи у нас е на общините. Обичайно повечето от тях го правят - всеки е виждал предупредителните табели за карантина на пръскани тревни площи.
В София например обработката започва през март-април, следва и втора фаза през май, като се пръскат големите градски паркове и градини, обществени тревни площи, пространства между блоковете, гробища и зелените участъци на някои от най-големите булеварди.
За да има ефект обаче, се пръскат само окосени площи - при висока растителност е далеч по-трудно да се унищожат всички паразити. Освен това правилото е да се обезпаразитява при сухо време - иначе дъждът отмива препаратите. Затова и невинаги пръскането е изцяло по график и това може да допринесе за ръста на случаите.
Освен това общините няма как да покрият абсолютно всички зелени площи, частните не са тяхна отговорност, а в природата не пръска никой.
Което означава, че особено в този сезон - през май и юни, личните мерки са особено важни.
При излети в природата или за разходка в градския парк, трябва да се носят дрехи с дълги крачоли и ръкави, като крачолите е най-добре да се вмъкват в чорапите за пълна изолация на кожата. Облеклото е добре да е светло, за да се виждат по-добре кърлежите.
Препоръчително е да се ползват репеленти против кърлежи. Те могат да се нанасят върху кожата и/или дрехите. Добре е да се има предвид, че те не бива да се нанасят заедно със слънцезащитен крем и трябва да се изчака 15-20 минути след намазването със защитата от UV лъчите.
Най-добре е да се прави проверка за кърлежи още на място - след седене или лягане в тревата. Основните места, където трябва да се гледа за паразити, са тези с повече топлина и влага и с тънка кожа - под мишниците, задната част на коленете, слабините, зад ушите, скалпът, коремът, или потенциалните "входни" места - дланите и долната част на краката.
Трябва да се има предвид, че върху тялото може да попадне и по-млада и малка форма на кърлеж - ларва или нимфа.
Ако откриете кърлеж е най-добре да не го вадите сами, особено ако нямате опит с това. Потърсете медицинско лице - личния лекар или спешно отделение, макар че във втория случай е възможно за това да се плаща, тъй като не става дума за спешно състояние.
Ако решите да се справите сами, го направете с пинсета и захванете максимално близо до кожата. Издърпайте го постепенно, без въртене и извиване, при което кърлежът може да се скъса и част да остане в кожата. Не мажете кожата преди обработка с олио. Дезинфекцирайте със спирт или йод.
Възможно е първо да се изследва самият кърлеж за носителство на инфекции, но не е задължително. Инкубационният период на Лаймската болест е между 3 и 30 дни, затова е задължително в този период човек да се наблюдава.
Повод да се потърси лекарска помощ са зачервяване и болка на мястото на ухапването, както и увеличени лимфни възли в областта. Специфична е и появата на пръстеновидно зачервяване с поне 5 см диаметър, което се разраства бързо.
Не бива да се пропускат и общи грипоподобни прояви на болестта - температура, обриви, болки в ставите, главоболие.
Дори и такива да не се появят, е препоръчително след около месец ухапаният да се изследва за Лаймска болест.
Ако тя се потвърди, лечението е с антибиотици и е изключително важно да се проведе, тъй като нелекувана, тази инфекция в някои случаи може да има дългосрочни и сериозни последици.
При втората най-разпространена у нас предавана от кърлежи болест - Марсилската треска, на мястото на ухапването се появява уплътнение, подобно на тъмно петно.
Инкубационният период е по-кратък - 3-7 дни, а болестта се характеризира с висока температура, силно главоболие, болки в мускулите и ставите, гадене, повръщане. Появява се характерен обрив по цялото тяло. Ако не се лекува, Марсилската треска също може да доведе до сериозни увреждания и усложнения.
Добрата новина е, че с тежката лятна жега идва и краят на най-рисковия период за ухапвания от кърлежи. Тогава всичко изсъхва, влагата изчезва, а с това и благоприятните условия за разпространението на тези паразити.
