Шампионската лига отново се доказа като турнира, в който всичко е възможно.
Велик Ливърпул надмина всички очаквания и нанесе немислим разгром с 4:0 на Барселона, с което обърна общия резултат от полуфиналния сблъсък с каталунците. Така "мърсисайдци" ще играят финал в Лигата във втора поредна година, докато Барса изживява втори пореден отчайващ провал след 0:3 срещу Рома миналия сезон.
Тогава Барселона взе победа с 4:1 първия двубой, сега срещу Ливърпул имаше още по-добър резултат на свой терен - 3:0. Това обаче се оказа недостатъчно.
Тимът на Юрген Клоп се нуждаеше от ранен гол, за да повярва в чудото и той падна в 7-ата минута след грешка на Жорди Алба и добавка на Дивок Ориги на празна врата.
08:53Достойно отпадане ли? Ливърпул вече мечтае за Шестата
Известно време темпото беше зашеметяващо, с атаки и към двете врати и със стабилни намеси на двамата вратари. Към края на частта Барселона установи контрол над топката и изглеждаше, че натискът на домакините е овладян.
Втората част обаче започна още по-вихрено. Влезлият на почивката Джорджиньо Вайналдум мигновено докара резултата до 3:0 с два гола в 54-ата и 56-ата минута, които изравниха общия резултат.
После Барса отново успя да убие темпото на съперника и продълженията изглеждаха все по-възможни. Тогава дойде 79-ата минута, когато едно бързо изпълнение на корнер завари защитата на гостите напълно неподготвена и оставеният сам Ориги засече неспасяемо във вратата за 4:0!
"Блаугранас" се хвърлиха стихийно напред, но без успех - Ливърпул е на финал и очаква съперникът му да бъде определен в днешния реванш между Аякс и Тотнъм.
Всъщност снощи Лигата ни дари с един от онези мачове, които в бъдеще ще разказваме на децата и внуците си - независимо дали сме подкрепяли някой от двата отбора или просто сме се наслаждавали като неутрални зрители на един невъобразим обрат. Обрат, който някак от фантазия се превърна в реалност.
Истината е, че след Манчестър Сити - Тотнъм (4:3), едва ли сме очаквали скоро да видим толкова емоционално наситен двубой в надпреварата, но ето че той се случи още в следващата фаза. А в последните години Лигата предложи още немалко невероятни обрати и вълнуващи голови трилъри без аналог в света на спорта - впрочем доста често с участието на Барселона (като онова 6:1 над ПСЖ през 2017 г. и споменатото 0:3 от Рома миналия сезон).
Как да осмислим всичко, което се случи на "Анфийлд" и какво ни каза този мач за двата отбора?
Вижте в петте извода от Ливърпул - Барселона 4:0:
1. За този състав на Ливърпул ще се носят легенди
Истина е, че Ливърпул на Клоп все още не се е окичил с нито един трофей и този сезон също може да остане с празни ръце, въпреки феноменалното представяне в Премиършип и в Шампионската лига. Понякога обаче във футбола има по-важни неща дори от трофеите.
Германецът успя да изгради мечтан състав, който осигури незабравими преживявания на своите фенове и със сигурност спечели много нови сърца за "червената" кауза със смелия си, красив и сърцат "хеви метъл" футбол. Играчите на Клоп са олицетворение на своя мениджър, имат не само талант в изобилие, но са и впечатляващи характери, никога не се предават и вярват напълно в своите съотборници. А и най-големите звезди в този тим играят изцяло в услуга на отбора и всяко тяхно действие е подчинено на стила на игра.
Показателно за характера на Ливърпул е, че отборът не спря да вярва, макар преди първия съдийски сигнал резултатът да беше 0:3, а тимът трябваше да се оправя без Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Наби Кейта.
Ранният гол беше мечтан сценарий, но малко по-късно съдията подмина чиста дузпа срещу Садио Мане. Дори това не разколеба домакините, те не се поддадоха на нерви и отчаяние.
В историята на футбола най-ярка следа оставят отборите, притежаващи именно такъв дух. При Ливърпул той сякаш е заложен в гените на клуба.
2. Меси заслужава по-добър треньор от Валверде
Барселона никога няма да спечели Шампионската лига, докато Ернесто Валверде води отбора. Треньорът е твърде консервативен, за да постигне нещо голямо с "блаугранас" на европейската сцена и вчера показа, че не е научил нищо от миналогодишното отпадане от Рома.
Сега кошмарът се разви по сходен сценарий (и срещу Рома Барса изоставаше с 0:1 на почивката и допусна втори гол малко преди да измине час игра), а обяснението на Валверде също беше, че каталунците не са успели да реагират на пресата на противника. Естествено, причината е, че наставникът допусна същите тактически грешки - като начало, пусна титулярен състав, на който му липсва скорост и така подкани противника да се изнесе високо и да пресира смело, защото нямаше кой да накаже пасове зад защитата. А единственият наличен бърз нападател Малком се появи едва когато Ливърпул поведе в общия резултат и вече нямаше нужда да играе с изнесена напред защита.
Всъщност преди реванша Валверде не само имаше предимството в резултата; имаше лукса и да даде почивка на всичките си основни играчи в Ла Лига през уикенда, докато в същото време Ливърпул вложи пълни сили да изтръгне победа в Нюкасъл и да държи под напрежение Сити в борбата за титлата.
За Валверде наистина няма оправдания. Той получи шанса да води Барселона в период, когато Меси не спира да ни обсипва с аргументи, че е играч номер 1 в историята на футбола. Но в още няколкото години, в които ще бъде на топ ниво, аржентинецът заслужава по-добър треньор от този.
3. Най-големите герои в червено са трима
Разбира се, всички футболисти на домакините са герои, но неизбежно някои изпъкват повече от други, а този път голмайсторите бяха до голяма степен неочаквани. Освен Дивок Ориги и Джорджиньо Вайналдум, отличникът е и вратарят Алисон, от когото се очакваше голям мач, за да спре Меси и компания, и той изнесе най-авторитетното си представяне може би в цялата си досегашна кариера.
В отсъствието на Салах и Фирмино, Ориги изигра едва шестия си мач като титуляр през кампанията и се оказа на правилните места в най-важните моменти като истински хищник в пеналта. Вайналдум беше брилянтното решение за смяна на Клоп след контузията на Анди Робъртсън, дошла заради мръснишка проява на Луис Суарес през първото полувреме.
Клоп реши да прати Милнър на левия бек, а Вайналдум заигра в центъра и нюхът му към гола се оказа безценен - с двете си попадения в рамките на две минути холандецът напълно промени мача. През това време Алисон Бекер държеше отбора си в играта с общо пет големи спасявания. Ако той беше допуснал гол, всичко за Ливърпул свършваше, но перфектното му представяне направи възможно постигането на суха мрежа едновременно с поемането на всички рискове в атака.
4. Когато допуснеш гол като втория на Ориги, значи не заслужаваш трофея
Всички в Барселона без съмнение ще отнесат унищожителни критики през следващите дни и те ще бъдат заслужени. Но за да си отговорим как се стигна до чак такава катастрофа на каталунците, трябва да се върнем към 79-ата минута.
Колкото и зле да вървеше мачът, дотогава нищо не беше загубено, защото общият резултат беше равен, очертаваха се продължения, а за Барса все още имаше време да отбележи необходимия гол на чужд терен, който щеше да закопае съперника. Когато имаш Меси на терена, такъв гол може да падне във всяка една минута - обикновено е достатъчно просто да се задържиш в мача.
В онази 79-а минута обаче, при резултат 0:3 Барса се прояви като аматьорски тим и загуби напълно концентрация при един корнер отляво на Тер Щеген. Няколко футболисти на гостите бяха с гръб към топката, други въобще не пазеха невралгичната зона пред малкото наказателно поле и не подозираха, че Трент Александър-Арнолд може да опита директен и всъщност обидно елементарен (или гениален, зависи от гледната точка) пас ниско до земята под носа на цели 8 разсеяни играчи на Барса.
Именно така падна голът, с който Дивок Ориги класира Ливърпул на финала - гол, който е истински позор за опитен тим като Барселона. Когато позволиш да ти вкарат по този начин в Шампионската лига, очевидно не заслужаваш трофея.
5. На финала Ливърпул ще има тежката роля на фаворит
Независимо дали ще срещне Аякс или Тотнъм на финала, Ливърпул ще влезе в ролята на фаворит. Това ще е последното голямо изпитание през този сезон за играчите на Клоп, от които ще се очаква да триумфират в Мадрид на 1 юни. Загубата би била необикновено болезнено разочарование, особено след толкова емоционалното достигане до решителната битка.
За самия Клоп това ще бъде още един шанс да обърне треньорската си съдба. Той се намира в серия от загубени финали начело на "мърсисайдци" и Борусия Дортмунд, но със сегашния му състав преобръщането на тенденцията изглежда напълно постижимо - стига Ливърпул да успее да се справи психически с ролята на фаворит.
Честита победа на феновете на Ливърпул в България, на града на Бийтълс, на отбора и на всички останали запалянковци по света. Аз съм от малко по-възрастното поколение и помня какво правеше Ливърпул между 1977 г. до 1985 г. Мнозина фенове на английския футбол в страната станаха такива именно благодарение на Ливърпул, воден от такива велики мениджъри като Бил Шенкли и Боб Пейсли, на когото наскоро отбелязаха 100 години от рождението му. Може много още да говоря, но ще се огранича само на последния гол в 79-тата минута. Според мен това беше заучено положение, отработвано в тренировки на базата в Мелууд. Когато съдията даде сигнал, Трент-Александър Арнолд подлъга барселонци, като се отказа да рита топката към вратата и ужким тръгна към центъра, все едно отказвайки се да изпълни корнера. После се спря неочаквано, изтича и докато гостите все още се нареждаха, изпълни удара. Гениално!
Заучено ама дръжки , просто ритна , докато ония кавали ръкопляскаха и вкараха гол...