Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато касиерката Валя раздаде 11 шестици от тотото по пощата

Районът на днешна Летница е обитаван още от траките.
Районът на днешна Летница е обитаван още от траките.

Тръгнете от Плевен и карайте около 40 километра на югоизток. Или пък приблизително същото разстояние, но от Ловеч и следвайте североизточна посока. И в двата случая ще пристигнете в едно китно малко градче, което си заслужава да посетите. Със сигурност има нещо магично и крайно привлекателно в него, след като районът на днешна Летница е обитаван още от траките.

Веднъж пристигнали там, следващата ви спирки може да са Крушунските водопади, природната забележителност "Маарата" (част от 100-те национални туристически обекта на родината) и множеството пещери наблизо. Има доста какво да се види, важно е накъде ви тегли сърцето.

Летница е известна и с тракийското си съкровище, открито по случайност през 1963 г. в бронзов котел в двора на местното ТКЗС. Съставено е от диаманти, злато и сребро и е гордост за местните, но собственост на държавата.

Трийсетина години след откриването му обаче 11 летничани получават съкровище по... пощата. И си остава само за тях. Наглед е само късче хартия. Но се оказва безценно.

Пролетта на 1990 г. Няколко месеца след политическите промени у нас. Хората копнеят и вярват, че идва нещо по-добро, но времената са смутни и изпълнени с неизвестност.

В Летница, както и в другите по-малки населени места из страната, вятърът на промяната е все още само лек полъх. Животът на летничани си е същият, както преди: от работа вкъщи, а на следващия ден - пак от същото.

10 ноември 1989-а е все още само дата без пряко отражение върху житието и битието. Така е и за касиер-приемчика в тото пункта Валя Пенова, която прилежно изпълнява служебните си задължения.

По това време Летница е град вече две десетилетия (обявен е за такъв през 1970 г.) и е със значително по-голямо население от сегашното (3500 души по последните официални данни).

Тотаджиите са много и по правило от всякакъв калибър.

Има "системаджии", участници в тиражите с едни и същи числа всеки път и такива, които задраскват във фишовете това, което им дойде на момента. За българина тотализаторът винаги е бил свобода и надежда, които сам избира как да призовава. В това е и неговото ненадминато очарование.

Никой не знае какво си мисли касиерката Валя, когато попълва купчина фишове и по нареждане на ръководството пуска в пощенските кутии на къщите заедно с листовка за предстоящия тираж.

Немалка част от хората приемат неочаквания подарък за знак и отиват до тото пункта да си пуснат фишовете.

А две седмици след козунаците и чукането с яйцата Великден се завръща!

Вечерта на 29 април 1990-а. Мълвата тръгва бързо: в Летница е ударена шестица от тотото! "Май не е само една", шушукат си комшиите. От уста на уста се предава за втора, трета, пета, шеста... Сензацията е огромна. В малка Летница печалбите "5+1" от 17-ия редовен тираж на БСТ са 11. Има и петици, много четворки и безброй тройки.

Веселието е всенародно, а в продължение на дни и седмици по стар обичай се вдигат тежки наздравици с любезното съдействие на късметлиите и за тяхно здраве.

Теории на конспирациите има и тогава, не си мислете, че сега са ни връхлетели. Появяват се и в градчето на югоизток от Плевен и североизток от Ловеч след шокиращите 11 шестици. Мистерията обаче е разбулена бързо. Всеки един от спечелилите си е пуснал фиша от пощата, пъхнат от златната ръка на касиерката Валя Пенова.

Изтеглените числа в паметното за Летница и историята второ теглена са 2, 8, 21, 25, 34 и 42 с допълнителни 11 и 36.

Първо теглене на въпросния 17-и редовен тираж също е историческо.

Семейство от столичния квартал "Люлин" взима над 105 хиляди лв. за една шестица и шест петици. Шестицата е на стойност 80 хиляди, след като до този момент "таванът" е 20 хиляди. "Ще купим жилището, в което живеем под наем и ще осигурим децата си", радват се Елена и Иван Михайлови. Вероятно са направили точно така.

И накрая отново се връщаме на север от Стара планина. За поне двама летничани се знае със сигурност, че изхвърлят фишовете от пощата и изпускат печалбата. Горчиво съжаляват в продължение на години.

Изводите са следните: не пренебрегвайте знаците и търсете късмета си, защото с тотализатора който играе, има шанс. А през 1990-а в Летница печалбите бяха скрити в пощенските кутии на хората. От тях се икскаше единствено да отидат до работното място на Валя.

*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

Най-четените